Отваря главното меню

Димитър Мокрянин или Мокранин или Димитри Арнаутинът е просветен деец от ранното Българско възраждане, от албански произход.

Димитър Мокрянин
просветен деец
Роден
неизв.
Починал
1832 г.

БиографияРедактиране

Роден е в село Подкожани, разположено в планината Мокра, недалеко от Поградец, (днес в Албания), заради което носи прякора Мокрянин.

Започва работа като гръцки учител в Охрид при митрополит Калиник Преспански и Охридски и става негов любимец. Издига значително нивото на охридското училище. При него учат Христо Сапунджиев и Димитър Миладинов. По-късно изпада в немилост пред владиката, тъй като често го осмива за непристойното му поведение. Няколко години преди 1830 година е отстранен от централното охридско училище, където го замества Пульо Самарински, и се премества в месокастренското махаленско училище, отдето по-късно отива в град Кавая. В 1832 г. се връща в Охрид, но поради избухналата епидемия от холера, влизането в града е забранено и той се установява в охридското село Велестово, където умира от холера.[1] Димитър Мокрянин е баща на митрополит Генадий Велешки.[2]

Родословно дървоРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Мокрянин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Генадий Велешки
(1800 — 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Василикия
Генадиева
 
Иван Генадиев
(ок. 1830 — 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Харитон Генадиев
(1861 — 1914)
 
Михаил Генадиев
(1863 — 1945)
 
Никола Генадиев
(1868 — 1923)
 
Павел Генадиев
(1873 — 1959)
 
Екатерина
Венедикова
 
Йордан Венедиков
(1892 — 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фео Мустакова
(1909 — 2011)
 
Асен Генадиев
(1909 — 1987)
 
Василка Генадиева
(1905 — 1973)
 
 
 
 
Венедикови
 
 

БележкиРедактиране

  1. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 383-384.
  2. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 41.