Уикипедия

Битка при Киноскефале

(пренасочване от Битка при Киноскефала)
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Киноскефале.

Битката при Киноскефале на едноименния рид близо до град Скотуса в Тесалия е решаващата битка от Втората римско-македонска война. В нея през юни 197 г. пр. Хр.[4] съюзените римски и гръцки войски, предвождани от Тит Квинкций Фламинин, нанасят поражение на македонския цар Филип V и слагат край на войната и на вековната хегемония на Антигонидите в Елада.

Битка при Киноскефале
Втора македонска война
Информация
Период197 пр.н.е.
МястоТесалия
Резултатрешителна римска победа
Страни в конфликта
Римска република
Етолийски съюз		 Македония
Командири и лидери
Тит Квинкций ФламининФилип V Македонски
Сили
„над 26 000“, в т.ч.
6 400 етолийци[1]		около 26 000[1]
Жертви и загуби
700 убити[2]8000 убити и
5000 пленени[2][3]
Карта
Битка при Киноскефале в Общомедия

В тази битка, наред с някои тактически грешки от страна на Филип, проличава превъзходството на римския легион над фалангата на елинистическите държави.[5]

Предистория редактиране

  Основна статия: Втора македонска война

Към 197 година пр. Хр. – четвъртата от началото на войната – събитията се развиват неблагоприятно за Македония. В предходната година Фламинин навлиза с армията си в Елада и един след друг печели на своя страна доскорошните македонски съюзници Епир, Ахея и Беотия. Преговорите за мир, подети от Филип V, се провалят след като Сенатът поисква от македонския цар да се откаже от владенията си в Коринт, Евбея и Тесалия.[6]

Съотношение на силите редактиране

Голяма част от македонските сили е пръсната по гарнизони в Елада и Кария. За да изведе в поход възможно по-голяма войска, Филип свиква младежи и ветерани. Армията му достига 25 500 воини, в т.ч. 16 000 фаланга, 2 000 пелтасти, 5 500 наемници от Тракия, Илирия и други народности и 2 000 македонски и тесалийски конници.[7] Според противоречивата информация от Ливий и Плутарх, армията на противника му Фламинин също наброява около 26 000 бойци, но заедно със съюзническите гръцки контингенти (етолийци, атамани, критяни и др.) вероятно надхвърля 30 000.[8] Проконсулът разполага и с 10 бойни слона, изпратени наред с 200 конници от нумидийския цар Масиниса.[9]

Поход на Фламинин в Тесалия редактиране

 
Древна Тесалия с възвишенията Киноскефале между Фере и Фарсала

С настъпването на пролетта римляните се прехвърлят от базата си във Фокида през Термопилите в Тесалия. Гръцките подкрепления се присъединяват към тях по пътя към македонската колония Фтиотидска Тива. След безуспешна обсада на тази крепост Фламинин настъпва към Фере. Тук той пресреща армията на Филип и прегражда пътя му към добре укрепената и добре снабдена база Деметриада на Пагаския залив.[10][11]

След стълкновение между конни отряди, спечелено от етолийците, македонският цар вдига стана си и потегля на запад, към Фарсала, в търсене на провизии и равен терен, подходящ за неговата фаланга. Загубил контакт с противника, Фламинин потегля с армията си по успореден маршрут на запад. Три дни по-късно авангардите на двете армии се сблъскват инцидентно на възвишенията Киноскефале („Кучешки глави“ на старогръцки), недалеч от Скотуса. Този сблъсък прераства в пълномащабно сражение между двете армии.[12][13]

Битката редактиране

 
Фазите на битката при Киноскефале

На разсъмване в деня на битката гъста мъгла принуждава Филип V да спре похода си. Към Киноскефале се придвижват само стражеви отряди. На хребета те са пресрещнати от около 1 300 римски воини, изпратени от Фламинин за разузнаване. И двете страни са изненадани, но връх взимат македоните. Фламинин изпраща подкрепления от 2 000 пехотинци и 500 конници, провокирайки Филип на свой ред да изпрати на хълмовете конница и наемници, предвождани от Атенагор. Македоните взимат връх за втори път и ги спира само отпорът на етолийските конници начело с Архедам и Евполем.[13][14]

