Анри Кулев
Анри Кулев Андреев е български художник, карикатурист и режисьор.
| Анри Кулев | |
|---|---|
| български художник и режисьор | |
| Роден | |
|
|
|
| Националност |
 България |
| Образование | Националнен институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
| Филмова кариера | |
| Активност | 1974 – до днес |
| Семейство | |
| Съпруга | Светла Ганева[1] |
| Деца | Андрей и Бинка[1] |
|
|
|
| Уебсайт | |
БиографияРедактиране
Роден е на 21 юли 1949 г. През 1962 г. завършва средното си образование в София, а висше – през 1974 г. в Държавния институт по кинематография в Москва като художник-постановчик на анимационни филми.[2] Между 1974 и 1993 г. работи в Студия за анимационни филми „София“ като режисьор, художник, аниматор и продуцент. Режисира повече от 70 анимационни, документални и игрални филми и реклами. Прави документални филми за Йълдъз Ибрахимова, Ибрям Хапазов / Иво Папазов – Ибряма, Самир Куртов, за Алжир. Сред другите известни филми на Кулев са комедията по сценарий на Станислав Стратиев – „Врабците през октомври“, анимацията „Парцалът“, филмите „Цахес“ „Госпожа Динозавър“, „Бащата на яйцето“, „Смъртта на заека“.
Професор по анимационна режисура в Нов български университет.
Автор е и на множество карикатури и графики в пресата и многократно излага творбите си в България и чужбина.[3]
Има трима внуци – Павел, Максимилиян (2007) и Андреа (2010).[1]
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в Пенчо Ковачев, „Анри Кулев: Очаквам патриотите да помогнат на филма за Сръбско-българската война“, 24chasa, 2 август 2018 г.
- ↑ Биографична информация за български кинематографисти
- ↑ Режисьорът Анри Кулев: Ако човек си мисли, че има победи в изкуството, греши – има безкрайна работа, vsekiden.com, 19 януари 2008 г.
Външни препраткиРедактиране
- Анри Кулев в
Internet Movie Database - Профил на проф. Анри Кулев на сайта на НБУ
- Профил на проф. Анри Кулев в електронния каталог на НБУ
- Йордан Ефтимов, „Анри Кулев като бъзуняк в нова изложба“, в. „Новинар“, 9 декември 2010
- Интервюта
- „Анри Кулев: Като ще се мре, да мрем красиво!“, интервю на Светослава Тадаръкова, в. „Сега“, 20 ноември 2000
- „Анри Кулев, режисьор: Старите са живи и здрави за ужас на младите“, интервю на Милица Саванович, в. „Черноморски фар“, 12 август 2012
- „Режисьорът Анри Кулев: Оптимизмът няма място в изкуството“, интервю на Рослава Куманова, в. „Монитор“, 3 септември 2011
- „Анри Кулев: Зад политиката винаги има секс“, интервю на Магдалена Гигова, в. „Преса“, 19 октомври 2012 (мъртъв линк)