Асен Николов (генерал-лейтенант)

български пехотен генерал
Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Николов.

Асен Николов Николов е български офицер (генерал-лейтенант), командир на Първи окупационен корпус.

Асен Николов
български пехотен генерал
Битки/войниВтора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
декември 1946 г. (55 г.)
Ген.-лейтенант Асен Николов във военнопленическия лагер OFLAG 8
Ген.-лейтенант Асен Николов във военнопленическия лагер OFLAG 8
Личната карта на ген.-лейтенант Асен Николов във военнопленическия лагер OFFLAG 8
Личната карта на ген.-лейтенант Асен Николов във военнопленическия лагер OFFLAG 8

Биография

редактиране

Асен Николов е роден е на 12 септември 1891 година в град Ямбол. Завършва Военното училище в София и на 2 август 1912 г. е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1914 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като командир на батарея от 8 артилерийски полк. На 20 юли 1917 г. е произведен в чин капитан.[1]

По-късно служи в 6-о планинско артилерийско отделение, на 27 ноември 1923 г. е произведен в чин майор и същата година е назначен на служба във Варненския брегови укрепен пункт. През 1927 г. е назначен за домакин на 2-ри армейски артилерийски полк[2], като на 5 декември 1927 г. е произведен в чин подполковник, след което през 1931 г. е назначен за командир на отделение в 4-ти дивизионен артилерийски полк[3]. На 18 юли 1934 г. е произведен в чин полковник и през същата година е назначен за началник на Артилерийската школа[4].[1]

През 1936 г. полковник Николов е назначен за началник на артилерийския отдел на 2-ра военноинспекционна област[5], а по-късно същата година е назначен за началник на противовъздушната отбрана към артилерийската инспекция[6]. В началото 1938 г. поема командването на 2-ра пехотна тракийска дивизия[7], през 1940 г. е произведен в чин генерал-майор, а от 1942 г. поема командването на 1-ви окупационен корпус дислоциран в Сърбия, Поморавието и Македония. През 1943 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.[1]

На 4 септември 1944 е пленен от немската армия. През октомври 1944 отказва предложението да се включи в създаването на българска военна част, която да се бие на немска страна. През декември Александър Цанков му предлага да се включи в неговото задгранично правителство, но той отказва. В периода декември 1944 – 1945 е военнопленник в лагера Офлаг-8. На 15 март 1945 е осъден на смърт от четвърти върховен състав на т. нар. Народен съд, но Върховният касационен съд отменя присъдата, тъй като му е доказан статута на военнопленник. Завръща се в България същата година, но през 1946 е разстрелян.

  1. а б в Руменин, с. 330
  2. Министерска заповед № 228а от 1927 г.
  3. МЗ № 47 от 1931 г.
  4. МЗ № 122 от 1934 г. и МЗ № 34 от 1936 г.
  5. МЗ № 115 от 1936 г.
  6. МЗ № 353 от 1936 г.
  7. МЗ № 54 от 1938 г.

Източници

редактиране
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 330.