Отваря главното меню
Княз Антон Алойс
Герб на Хоенцолерните
Дворецът „Зигмаринген“

Антон Алойс Майнрад Франц фон Хоенцолерн-Зигмаринген (на немски: Anton Aloys (Alois) Meinhard Franz von Hohenzollern-Sigmaringen; * 20 юни 1762 в дворец Зигмаринген; † 17 октомври 1831 в Зигмаринген) от швабската линия на Хоенцолерните е седмият княз и също първият суверенен княз на Хоенцолерн-Зигмаринген (1785 – 1831).[1]

Той е син на княз генерал фелдмаршал лейтенант Карл Фридрих фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1724 – 1785) и съпругата му графиня Йохана фон Хоенцолерн-Берг (1727 – 1787), дъщеря на граф Франц Вилхелм фон Хоенцолерн-Берг (1704 – 1737) и графиня Мария Катарина фон Валдбург-Цайл (1702 – 1739). Майка му е внучка на княз Майнрад II фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1673 – 1715) и графиня Йохана Катарина фон Монфорт-Тетнанг (1678 – 1759). Внук е на княз Йозеф Фридрих Ернст фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1702 – 1769) и първата му съпруга принцеса Мария фон Йотинген-Шпилберг (1703 – 1737).

Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген е роден през Седемгодишната война и расте при майка си, която е в нейните владения и при нейния брат Йохан Баптис в Нидерландия. По-късно той следва в университетите Фрайбург, Хайделберг и Инголщат. На 20 декември 1785 г., след смъртта на баща му, Антон Алойс получава княжеството Хоенцолерн-Зигмаринген. На 22 февруари 1787 г., след смъртта на майка му, Антон Алойс наследява нейните титла и владения в Нидерландия.

При избухването на Коалиционната война (1792 – 1815) Антон Алойс бяга във Виена и през 1796 г. се връща отново обратно. Франция получава от Германия териториите на лявата страна на река Рейн. Така Антон Алойс загубва през 1802 г. всичките си собствености в Нидерландия. Той получа затова господството Глат в северен Шварцвалд и манастирите Инцигкофен, Беурон и Холцен. През 1806 г. княз Антон Алойс встъпва в Рейнския съюз, създаден от Наполеон I. Антон Алойс получава от Наполеон I, с когото е сватосан, господствата Ахберг и Хоенфелс също суверенитета над всичките му рицарски територии на страната му. През 1814 г. той участва във Виенския конгрес, при който му е признат неговия суверенитет и той получава предишните си собствености в Бавария и в Нидерландия. През 1815 г. княжеството става член на Германския съюз.[2]

Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген умира на 17 октомври 1831 г. на 69 години в дворец Зигмаринген и е погребан в Зигмаринген.

Роднина е на Карол I (1839 – 1914), 1866 г. крал на Румъния, на крал Педро V от Португалия (1837 – 1861), и на крал Албер I от Белгия (упр. 1909 – 1934).

Съдържание

ФамилияРедактиране

Антон Алойс фон Хоенцолерн-Зигмаринген се жени на 13 август 1782 г. в дворец Даун, Кирн/Нае, за принцеса Амалия Цефирина фон Залм-Кирбург (* 6 март 1760 в Париж; † 17 октомври 1841 в Зигмаринген, Долния дворец), дъщеря на княз вилд- и рейнграф Филип Йозеф фон Залм-Кирбург (1709 – 1779) и принцеса Мария Тереза фон Хорнес (1725 – 1783). Те имат две деца:[3][4]

ЛитератураРедактиране

  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, S. 300ff.
  • Heinrich August Pierer: Pierer's Universal-Lexikon der Vergangenheit und Gegenwart: oder, Neuestes encyclopädisches Wörterbuch der Wissenschaften, Künste und Gewerbe, Band 9, 1860, S. 315.
  • Otto Hintze: Die Hohenzollern und ihr Werk 1415 – 1915. Verlag A. Steiger, Solingen 1982, ISBN 3-921564-18-2.
  • Eugen Schnell: Anton Aloys von Hohenzollern-Sigmaringen. Leben und Wirken eines guten Fürsten, eines edlen Menschen, eines wahren Mannes des Volkes. Zur 25jährigen Erinnerung des 17. Oktober 1831. Liehner, Sigmaringen 1856, online.
  • Michel Huberty, Alain Giraud, L'Allemagne dynastique, Tome V Hohenzollern, Waldeck, p. 223
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. V 188
  • ~Voorouderstafel van Koning Boudewijn tot in de veertiende generatie, Bruxelles, 1991, Lindemans, Leo. 72

ИзточнициРедактиране

  1. Anton Aloys, Fürst von Hohenzollern-Sigmaringen, geneall.net
  2. Von Paris nach Krauchenwies – Migration im Dienst der Dynastie am Beispiel von Antoinette Murat. Vortrag von Carmen Ziwes am 25. November 2010 in Krauchenwies
  3. Hohenzollern 12, genealogy.euweb.cz
  4. Anton Alois Fürst von Hohenzollern-Sigmaringen, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes

Външни препраткиРедактиране