Мерджан
Мерджан (на гръцки: Λυγαριά, Лигария, до 1927 година Μέργιανη, Меряни[1]) е село в Република Гърция, дем Висалтия в област Централна Македония с 617 жители (2001).
|
Мерджан Λυγαριά |
|
|---|---|
| — село — | |
  Мерджан  Мерджан  Мерджан |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 11 m |
| Население | 617 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в Сярското поле на около 2 километра източно от Димитрич (Димитрици) югозападно от град Сяр (Серес).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
През XIX век и началото на XX век Мерджан е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Мерджан (Merdjan) е посочено като селище в Сярска каза с 62 домакинства, като жителите му са 190 българи.[2] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Мерджан:
| „ | Мериян: чифлик; една църква, жителите са българи, 2 часа от Нигрита.[3] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Мерян, чифлик на братия Конту, богаташи гърци от Сяр. Разположено е на полето 3/4 часа на С от Копача. Отличава се с каменни амбари, хубави вили и великолепна гръцка църква. Почва твърде плодородна. Има и гръцко училище. 50 къщи, българе.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мерджан има 75 жители, всички турци.[5]
В ГърцияРедактиране
Селото е завзето по време на Балканската война от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Мерджан е представено като смесено местно-бежанско село с 14 бежански семейства и 68 жители.[6]
В 1978 година в селото е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“.[7]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Ιερός Ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 26 октомври 2019 г.