Отваря главното меню

Арабската митология включва древните предислямски вярвания на арабите. Преди налагането и кодифицирането на исляма на арабския полуостров през 622, година първа от ислямския календар, в центъра на исляма, Кааба в Мека, няма единен символ на „Бога“, както има сега — там са събрани идолите на 360 божества на различни арабски племена[1]. Кааба е изпълнен със символи, представящи демони, джинове, полубогове и други същества, които изобразяват богатството и дълбочината на политеистичното общество на предислямска Древна Арабия.

Съдържание

Източници за арабската митологияРедактиране

За арабската митология днес се съди по древноарабските надписи (на племената от Сирийската пустиня, Централна Арабия, древните държави Лихян, Кедар и др.), надписите на арамейски език от древните държави със смесено арабско-арамейско население (Палмира, Набатея); от важно значение са и надписите на гръцки и латински език от елинистичната епоха, тъй като при тях се среща отъждествяването на арабски с елински и римски богове. Сведения могат да бъдат открити и в съчиненията на някои гръцки и римски автори, както и в мюсюлманската литература (най-вече в Корана и в „Книга на идолите“ от Хишам Ибн ал-Калби от 8 век), която обаче интерпретира арабската митология през призмата на исляма.

СъщностРедактиране

Арабската митология не е единна система. Това се дължи на номадския и полуномадски начин на живот на арабските племена. Най-развити митологични системи имат жителите на оазисите, водещи по-уседнал живот, и тези от древните държавни образувания Лихян, Кедар и др. Някои арабски племена влизат в по-близък контакт с народите на Сирия и Палестина, което води до известен синтез на културите и митологиите им. Поради всичко това арабската митология може да бъде представена като конгломерат от взаимно влияещи си митологични системи. В представите на отделни арабски общности едно и също божество може да има различно място и функции, да се променят облика и името му, както и божества с различни имена да приемат приблизително общи черти и функции. Това се дължи и на обстоятелството, че се почитат както локални, така и общи божества. От своя страна това води и до сливане на различните богове, което е резултат и от номадския начин на живот от една страна, и обединяването на отделни племена (т. нар. синойкизъм), от друга. Това сливане е подпомогнато и от често срещаната представа, че името на върховното божество е табуирано и замяната му с прозвище — една от малкото общи черти за арабската митология. Това табуиране води и до появата на нови божества, превръщайки ипостасите на върховното божество в отделни богове или обратното, – приемайки отделните божества като проявления на едно върховно божество.

Арабската митология персонифицира и обожествява природните явления – дъжд, вятър, гръмотевици и т.н. Силно почитани са Луната, планетата Венера и Слънцето, на което, заради пустинните условия на живот, са придавани черти на гибелно божество. Божествата на плодородието и скотовъдството са с второстепенна роля, тъй като техните функции най-често са присъщи на върховното божество. Освен тези функции, то (върховното божество) обикновено се изявява и като демиург, прародител, владетел на небето и, почти навсякъде, повелител на дъжда. Почитани са и дървета, извори, кладенци, камъни и т.н., смятани за дом и/или превъплъщение на отделни духове или божества. Прави се разлика между световете на духовете (джиновете) и боговете.

В един по-късен период, вероятно в резултат от сливането на отделни местни върховни божества, в земите на Северна и Централна Арабия се появява едно общо върховно божество с името Аллах, приемано за творец на света и баща на боговете. Арабите от Сирийската пустиня почитат богинята Аллат като негова съпруга и майка на боговете. В Централна Арабия Аллат, Манат и Уза са приемани за дъщери на Аллах, но в някои южни части Уза се смята за майка на Аллат и Манат.

Връзка с ислямската митология и фолклораРедактиране

Приказките за джинове, вълшебни лампи, летящи килимчета и желания, част от приказките от Хиляда и една нощ и други творби, са пренасяни през поколенията. Ислямската митология до голяма степен е повлияна от арабската митология и често е трудно двете да бъдат разграничени.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране