Отваря главното меню

Арагац (на арменски: Արագած, също Ալագյազ – Алагьоз) е изолиран планински масив в западната част на Армения, четвърти по височина в Арменската планинска земя и най-висок в Армения. Максимална височина 4090 m, (40°31′23″ с. ш. 44°11′41″ и. д. / 40.523056° с. ш. 44.194722° и. д.)[1] (4095 m по данни на Смитсоновия институт[2]). Разположен е на северозапад от Араратската равнина, като от изток на запад се простира на разстояние 40 km, от север на юг – 35 km. Представлява закръглен щитовиден масив, увенчан със скалисти върхове. Има малки ледници. Склоновете му са покрити със степна и ксерофитна растителност (на югоизток има редки дъбиви гори), а нагоре следват планински пасища и скали.[1]

Арагац
Arakatz001.jpg
Relief Map of Armenia.png
40.5231° с. ш. 44.1953° и. д.
Местоположение на картата на Армения
Общи данни
Местоположение Флаг на Армения Армения
Част от Арменска планинска земя
Най-висок връх Арагац
Надм. височина 4090 m
Арагац в Общомедия
Въздушна снимка на Арагац.

ГеологияРедактиране

 
Поглед от изток към Арагац. От ляво на дясно са върховете Южен, Западен, Северен, Източен.

Арагац има четири върха, най-висок е северният (4090 m), западният е с височина 4007 m, източният – 3917 m, южният – 3879 m. Между върховете се намира вулканичен кратер с дълбочина 350 m и широчина 2,5 km, който е преобразуван в ледников циркус. На един от склоновете, на височина 3190 m, е разположено езерото Кари.

Арагац представлява стратовулкан. Формирането му започва в епохата на плиоцена и плейстоцена. Първоначално се смята, че вулканичната му активност продължава до съвременния период, но калиево-аргонното датиране на морфологически материал, показва, че за последен път вулканът е изригвал в периода на средния и късния плейстоцен. Според някои учени най-младите конуси, които се намират в най-ниската му част, са образувани преди 3000 години[3]. Съставен е предимно от андезити и дацити. В западно и югозападно направление има застинали потоци лава с дължина 13 km.

Арагац е богат на води. Снеготопенето, дъждовете и планинските извори дават началото на много реки – Касах, Гехарот, Амберд, Наришд, Манташ, Гехадзор, Цахкаовит и др, всички от басейна на река Аракс (десен приток на Кура). По склоновете и в подножието му има и много езера: Кари, Амберд, Лесинг и др. [4].

Туризъм, населени местаРедактиране

На югоизточния склон е разположена Бюраканската астрофизическа обсерватория, на северозападния – Манташското водохранилище. В Арагац, на височина 2140 м, се намира замъкът Амберд.

В подножията на масива са разположени градовете Ащарак (на югоизток) и Артик (на северозапад) и селищата от градски тип Апаран (на изток), Пемзашен и Маралик (на северозапад) и Талин (на югозапад).

ИмеРедактиране

 
Планината Алагьоз на карта на Александрополския уезд (1903)

Арагац е древно арменско название, известно и във формите Аракац, Аркадез; етимологията обаче е изгубена. Според средновековните автори Мовсес Хоренаци и Вардан Аревелци произходът на този ороним идва от легендарния арменски цар Араманяк, потомък на Хайк[5][6].

Тюркското название на планината „Алагьоз“ се дели на думите ала – „пъстър“ и гьоз – „око“; в северен Азербайджан е зафиксиран местния термин „алагьоз“, означаващ „земя с бели петна“, който добре характеризира планини, подобни на Арагац с неголемите му ледници[7]

Арагац в митовете и религиозните легендиРедактиране

В митологията

Митът в арменската митология представя планините Арагац и Арарат като любящи сестри, които веднъж жестоко се скарали. Планината Марутасар безуспешно се опитва да ги помири, докато накрая, разгневена, ги прокълнава и те остават завинаги разделени[8][9].

В легендите

С планината Арагац е свързана легендата за св. Григорий Просветител, първият католикос на Армения, който се изкачвал да се моли на върха ѝ; докато се молел, нощем от небето се спускало неугасимо кандило[10]. Според легендата това кандило свети и днес, но може да бъде видяно само от посветените[11].

Топографска картаРедактиране

  • К-38-XХХІІІ М 1:200000[12]

ИзточнициРедактиране

  1. а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Арагац, т. 2, стр. 155
  2. GLOBAL VOLCANISM PROGRAM
  3. Volcanodiscovery.com
  4. Гора Арагац
  5. Мовсес Хоренаци. История Армении, 12.
  6. Вардан Великий. Всеобщая история.
  7. Поспелов Е. М. Географические названия мира: Топонимический словарь: Свыше 5000 единиц / Отв. ред. Р. А. Агеева. – М.: „Русские словари“, 1998. – С. 160. – 372 с. – ISBN ISBN 5-89216-029-7.
  8. М. А. Исалабдулаев. Мифология народов Кавказа
  9. Арагац. Мифы народов мира.
  10. Арагац. Мифы народов мира.
  11. Газета „Голос Армении“, статья „Арагац – крыша Армении“. 11 септември 2010 г.
  12. mapk3833.narod.ru

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арагац“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.