Мустафа Абдулджемил Джемилев (на кримскотатарски: Mustafa Abdülcemil Cemilev; на руски: Мустафа́ Абдулджеми́ль Джеми́лев; на украински: Мустафа́ Абдульджемі́ль Джемі́лєв, също известен със своя прякор Qırımoğlu (Къръмоолу; Къръмоглу), на руски: Кырымоглу́; на украински: Киримоглу́) е бивш председател на Меджлиса на кримските татари[6][7] и член на Върховната рада на Украйна от 1998 г. Той е признат за лидер на Кримскотатарското национални движение и за дисидент от времето на СССР.[8][9]

Мустафа Джемилев
Mustafa Cemilev
Роден
13 ноември 1943 г. (80 г.)
Религияислям
Националност Украйна
ПартияЕвропейска Солидарност
ПсевдонимКъръмоолу; Къръмоглу
НаградиНаграда „Нансен“ за принос към бежанците (1998)[1]
Доктор хонорис кауза (9 май 2014)[2]
Доктор хонорис кауза (12 декември 2014)[3]
Доктор хонорис кауза (10 май 1996)[4]
Доктор хонорис кауза (12 април 2016)[5]
Мустафа Джемилев в Общомедия

Биография редактиране

Живот в Съветския съюз редактиране

Джемилев е роден на 13 ноември 1943 г. в Ай-Серез, Крим, тогава в Руската СФСР, макар по това време тя да е под немска окупация. Той е само на 6 месеца, когато неговото семейство, заедно с останалите кримски татари е депортирано от съветските власти през май 1944 г., скоро след като червената армия си връща отново владението на полуострова.[10] Той израства в изгнание в Узбекската ССР.

На 18 години Джемилев и няколко от неговите сподвижници създават Съюза на младите кримски татари. По този начин започна тежката и дълга борба за признаване на правата на кримските татари да се завърнат в родината си. Между 1966 и 1986 г. Джемилев е арестуван 6 пъти за антисъветска дейност и лежи в редица съветски затвори и трудови лагери под наблюдение.[11] Джемилев също така е известен с най-дългата гладна стачка в историята на движението за човешки права. Гладната стачка трае 303 дни, но той оцелява след като е нахранен насила.

През май 1989 г. той е избран начело на новооснованото Кримскотатарско национално движение. Същата година се завръща в Крим със семейството си, ход, който ще бъде последван от завръщането на 250 000 татари в родината им.

На 3 юни 2014 г. е първия, който получава наградата за солидарност „Лех Валенса“.

Украинска политика редактиране

По време на парламентарните избори в Украйна през 1998 г. е избран за депутат в Украинския парламент от листата на Рух[12] и на изборите през 2002,[13] 2006[14] и 2007[14] е преизбиран за депутат като член на Наша Украйна.[14]

Министърът на вътрешните работи на Украйна Юрий Луценко казва през октомври 2009 г., че група свързана с талибаните и Ал Кайда наречена „Ат-Такфир вал-Хиджра“ подготвя покушение срещу Джемилев. Двама от членовете на групата са арестувани.[6]

През ноември 2011 г. Джемилев обявява оттеглянето си от политиката.[15] Но по време на парламентарните избори през 2012 г. се присъединява към листата на Всеукраинското обединение „Отечество“ и е преизбран в парламента.[16][17]

На парламентарните избори през 2014 г. Джемилев е преизбран в парламента след като в първата десетка на листата на Блока на Петро Порошенко „Солидарност“.[18][19]

Кримска криза редактиране

Джемилев е в Анкара по време на Кримския референдум през 2014 г. за влизането на полуострова в рамките на Руската федерация. След като предварителните резултати от референдума са обявени, той провежда обща пресконференция с турския вътрешен министър Ахмед Давутоглу. Джемилев декларира, че Меджлиса има идентична позиция с тази на Турция в това, че приемат референдума за нелегален и твърдят, че резултатите са манипулирани от Русия.[20]

През април 2014 г. на Джемилев е предаден документ на украинската граница, който го информира, че му е забранено от федералния закон да навлиза на руска територия за 5 години. Напечатаният документ е неподписан, с никакво официално начало и е направен достояние на обществеността от кримскотатарския парламент-Меджлиса.[21] Говорител на руската федерална миграционна служба казва, че агенцията няма никаква информация за забрана за пътуване. На 3 май Мустафа се опитва да прекоси „границата“ между Херсонска област и отцепническата република Крим, но не успява, защото руските окупационните сили са блокирали пътя с танкове.[22]

Руските власти тогава издават заповед за арест на Джемилев и го поставят във федералния списък на издирваните лица за това че се опитва да премине незаконно границата, когато се е опитал да се върне в Крим.[23]

Награди редактиране

Номиниран е няколко пъти за Нобелова награда за мир от редица неправителствени организации и отделни хора.[24][25][26]

Медал Нансен

През октомври 1998 г. Върховния комисар на ООН за бежанците награждава Джемилев с Награда „Нансен“ за принос към бежанците за неговите изключителни приноси и „неговия ангажимент за правото на завръщане на кримските татари.“ В интервю, което Джемилев дава скоро след като получава наградата казва, че „когато се използват насилствени средства, невинни хора умират и никаква справедлива кауза не може да оправдае отнемането на невинни животи.“ За кримското татарско национално движение е характерно постоянно ударение върху ненасилието.

