Асен Генадиев

Асен Генадиев
	Асен Генадиев
български химик
Роден	13 октомври 1909 г. София, Царство България
Починал	1987 г. (77 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Семейство
Баща	Павел Иванов Генадиев
Братя/сестри	Василка Генадиева
Съпруга	Фео Мустакова-Генадиева

Асен Павлов Генадиев (изписване до 1945 година: Асѣнъ Павловъ Генадиевъ) е български инженер-химик, професор.

Биография

Роден е на 13 октомври 1909 година в София в семейство на Павел и Невена Генадиеви. Завършва средно образование в Първа Софийска мъжка гимназия през 1928 година. В 1932 година завършва химия в Софийския университет. През 1938 година. специализира в Германия, а през 1965 година в СССР.

Умира в София през 1987 година.

Научна дейност

Работи в областта на химията на хранителните продукти. През 1932/1933 учебна година е учител по химия в ІІІ Софийска мъжка гимназия. През 1933 – 1934 година е контрольор на оцетните фабрики при Министерството на финансите. От 1934 до 1950 година е специалист по хранителна химия в Института за народно здраве към Министерство на народното здраве. Той завежда и токсикологичната лаборатория на Института по хранене при Българската академия на науките, организира и оглавява лабораторния отдел при новосъздадената Софийска окръжна санитарно-епидемиологична станция (1954), създава Централна лаборатория по хлебопроизводство (1955), която прераства в Научноизследователски институт по зърносъхранение, зърнопреработка, и хлебопроизводство. До пенсионирането си през 1972 година той е директор на този институт. През 1965 година е признат от Института за изобретения и рационализации за изобретател, а от 1970 година е професор. Автор е на повече от 40 научни труда, ръководства, учебници и инструкции по анализ на хранителните продукти.

Личният архив на Асен Генадиев се съхранява във фонд 2039К в Централен държавен архив. Той се състои от 66 архивни единици от периода 1913 – 1991 година.^[1]