Отваря главното меню

Първи български окупационен корпус е българско военновременно формирование през Втората световна война на територията на Сърбия, Моравско и Македония.

Първи окупационен корпус
Информация
Активна 30 декември 1941 – 20 септември 1944
Държава България
Гарнизон/щаб Белград

Съдържание

ФормиранеРедактиране

Съгласно известната Спогодба Клодиус-Попов от 1941 г. България, отклонявайки настояванията на германците да прати свои войски на Източния фронт, поема ангажимент да замени германските войски на територията на Сърбия и старите български екзархийски области. В двойствено положение попадат Беломорска Тракия, Македония и Поморавието, които българите обявяват на своя глава за част от Царството, но германците еднозначно ги считат за окупирани от Германия територии, оставени под българска администрация, която от своя страна е длъжна да изпълнява разните германски политически и военни искания и да пази икономическите им интереси там. Не е подписано друго специално междудържавно споразумение или международен договор и българската армия заема определените ѝ с един протокол между военните министерства от завземелите ги немци територии, като положението в новите български области и в окупираната част от Сърбия се отрегулира ад хок от Хитлер и немските отговорни фактори.

Първоначално за заемане на Македония и Пиротско българското военно командване формира нова – Пета българска армия начело с генерал Никола Михов. Тя е съставена от най-близко разположените съединения на българска територия – Шеста Бдинска и Седма Рилска пехотни дивизии плюс Първа Бърза Кавалерийска Дивизия, като са им придадени още части и формирования. Заемането на територията, която следва да бъде част България започва на 19 април 1941 г. и приключва до 28 май 1941 г., войската фактически не навлиза отвъд сръбски граници преди Балканската война с изключение на част от Пиротско, което е смятано за традиционно български край.

С оглед по-добро управление на тези части и в отговор на немските изисквания за българска окупация в Сърбия, по предложение на Генералния щаб, към Министъра на войната и Двореца е формиран Първи окупационен корпус под командването на генерал-лейтенант Асен Николов и началник-щаб полковник Стойко Иванов в състав: Щаб, 6 Бдинска и 17 Щипска (Сборна) дивизии, по късно са придадени 21 Пехотна Дивизия и едно Cборно ято (ескадрила) 7 щурмови изтребителя Avia B-534 „Доган“ от летищата Божурище и Враждебна – общо около 23 000 души.

Задачи и боен пътРедактиране

През януари 1942 г. немците настоятелно изискват поемане на по-сериозни ангажименти и да бъде заета цялата Нишка област по течението на река Българска Морава. За изпълнение на тази задача е формиран Първи корпус в посочения състав. Транспортирането му и заемането на районите на дислокация започва на 7 януари 1942 г. и завършва към 15-ти същия месец. Командния пункт на Щаба е разположен в Нишка баня, 6 ПД – в Кюприя, 17 СД – Прокупле, 21 ПД в Ниш, самолетното ято – на летище Ниш, откъдето изпълнява бойни полети срещу югославските партизани. При един от тях с огън от земята е свалена една машина, чийто пилот К. Пецев оцелява.

През 1942 г. мястото на 6 ПД е заето от 9 ПД, а 7 ПД е заменена от 17 Щипска дивизия. Най-значителната акция, в която вземат участие сили на корпуса е Операция Копаоник. По време на тази операция през октомври 1942 силите на Вермахта (7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген) и помощни части от българската 9-та пехотна дивизия напълно разгромяват съсредоточилите се в Расински окръг, и по-точно в района на планините Копаоник, Гоч и Ястребац атакуващи съюзните сили и застрашаващи оловно-цинковия рудник Трепча сръбски четници, командвани от майор Драгутин Кесерович. Последният е бивш комендант на същия окръг и успява да се спаси по чудо, като губи убити половината си хора (700 четници) и голям брой пленени. Областта е напълно очистена от четници и спокойствието е трайно възстановено.

