Арсо Мицков Поповски или Татарски[1] е български революционер, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Арсо Мицков
български революционер
Роден
1876 г.
Починал
18 януари 1905 г. (29 г.)
Подвис, Османска империя
Семейство
ДецаДончо Мицков
Арсо Мицков в Общомедия
Гробът на Арсо Мицков в Подвис

БиографияРедактиране

Арсо Мицков е роден в Подвис, тогава в Османската империя. През лятото на 1901 година пристига в Поречието като помощник войвода на чета от пет души, подготвена от Сръбската пропаганда. ВМОРО проследява четата и е посрещната от битолския началник Никола Русински, който им предлага да влязат в орагнизацията и Янаки Янев и Арсо Мицков приемат.[2] Скоро след това е избран за районен войвода на ВМОРО в Кичевско. През 1903 година е делегат от Кичевския революционен район на Смилевския конгрес, заедно с братята си Янаки и Ванчо Мицкови. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след потушаването му остава в района си и участва в реорганизирането на комитетите. Арсо Мицков загива през 1905 година с още трима свои четници.[3][4]

 
Паметник на Арсо Мицков и Янаки Янев в Подвис, Кичевско

Синът му Дончо Мицков е четник на Ичко Димитров в 1912 година.[5]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 95.
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 276-277.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 108.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 305.
  5. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.