Антон Пчеларов

Антон Пчеларов
	Антон Пчеларов
български офицер
Звание	Полковник
Години на служба	1882 – 1913+
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	2-ра бригада от МОО (БВ)
Битки/войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 януари 1862 г. (стар стил) Кючюк Кайнарджа, Османска империя
Дата и място на смърт	1932 г. (69 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Антон Илиев Пчеларов е български офицер (полковник), командир на 2^-ра гранична опълченска дружина през Сръбско-българска война (1885) и на 2^-ра бригада от Македоно-одринското опълчение през Балканската война (1912 – 1913).

Биография редактиране

Антон Пчеларов е роден на 17 януари 1862 или на 15 януари 1864 г.^[1] в Кючюккайнарджа, Силистренско. През 1882 година постъпва във Военното училище в София в и завършва през 1887 г.

Офицери от МОО.
Прави: Антон Бузуков, Георги Каназирски, Методи Бойчев;
Седнали: Григор Христов, Антон Пчеларов и Сотир Атанасов.

По време на Сръбско-българската война (1885) командва на 2^-ра гранична опълченска дружина от състава на Изворския отряд с която участва в боя при Цветков гроб (3 ноември) и селата Долна Лобата и Плоча. За проявеното мъжество е награден с военен орден „За храброст“ IV степен.

След войната взема участие в детронацията на княз Александър I Батенберг (1886). По-късно служи в 12^-и пехотен балкански полк. От 1909 година подполковник Пчеларов е началник на военния картографски институт.^[2]

През Балканската война (1912 – 1913) Пчеларов командва на 2^-ра бригада от Македоно-одринското опълчение.^[3] Награден е с военен орден „За храброст“ III степен. Уволнен е на 31 октомври 1918 г.

Полковник Антон Пчеларов умира през 1932 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.^[4]

Военни звания редактиране

Подпоручик (17 април 1887)
Поручик (18 май 1889)
Капитан (1894)
Майор (18 май 1905)
Подполковник (1911)
Полковник (22 септември 1914)

Награди редактиране

Военен орден „За храброст“ III степен и IV степен

Източници редактиране

Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 177

Бележки редактиране

↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 137.
↑ Военно-исторически сборник, 1990, брой 59, стр. 73
↑ 90 години от Балканската война 1912 – 1913: юбилейна военнонаучна конференция, София 5 октомври 2002 година, София, 2003, Военно издателство, стр. 144 (статия „Създаване на Македоно-Одринското опълчение“ от ст.н.с. д-р Тодор Петров)
↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.

[1] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 137.

[2] Военно-исторически сборник, 1990, брой 59, стр. 73

[3] 90 години от Балканската война 1912 – 1913: юбилейна военнонаучна конференция, София 5 октомври 2002 година, София, 2003, Военно издателство, стр. 144 (статия „Създаване на Македоно-Одринското опълчение“ от ст.н.с. д-р Тодор Петров)

[4] Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.

[1]

[2]

[3]

[4]