Турски орден на републиката

На 14 април 2014 г. Джемилев е награден с Орден на републиката от турския президент Абдула Гюл.[27]

Полска награда за солидарност

На 7 май 2014 г. Мустафа Джемилев е награден и така става първия носител на Награда „Солидарност“[28] на Република Полша.

Почетен гражданин

Удостоен е със званието „Почетен гражданин“ на градовете Кастамону и Къръккале в Турция.

Източници редактиране

  1. www.unhcr.org
  2. www.comu.edu.tr
  3. uludag.edu.tr
  4. www.memleket.com.tr
  5. www.mruni.eu
  6. а б Police opens case against criminal organization in Crimea, Kyiv Post (25 ноември 2009)
  7. BBC News – Regions and territories: Crimea // Посетен на 21 януари 2016.
  8. Back into exile: The life of Mustafa Dzhemilev is a parable of the Crimean Tatars’ struggles // The Economist. 20 юни 2015. Посетен на 21 юни 2015.
  9. The fear peninsula: chronicle of occupation and violation of human rights in Crimea. Crimea is Ukraine, 2015. с. 75.
  10. International Committee for Crimea – Surgun: Deportation of Crimean Tatars (18 май 1944)
  11. Crimean Prosecutor Threatens Tatar Council With Crackdown by Philip Shishkin, Wall Street Journal (5 май 2014)
  12. Ethnicity and Territory in the Former Soviet Union: Regions in Conflict (Cass Series in Regional & Federal Studies) by Dr James Hughes and Gwendolyn Sasse, Routledge, 2001, ISBN:978-0-7146-5226-9, page 98
  13. Explaining the Low Intensity of Ethnopolitical Conflict in Ukraine by Susan Stewart, [[Lit Verlag, 2005, ISBN:978-3-8258-8331-7, page 194
  14. а б в Dual p, Kyiv Post (9 юли 2009)
  15. Лидер крымских татар объявил об уходе из политики, Lenta.Ru (8 ноември 2011)
  16. Mustafa Dzhemiliov is number 12 on the list of the United Opposition „Fatherland“, Den (2 август 2012)
  17. Party of Regions gets 185 seats in Ukrainian parliament, Batkivschyna 101 – CEC, Interfax-Ukraine (12 ноември 2012)
  18. General official results of Rada election, Interfax-Ukraine (11 ноември 2014)
    Central Election Commission announces official results of Rada election on party tickets, Interfax-Ukraine (11 ноември 2014)
  19. Petro Poroshenko Bloc: Facts and Details Архив на оригинала от 2016-04-27 в Wayback Machine., Sputnik News (25.10.2014)
  20. Davutoğlu: Referandumun sonuçları kabul edilemez, Хюриет (17 март 2014)
  21. Crimean authorities move against Tatars and their leader // Euronews, 22 април 2014. Архивиран от оригинала на 2018-09-18. Посетен на 2018-05-28.
  22. Russia denies travel ban on Crimean Tatar ex-leader // RT International. Посетен на 21 януари 2016.
  23. Гальперович, Данила. Мустафа Джемилев: арестовав меня заочно, Россия хочет не пустить меня домой // Voice of America, 27 януари 2016. (на руски)
  24. Mustafa Dzhemilev nominated for Nobel Peace Prize // KyivPost. Посетен на 21 януари 2016.
  25. Tatarstan NGOs Propose Crimean Tatar Leader For Nobel Peace Prize // RadioFreeEurope/RadioLiberty. Посетен на 21 януари 2016.
  26. Mustafa Dzhemilev for Nobel Peace Prize – Le Jeune Turc – My Telegraph // Le Jeune Turc – My Telegraph. Архивиран от оригинала на 2016-01-26. Посетен на 21 януари 2016.
  27. Cumhurbaşkanı Gül’den, Kırım Tatarları Lideri Kırımoğlu’na Cumhuriyet Nişanı (Turkish) // Çankaya Köşkü, Presidency of Republic of Turkey, 15 април 2014. Посетен на 23 април 2014.
  28. Mustafa Dżemilew pierwszym laureatem Nagrody Solidarności // Polish MFA, 7 май 2014. Посетен на 3 юни 2014. (на полски)

Интервюта редактиране

Допълнителни източници редактиране

Външни препратки редактиране