Правителство на Константин Муравиев

Правителството на Константин Муравиев е шестдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 8 от 2 септември 1944 г.[1] Управлява страната до 9 септември 1944 г., след което е наследено от второто правителство на Кимон Георгиев.[2] Това е последното българско правителство преди деветосептемврийското въстание в страната, извършено с помощта на Червената армия.

Правителство на Константин Муравиев
 62-ро правителство на България
Общи
Държавен главаЦар Симеон II
Регентство
ПредседателКонстантин Муравиев
Сформиране2 септември 1944
Разпускане9 септември 1944
Първоначален състав
КоалицияБЗНС „Врабча 1“, ДП
Министри11
~ мъже11
~ жени0
Багрянов
Георгиев 2

Политика

редактиране

След падането на кабинета на Иван Багрянов в парламента се разглеждат няколко варианта за съставяне на нов кабинет – правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев, нов кабинет на Багрянов, доминиран от БЗНС Пладне, и вариант, доминиран от умерената опозиция с премиер Константин Муравиев.[3]

Опитите да се включат в новото правителство представители на Отечествения фронт завършват без успех. Комунистите и техните съюзници са информирани за готвената от СССР окупация на България и очакват да получат цялата власт. Правителството на Муравиев разпуска XXV обикновено народно събрание и профашистките организации. Дадена е пълна амнистия на политическите затворници. Възстановени са демократичните права и свободи на българските граждани. Започва изтеглянето на българските окупационни войски от Сърбия и Македония.[2]

На 5 септември 1944 г. кабинетът скъсва дипломатическите отношения с Германия, но позволява на нейните войски да се изтеглят от страната. Същия ден под претекст, че правителството продължава да подкрепя Германия, СССР обявява война на България. На 8 септември първите съветски военни части навлизат в Южна Добруджа. Правителството нарежда на българските войски да не оказват съпротива. На 8 срещу 9 септември, възползвайки се от присъствието на съветските войски, нелегалната опозиция завзема властта – извършен е Деветосептемврийския преврат. Водеща роля в преврата има армията, ръководена от запасни и действащи офицери, членове на политическия кръг „Звено“ и на Военния съюз.[2]

Сформирано е правителство на Отечествения фронт, което заемат най-важните места в кабинета. Поста министър-председател заема Кимон Георгиев, а военен министър става Дамян Велчев. Министрите на кабинетите на професор Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов и Константин Муравиев са арестувани. В страната започват масови репресии срещу противниците на Отечествения фронт. Хиляди са избити без съд и присъда.[2]

Съставяне

редактиране

Кабинетът, оглавен от Константин Муравиев, е образуван от политически дейци на БЗНС „Врабча 1“ и Демократическата партия.[2]

Сформира се от следните 11 министри:[2]

министерство име партия
председател на Министерския съвет Константин Муравиев БЗНС „Врабча 1“
вътрешни работи и народно здраве Вергил Димов БЗНС „Врабча 1“
външни работи и изповедания Константин Муравиев БЗНС „Врабча 1“
народно просвещение Борис Павлов (упр.) Демократическа партия
финанси Александър Гиргинов Демократическа партия
правосъдие Борис Павлов Демократическа партия
война Иван Маринов военен
търговия, промишленост и труд Александър Гиргинов (упр.) Демократическа партия
земеделие и държавни имоти Христо Попов безпартиен
обществени сгради, пътища и благоустройство Борис Колчев (упр.) безпартиен
железници, пощи и телеграфи Вергил Димов БЗНС „Врабча 1“
министър без портфейл Никола Мушанов Демократическа партия
министър без портфейл Атанас Буров Народна партия
министър без портфейл Димитър Гичев БЗНС „Врабча 1“

В краткия си период на водене не са правени промени.

Литература

редактиране
  1. ДВ. Указ № 8 от 2 септември 1944 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 191 от 2 септември 1944 г.
  2. а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 223 – 225.
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 566.