Апидия
Апидия (на гръцки: Απιδιές, Апидиес) е бивше село в Егейска Македония, днес на територията на дем Висалтия, област Централна Македония, Република Гърция.
| Апидия Απιδιές | |
| — село — | |
  Апидия  Апидия  Апидия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 11 m |
| Население | заличено души (16 май 1928 г.[1]) |
География
редактиранеСелото е било разположено на десния бряг на Струма, южно от Мерджан (Лигария).
История
редактиранеПрез XIX век и началото на XX век Апидия е село, числящо се към Сярската каза, Нигритска нахия на Османската империя.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Апидики (Apidiki) живеят 120 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Апидия (Apidia) е посочено като село с 21 домакинства и 14 жители мюсюлмани и 38 жители цигани и черкези.[3]
В 1889 година Стефан Веркович пише:
| „ | Апидя: чифлик, 1 църква, жителите са гърци; отстои на 2 часа от Нигрита.[4] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Апидия, село 4 ч. на ЮЗ от Сяр. Тук си има чифлик х. Ахмет ага. Почва доста плодородна. Гръцка църква. 50 къщи гърци и 9 цигански.[5] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Апидия има 400 жители, от които 350 гърци християни и 50 цигани.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Apida Tcherkez) живеят 75 гърци и 180 цигани.[7]
Селото е завзето по време на Балканската война от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.
Бележки
редактиране- ↑ Διοικητικές μεταβολές των ΟΤΑ
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
