Анри Кулев
Анри Кулев Андреев е български художник, карикатурист и режисьор.
| Анри Кулев | |
| български художник и режисьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
| Режисура | |
| Активност | 1974 – |
| Семейство | |
| Съпруга | Светла Ганева[1] |
| Деца | Андрей и Бинка[1] |
| Уебсайт | |
Биография
редактиранеРоден е на 21 юли 1949 г. През 1962 г. завършва средното си образование в София, а висше – през 1974 г. в Държавния институт по кинематография в Москва като художник-постановчик на анимационни филми.[2] Между 1974 и 1993 г. работи в Студия за анимационни филми „София“ като режисьор, художник, аниматор и продуцент. Режисира повече от 70 анимационни, документални и игрални филми и реклами. Прави документални филми за Йълдъз Ибрахимова, Ибрям Хапазов / Иво Папазов – Ибряма, Самир Куртов, за Алжир. Сред другите известни филми на Кулев са комедията по сценарий на Станислав Стратиев – „Врабците през октомври“, анимацията „Парцалът“, филмите „Цахес“ „Госпожа Динозавър“, „Бащата на яйцето“, „Смъртта на заека“.
До юли 2024 е професор по анимационна режисура в Нов български университет.
На 30 ноември 2017 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“.[3]
Автор е и на множество карикатури и графики в пресата и многократно излага творбите си в България и чужбина.[4]
Има трима внука: Павел (1997), Максим (2007) и Андреа (2010).[1]
Почетен гражданин на София от 2021 г.[5]
Филмография
редактиране- Режисьор
- Меко казано (2022)
- Имало една война (2019) игрален, сц. Влади Киров
- Вятър работа (2017) анимационен, късометражен, сц. Христо Ганев
- Пук (2015) анимационен, пълнометражен, сц. Валери Петров
- Книга на мълчанието (2013) документален, сц. Борис Христов
- Веда Словена (2012) документален, сц. Борис Христов
- Цахес (2011) игрален, сц. Христо Ганев
- Парцалът (2007) анимационен, късометражен, сц. Христо Ганев
- Врабците през октомври (2006) игрален, сц. Станислав Стратиев
- Душевно (2005) документален, сц. Борис Христов
- Сламеният човек (2002) анимационен, сц. Христо Ганев
- Госпожа Динозавър (2002) игрален, сц. Рада Москова
- Дудуна (1996) документален, сц. Борис Христов
- Горгоната (1994) анимационен, късометражен
- Алжирският бряг на Камю (1994) документален, сц. Христо Ганев
- Нежното чудовище (1994) документален, сц. Христо Ганев
- Честна мускетарска (1994) игрален, сц. Валери Петров
- Бащата на яйцето (1991) игрален, сц. Борис Христов
- Как маймуните произлезли от човека (1987) анимационен, късометражен, сц. Стефан Цанев
- Веселякът (1987) анимационен, късометражен, сц. Христо Ганев
- Приказка за пътя (1985) анимационен, късометражен, сц. Стефан Цанев
- Сафари (1984) анимационен, късометражен, сц. Христо Ганев
- Сънувам музика (1983) документален, сц. Борис Христов
- Кой вижда по-надалече (1983) анимационен, късометражен, сц. Стефан Цанев
- Гайда (1982) анимационен, късометражен, сц. Христо Ганев
- Ден като глухарче (1981) анимационен, късометражен, сц. Виктор Самуилов
- Смъртта на заека (1981) сц. Борис Христов
- Гарсониера (1979) анимационен, късометражен, сц. Виктор Самуилов
- Постановка (1978) анимационен, късометражен, сц. Стефан Цанев
- Хипотеза (1976) анимационен, късометражен, сц. Христо Ганев
- Продуцент
- Меко казано (2022)
- Имало една война (2019)
- Вятър работа (2017)
- Пук (2015)
- Врабците през октомври (2006)
Библиография
редактиране- Ориент Sexpress. София: Нов български университет, 2019, 304 с. ISBN 9786192330675
Източници
редактиране
- ↑ а б в Пенчо Ковачев, „Анри Кулев: Очаквам патриотите да помогнат на филма за Сръбско-българската война“, 24chasa, 2 август 2018 г.
- ↑ Биографична информация за български кинематографисти
- ↑ Почетни професори на Нов български университет: Анри Кулев, сайт на НБУ.
- ↑ Режисьорът Анри Кулев: Ако човек си мисли, че има победи в изкуството, греши – има безкрайна работа, vsekiden.com, 19 януари 2008 г.
- ↑ ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ НА СОФИЯ
Външни препратки
редактиране- Анри Кулев в
Internet Movie Database - Профил на проф. Анри Кулев на сайта на НБУ
- Профил на проф. Анри Кулев в електронния каталог на НБУ
- Йордан Ефтимов, „Анри Кулев като бъзуняк в нова изложба“, в. „Новинар“, 9 декември 2010
- Интервюта
- „Анри Кулев: Като ще се мре, да мрем красиво!“, интервю на Светослава Тадаръкова, в. „Сега“, 20 ноември 2000
- „Анри Кулев, режисьор: Старите са живи и здрави за ужас на младите“, интервю на Милица Саванович, в. „Черноморски фар“, 12 август 2012
- „Режисьорът Анри Кулев: Оптимизмът няма място в изкуството“, интервю на Рослава Куманова, в. „Монитор“, 3 септември 2011
- „Анри Кулев: Зад политиката винаги има секс“, интервю на Магдалена Гигова, в. „Преса“, 19 октомври 2012 (мъртъв линк)