По нареждане на немското командване през 1943 г. зоната на отговорност за корпуса е разширена чувствително и фактически обхваща цяла Сърбия на изток и юг от Белград и в Косово. Първо през януари е увеличена на запад, като е включена областта на Чачак и течението на река Сръбска Морава, а през юли и на север по течението на река Велика Морава до самите окрайнини на сръбската столица, но без самия град. През 1943 г. съставът на корпуса е 7-ма, 9-та, 21-ва, 22-ра, 24-та, 25-та, 27-ма ПД, като от август 1944 г. е усилен и с 6-та ПД. Личният състав към 21 август възлиза на 33 635 души. Увеличението е свързано с голямото разширение на полосата на действие на корпуса. От 1943г в Югославия действа Диверсионна - оперативна група на НОВА и съветското ГРУ под командването на Щерю Атанасов с псевдоним Виктор - български офицер емигрирал в СССР 20 те години и завършил там военно училище , който идва в Югославия със задача да създаде бригарди от избягали от Първи корпус войници и офицери при югославските партизани , които да вземат участие в бойните действия на югославска територия срещу войските на Оста.С тази задача Атанасов успява да се справи , тъй като немалко кличество български офицери и войници от Първи корпус в знак на несъгласие с участието на България на германска страна във войната бягат в горите и се присъединяват към отрядите на Атанасов.Такъв е случаят с военната част на поручик Дичо Петров който с цялото си българско военно поделение минава на страната на югославските партизани и координира операциите си заедно с Щерю Атанасов. Корпусът започва изтегляне от Сърбия на 26 август 1944 г. Останалите шест самолета от самолетното ято са унищожени при американска бомбардировка на летище Ниш на 21 август 1944 г., малко преди да бъдат пребазирани обратно в България. В същото време по поръчение на Главния щаб на НОВА Щерю Атанасов чрез миналите на негова страна офицери от Първи корпус установява връзка с действащи офицери от корпуса с които уговаря участието на Първи корпус в предстоящото въоръжено въстание на силите на Отечествения фронт съвместно с действащи офицери от Българската армия. На 4 септември 1944 г. след като става ясно, че земеделското правителство на Константин Муравиев ще обяви война на Райха, щабът начело с командира на корпуса генерал Асен Николов е пленен от немската армия заедно с част от съединенията на корпуса, които са разоръжени от германците, останалата част от личния състав обаче запазва бойния с дух , но някои поедления изоставят техниката и тежкото си въоръжение.На 6 септември 1944г Щерю Атанасов и оцелелите непленени от германците български офицери , командващи корпуса се съвдиняват и се споразумяват за бойни действия срещу гемранските войски в Ниш , като вечерта на 6 септември 1944г два български полка атакуват в районите на Ниш и Пирот германски танкови подления , като съвместно с юголсавските партизани разгромяват и пленяват част от германските войски.На 9 септевмри 1944г . Първи окупационен корпус и неговите командири заедно с Щерю Атанасов - Виктор провъзгласяват новата власт на Отечествения фронт в намиращите се по техен контрол части на западните покрайнини. На следващия ден 10 септември 1944г Щерю Атанасов с телеграма на Министерство на войната е отзован в София , където става действащ офицер от Българската армия и помощник командир на Първа българска армия , а корпуса след ожетсочени боеве продължили почти до края на септември се оттегля неорганизирано към старите предели на България , за което е дадена заповед на Правителството на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев от 22 септември 1944г , а завръщайки се в столицата София корпусът със заповед на правителството на ОФ е разформирован и престава да съществува и щатовете му и оцелелия личен състав са включени в изпратените на фронта в Отечествената война поделения на Българската армия - главно в състава на Първа армия и Втора армия , като войници и офицери , служили преди това в Първи корпус участват в проведените от Първа и Втора армии Страцинско кумановска и Нишка и Косовкса настъпателни операции в първта фаза на на тази война октомври - ноември 1944 , а във втората фаза - в състава на Първа българска армия в проведените от нея Сремска операция , Дравска операция, Мурска операция и Австрийска операция - януари , март - май 1945г .

Щат на корпусаРедактиране

Към януари 1942 г. 1-ви български армейски корпус има следния щат:[1]

Поделения Офицери Фелдфебели
Деловодство
Подофицери
Чиновници
Канд. подофицери
Ефрейтори
Редници
Всичко Забележка
1 А. Командване
Командир на корпуса
Б. Щаб на корпуса, с свързочна рота и разузнавателно ято

1

1
414


Щаб: 70
Св. р.: 282
Ято: 62
2 6-а пехотна дивизия (без дивиз. т.к.дружина, една пехотна дружина и едно воз. артилерийско отделение) 688 1141 10077 11556
3 17-а пехотна дивизия в състав:

Щаб на дивизията;
13 пехотен полк
1 дружина от 3 пехотен полк
6-ва дивизионна т. картечна дружина
7-о товарно артилерийско отделение
Сборна свързочна рота от 7-а дивизионна свързочна дружина


13

89
21
18
20
5


9

277
68
62
46
28


49

2257
638
427
665
249


71

2623
727
506
731
282

4 21-ва пехотна дивизия в състав:

Щаб на дивизията и Щаб на 2-ри обл. полк
Две пехотни дружини от 2-ри обл. полк
Воз. оръдейно отделение от 2-ри дивизионен артилерийски полк
Товарна оръдейна батарея от 4-о армейско товарно отделение
1-ва и 2-ра дружина от 6-и етапен полк
Пиротска пехотна дружина
Камионно отдлеение (15 камиона)
Сборна свързочна рота от 7-а дивизионна свързоочна дружина


13

42
17
20
38
21

5


9

136
46
46
120
68
1
28


49

1276
488
665
754
638
31
249


71

1454
551
731
912
727
32
282

КомандириРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-майор Асен Николов 11 април 1942 – 4 септември 1944
2. Генерал-майор Иван Попов 14 септември 1944 – 23 септември 1944

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране