Битка при Киноскефала

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Киноскефала (364 г. пр. Хр.).

Битката при Киноскефала (Cynoscephalae; Κυνός Κεφαλα) се състои в планинската верига Kynoskephalai (старогръцки: „кучешки глави“) в Тесалия близо до град Тива. Тя е решаващата битка през Втората македонско-римска война.

Битка при Киноскефала
Втора македонска война
Map Macedonia 200 BC-bg.svg
Македония в периода на Втората македонска война. На картата е показано местоположението на битката.
Информация
Период 197 пр.н.е.
Място Тесалия
Резултат Решителна римска победа
Страни в конфликта
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска република
Kunsthistorisches Museum Vienna June 2006 035.jpg Етолийски съюз
Philip V of Macedon.jpg Македония
Командири и лидери
Тит Квинкций Фламинин Филип V Македонски
Сили
около 33,400[1]
20 бойни слона
около 26,000[1]
Жертви и загуби
2,000 5,000 убити; 1,000 пленени
Битка при Киноскефала в Общомедия

В края на май и началото на юни 197 г. пр. Хр. войските на Филип V от Македония се срещат тук с римския генерал Тит Квинкций Фламинин. Македонските фаланги са победени. Това е краят на македонската хегемония в Гърция.

ПредисторияРедактиране

Фламинин със своите съюзници от Етолийския съюз са позиционирани в Тива, тръгват на поход към Фере в търсене на Филип, който по това време е в Лариса. Двете армии се срещат близо до Фере, където кавалерията на Филип е победена в кавалерийска битка на хълмовете извън града. След това и двете враждуващи страни се изтеглят към Скотусис в търсене на храна, но заради хълмовете и двете страни остават извън зрителното поле на противника си.

Силите на Фламинин са между 32,500 и 33,400 войника. Освен обичайните римски войници и помощни части, които присъстват във всяка римска армия, силите му включват още и войници от съюзническия Етолийски съюз, лека пехота от атаманци, наемни стрелци от Крит, бойни слонове и Нумидийска кавалерия пратена от нумидийския цар Масиниса.

Филип V има около 16,000 тежка пехота, които са във формация фаланга, 2,000 пелтасти, 5,500 човека лека пехота от Илирия, Тракия и Крит и 2,000 човека кавалерия – общо около 26,000 войника.

БиткаРедактиране

 
Фазите на битката

По време на настъплението има тежка буря и на сутринта след нея на хълмовете и полето, които разделят двата лагера има гъста мъгла. Въпреки това Филип подновява напредването си към противника, но мъглата объркала и дезориентирала армията му. Тогава Филип праща малка сила да превземе Киноскефалските хълмове. Фламинин все още няма представа къде е позицията на врага и изпраща кавалерия и лека пехота да разузнаят района. Тези разузнавателни части се сблъскват с войниците на Филип, които държат хълмовете. Битката на хълмовете се ожесточила и Фламинин изпратил още 500 човека кавалерия и 2,000 пехота най-вече етолийци, като подкрепления, принуждавайки силите на Филип да се оттеглят към върха на хълма. Тогава Филип изпраща в схватката своите македонски и тесалийски конници, които постеменно започват да изтласкват римляните надолу по хълма, докато пристигналите етолийски конници не уравновесяват нещата. Филип макар и с нежелание изпраща своя фаланга към тежкия хълмист терен. В крайна сметка се налага да изпрати в атака общо 8,000 човека, преди да накара римляните да отстъпят.

Фламинин нарежда войските си на бойното поле. Оставя десния си фланг в резерв, със слоновете си пред него и лично повежда атаката с левия си фланг срещу Филип. Междувременно фалангата му, която вече е достигнала билото на хълма се присъединява към леката пехота и кавалерията, поставени на десния фланг на Филип. На тази фаланга Филип нарежда атака надолу по хълма срещу приближаващите насреща легионери. След като левият римски фланг леко-полека е изтласкан, Фламин нарежда на десния си фланг да атакува. Десния фланг на Филип, който заема по-висока позиция от левия римски фланг, първоначално се бие успешно срещу римляните. Лявото му крило и центъра, които се състоят от още една 8,000-дна фаланга обаче все още не са организирани в нападателна формация – всъщност те не се били организирани дори във фаланга все още. И когато Тит Фламинин изпраща слоновете си да атакуват точно тях те безредно се разбягват. След пробива един от римските трибуни взима 20 манипули и атакува македонския десен фланг отзад. Македонците не са в състояние да променят позицията си бързо, колкото римските манипули. Обградени от двата римски фланга, македонците претърпяват тежки загуби и се разбягват.

ПоследициРедактиране

След кратко преследване Фламинин позволява на Филип да избяга. Според Полибий и Ливий, 5,000 македонци са убити (въпреки, че Ливий обяснява че други източници твърдят за 32,000 убити македонци). Тит Фламинин също така взима и 1,000 пленника. Римляните губят около 2,000 човека.

Това македонско поражение бележи края на имперската хегемония (подържана още от времето на Александър Македонски и от неговите наследници) и началото на величието на Рим. В по-късната битка при Пидна загубата показва, че македонската фаланга, до скоро най-ефективната военна единица в древния свят, вече е остаряла и не може да се сравнява с римския легион. Това се дължи главно на факта, че фалангата е много мощна фронтално, а римският легион, който е много по-подвижен и тактически дисциплиниран просто може да я заобиколи и да я нападне отзад.

Въпреки че след мирното споразумение, което се сключва на Филип е разрешено да запази царството си непокътнато, като буферна държава между другите гръцки държави и Илирия, Тит Фламинин обявява, че гръцките държави които са под македонски контрол, сега са свободни. Филип също трябва да плати 1,000 таланта сребро на Рим, да разпусне своя флот и голяма част от войската си, също така да прати своя син в Рим като заложник.

БележкиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Klaus Bringmann: Geschichte der römischen Republik: von den Anfängen bis Augustus. Beck, München 2002, ISBN 3-406-49292-4.
  • N. G. L. Hammond: The Campaign and the Battle of Cynoscephalae in 197 BC, in: The Journal of Hellenic Studies, Vol. 108 (1988), S. 60 – 82.
  • Renate Johne-Fiedler: Kynoskephalai. In: Johannes Irmscher, Renate Johne (Herausgeber): Lexikon der Antike. Bibliographisches Institut, Leipzig 1990, ISBN 3-323-00026-9.

Външни препраткиРедактиране