Аллах (от арабски: الله, اللّه, اللّٰه, ﺍﷲ‎, Allāh) е арабската дума за „Бог“, образувана от определителния член ال al и إل ilah „бог“, т.е. „Богът“.[1]

В арабския език Аллах няма нито род, нито множествено число. В исляма, тази дума се използва за обозначение на единствения Бог, смятан за идентичен с Бога на юдеите и християните.[2] Арабскоговорещите евреи и християни също използват думата Аллах (даже и в Библията). И обратно – в някои преводи на Свещения Коран на български език, също се използват вместо Аллах думите Бог и Господ.

История редактиране

 
Името Божие изписано с Ислямска калиграфия

По произход божеството Аллах е древносемитско. Почитано е в Северна и Централна Арабия като бог праотец и творец.[3][4] По това време обаче той не е схващан като единен и единствен Бог, а като върховно божество в политеистичния пантеон на предислямската Кааба.[5]

В арабската митология Аллах (от нарицателното ʾilāh, ‚бог‘) е върховно божество, бог праотец, демиург, създател на човека. Като отдалечено от човека божество не покровителства никоя конкретна етническа група. Не е известно да е имал светилища.

Предполага се, че тъй като името е нарицателно за божество, то е име, използвано за замяна на свещеното (вж. Елохим и Адонай) на неизвестно ни по име божество (или божества), а по-късно е използвано и за отъждествяване с различни локални богове (вж. Хубал и Душара).[2][3]

Аллах в Исляма редактиране

Вярата в Аллах според сунитите редактиране

Според суннитите Аллах е велик, свръхестествен, невъображаем, различен от всичко, което може да си представи човек. Затова Аллах пряко не може да бъде представен със звук, изображение и др. Ето защо, сунитите споменават „качествата“, „атрибутите“ (сифат) на Аллах. Те се делят на две групи: сифат затийа и сифат субутийа.

  • Сифат затийа: Хаях, Илим, Сами', Басар, Ирадах, Кудрах, Калям, Такуин.
    • Хаях = „Аллах е жив“;
    • Илим = „Аллах знае всичко, знае какво се крие в душата на всяко същество“;
    • Сами' = „Аллах чува всичко“;
    • Басар = „Аллах вижда всичко“;
    • Ирадах = „Аллах пожелава“;
    • Кудрах = „Аллах е способен да направи всичко“;
    • Калям = „Аллах може да говори без да се нуждае от букви, звукове и др.“;
    • Такуин = „Аллах може да създава от нищото“.
  • Сифат субутийа: Ууджут, Кидам, Бака, Уахданийах, Мухаляфату лил-хауадис, Кийаму бин-Нафс.
    • Ууджут = „Аллах съществува“;
    • Кидам = „Съществуването на Аллах няма начало“;
    • Бака = „Съществуването на Аллах няма край“;
    • Уахданийах = „Аллах е един“;
    • Мухаляфату лил-хауадис = „Аллах е различен от всичко, което идва на ум“;
    • Кийаму бин-Нафс = „Аллах не се нуждае от нищо“.

Освен гореизброените 13 атрибута, в Корана и в хадисите се споменават и 99-те имена на Аллах. В Корана Аллах говори за себе си на много места, но според един хадис, когато група юдеи от Медина попитала Мохамед кой е Аллах, била низпослана сура Ал-Ихлас, в която Аллах се обръща към Мохамед и му казва как да отговори на юдеите по следния начин:[6]


Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Allah. In Encyclopædia Britannica. Посетен на 16 ноември 2015.
  2. а б Михаил Б. Пиотровски. „Аллах (2)“. В: Световните митологии. Т. 1. С., 1999
  3. а б Авраам Г. Лундин. Аллах (1). В: Световните митологии. Т. 1. С., 1999
  4. Anthony S. Mercatante, James R. Dow. The Facts on File Encyclopedia of World Mythology and Legend. Vol. I. New York, 1983
  5. Симеон Евстатиев. „Аллах Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.“. В: Ислямът: кратък справочник.
  6. AL-IKHLAS // IslamiCity.com. Посетен на 28 януари 2012.

Външни препратки редактиране