Антон Кръстев
Антон Кръстев Иновски[1] е български военен деец, подполковник, създател на нелегалната антикомунистическа организация „Цар Крум“.
Антон Кръстев | |
български офицер | |
Паметна плоча на дома на полковник Антон Кръстев на булевард „Христо Ботев“ в София | |
Звание | Подполковник |
---|---|
Години на служба | 1916 – 1946 |
Служи на | България |
Род войски | Артилерия |
Военно формирование | 61-ви пехотен полк 35-и пехотен полк 25-а пехотна дружина 6-и пехотен полк |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 18 октомври 1894 г.
|
Дата и място на смърт | 15 септември 1947 г.
|
Биография
редактиранеАнтон Кръстев е роден в на 18 октомври 1894 г.[2] във велешкото село Уланци, тогава в Османската империя.[3][4] Служи в 61-ви пехотен полк и 35-и пехотен врачански полк. От 1921 г. служи в 25-а пехотна драгоманска дружина. В 1923 година участва в арестуването и инквизирането на сваления чрез Деветоюнския преврат министър-председател Александър Стамболийски.[5]
От 1928 г. е помощник-началник на 1-во софийско бюро, а по-късно същата дружина служи в 6-и пехотен търновски полк. От 1931 година служи в 15-и пограничен участък, от 1933 г. служи в 25-а ехотен драгомански полк. Дружинен командир е в Двадесет и пети пехотен драгомански полк.[1] През 1934 г. майор Кръстев е назначен за началник на снабдителната служба в Главното интендантство, а от 1935 е в Столичното комендантство, като същата година служи отново в 6-и пехотен търновски полк. През 1936 година майор Кръстев е назначен за началник на погранична секция в щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия.
По време на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Кръстев служи в щаба на 14-а пехотна дивизия (1943) и в 25-а пехотен драгомански полк. От 1945 година служи в 1-ва отделна армия и същата година създава и става основен идеолог на конспиративната военна организация „Цар Крум“, която има за цел да свали чрез военен преврат отечественофронтовското правителство и да ориентира страната към западните демокрации. В устава на организацията е записано, че организацията се стреми:
„ | да освободи българския народ и държава от руското робство и комунистическия терор.[6] | “ |
„Цар Крум“ е разкрита през 1946 година и 7 от ръководителите ѝ са съдени на процес от 5 до 15 август, като същата година подполковник Кръстев е уволнен от служба, а по-късно осъден на смърт и обесен на 15 септември 1947 година.[6][7]
Памет
редактиранеСлед падането на комунистическия режим в България, по молба на Управителния съвет на Съюза на възпитаниците на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Столичният общински съвет кръщава улица в София на негово име (Карта).[8]
Семейство
редактиранеПодполковник Кръстев е женен за племеничката на Петър Дървингов, Милица, с която имат две деца - Кръстьо и София.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (5 октомври 1916)
- Поручик (30 май 1918)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (26 август 1934)
- Подполковник (6 май 1937)
Бележки
редактиране- ↑ а б Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на Българите: Военна история. София, Труд, 2007. ISBN 954-528752-7.
- ↑ Според „Руменин, Р., стр. 143“ е роден на 16 януари 1893
- ↑ Станилов, Васил (съставител). Репресиите. София, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2010. с. 778.
- ↑ Цветков, Жоро. Съдът над опозиционните лидери. София, 1991. с. 59.
- ↑ Енциклопедия България, том 7. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996. с. 338.
- ↑ а б Голяма енциклопедия България, том 12. София, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 4688.
- ↑ Хронология 1944 – 1947 // Декомунизация. Архивиран от оригинала на 2008-02-21. Посетен на 27 юни 2014.
- ↑ История на Съюза на възпитаниците на ВНВУ (1992-2008) // Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“. Посетен на 26 януари 2016.
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.