Янаки Янев

български революционер

Янаки (Наки) Янев, наричан Лавчанчето и Кичевски,[1] е български революционер, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Янаки Янев
български революционер
Роден
1857 г.
Починал
не по-рано от 1917 г.
Янаки Янев в Общомедия

Биография

редактиране
 
Кичевската чета на войводите Наки Янев (1) и Арсо Локвички (2) и подвойводата Максим Ненов (3)

Роден е в кичевското село Лавчани, което тогава е в Османската империя. През октомври 1897 година влиза в първата кичевска чета на ВМОРО на Дуко Тасев[2]. През лятото на 1901 година пристига в Поречието начело на чета от пет души, подготвена от Сръбската пропаганда. ВМОРО проследява четата и е посрещната от битолския началник Никола Русински, който им предлага да влязат в организацията и Янев и вторият войвода Арсо Мицков приемат.[3]

Янев става войвода в Дебърско. Негови четници са помощникът му Максим Ненов, Павел Караасанов и Кръстьо Асенов.

 
Четата на Янаки Янев с Кичевско-Дебърското ръководно тяло през 1903 година. На снимката са още Лука Джеров, Христо Настев, Климент Групчев, куриерката Пеповица и други
 
Паметник на Арсо Мицков и Янаки Янев в Подвис, Кичевско

Янев е делегат на Смилевския конгрес, който го определя за кичевски районен началник. През Илинденско-Преображенското въстание дава сражение на планината Душегубица. След въстанието е сред малкото войводи останали в района си. До 1907 година е дебърски войвода, след което емигрира в България и се установява в София на лечение.[4][5]

След Младотурската революция се връща в Македония. През септември 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците е арестуван, бит до припадък и отведен в Кичево, за да бъде съден от военнополеви съд.[6]

Участва в Балканската и Междусъюзническата войни като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7] Служи в 1 рота на 11 сярска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО. Носител е на кръст „За храброст“ ІV степен.[8] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[9]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 46, 73.
  2. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.20.
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 276-277.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 195.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 548.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  7. Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, Том II, 1925, стр. 608
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 821.
  9. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 607.