Филип решава да се възползва от моментното си предимство. Без да дочака строяването на цялата си войска, той повежда половината от фалангата си (8 000 копиеносци) в двойна формация (16 реда) надолу по склона срещу левия от двата римски легиона. Римляните не удържат на напора и отстъпват с тежки загуби, но останалата част от фалангата (начело с Никанор) изостава от Филип.[15]

Срещу тези македонски части Фламинин повежда деснофланговия си легион. Слоновете в римския авангард всяват паника сред противниците. Македоните не успяват да се престроят от походен в боен ред и са обърнати в бягство.[16] В този момент един от трибуните (неизвестен по име) извършва маневрата, която се оказва решаваща за изхода на битката. Той спира настъплението на подчинените му 20 манипули (около 2 000 легионера) и ги обръща встрани и в тил на победоносния фланг на македонската армия.[17] Разположени в плътен строй и застрашени от три страни, воините на Филип V няма как да се противопоставят. Фалангата се разпада, копията стават безполезни, а в ръкопашния бой легионерите имат предимството на дългите си мечове и щитове.[16]

Последици редактиране

В битката при Киноскефале фалангата от здраво сключили редове копиеносци – строят, на който разчитат по това време македонският и другите елинистически владетели – се доказва като неустоима във фронтална атака и безпомощна при пролуки в редиците и срещу контраатаки в тила си. Подредбата на римския легион на предна и поддържащи линии манипули се оказва далеч по-гъвкава, а въоръжението на легионерите – далеч по-пригодно, в бой на пресечен терен.[18]

В битката загиват 8 000 македони и наемници, а 5 000 са пленени.[16] Филип V не е сред тях. Съзрял навреме, че изходът е предрешен, царят с воините около него отстъпват далеч на север, в Гони, където се събират останалите оцелели.[19]

С поражението при Киноскефале Филип V на практика губи властта над почти цяла Тесалия. Когато Фламинин и съюзниците му достигат Лариса, македонският цар моли за мир.[20] Приемайки римските условия, той извежда гарнизоните си от стратегически ключовите крепости в Елада Коринт, Халкида и Деметриада, заплаща голяма контрибуция и разформирова флота си, но запазва царството си, на което римляните гледат като на буфер срещу нашествията на северните варвари в Гърция.[21]

Източници редактиране

  1. ↑ а б Plutarch. The Life of Titus Flamininus. In: The Parallel Lives by Plutarch. Loeb Classical Library. Vol. X (LacusCurtius), 1921. с. 340 (гл. 7). Посетен на 19.10.2020.
  2. ↑ а б Полибий. Всеобща история (превод: Валерий Русинов). книга XVIII, гл. 27. В: Антични автори. Изворите за Тракия и траките. Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН. Посетен на 19.10.2020.
  3. ↑ Plutarch 1921, с. 345 (гл. 8).
  4. ↑ Walbank, Frank William. Philip V of Macedon. Cambridge University Press, 1940. с. 342.
  5. ↑ Hammond, Nicholas Geoffrey Lemprière и др. A History of Macedonia: Vol. III: 336–167 B.C. Clarendon Press, 1972. с. 442.
  6. ↑ Astin, A. E. (ed.) The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 265–267
  7. ↑ Walbank 1940, с. 163, 168.
  8. ↑ Hammond 1972, с. 434, 436.
  9. ↑ Hammond 1972, с. 429.
  10. ↑ Walbank 1940, с. 168 – 169.
  11. ↑ Hammond 1972, с. 434 – 435.
  12. ↑ Walbank 1940, с. 169 – 170.
  13. ↑ а б Hammond 1972, с. 435 – 436.
  14. ↑ Walbank 1940, с. 170 – 171.
  15. ↑ Walbank 1940, с. 171.
  16. ↑ а б в Hammond 1972, с. 441.
  17. ↑ Walbank 1940, с. 171 – 172.
  18. ↑ Hammond 1972, с. 442.
  19. ↑ Walbank 1940, с. 172.
  20. ↑ Walbank 1940, с. 172 – 173.
  21. ↑ Errington, Robert Malcolm. A History of Macedonia. University of California Press, Berkeley and Los Angeles, 1990. с. 204
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битка_при_Киноскефале&oldid=10861694“.