Мерджан (на гръцки: Λυγαριά, Лигария, до 1927 година Μέργιανη, Меряни[1]) е село в Република Гърция, дем Висалтия в област Централна Македония с 617 жители (2001).

Мерджан
Λυγαριά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Висалтия
Географска област Серско поле
Надм. височина 11 m
Население 617 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Серското поле на около 2 километра източно от Димитрич (Димитрици) югозападно от град Сяр (Серес).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век Мерджан е село, числящо се към Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мерджан (Merdjan) е посочено като селище в Серска каза с 62 домакинства, като жителите му са 190 българи.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Мерджан:

Мериян: чифлик; една църква, жителите са българи, 2 часа от Нигрита.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Мерян, чифлик на братия Конту, богаташи гърци от Сяр. Разположено е на полето 3/4 часа на С от Копача. Отличава се с каменни амбари, хубави вили и великолепна гръцка църква. Почва твърде плодородна. Има и гръцко училище. 50 къщи, българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мерджан има 75 жители, всички турци.[5]

В ГърцияРедактиране

Селото е завзето по време на Балканската война от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Мерджан е представено като смесено местно-бежанско село с 14 бежански семейства и 68 жители.[6]

В 1978 година в селото е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“.[7]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μέργιανη - Λυγαριά
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.
  3. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 844.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  7. Ιερός Ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 26 октомври 2019 г.