Осми артилерийски полк

Осми артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1904 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Осми артилерийски полк
Информация
Активна13 януари 1904 – 5 септември 1919
ДържаваБългария
ТипАртилерийски полк
ГарнизонПловдив (13 януари – 9 юни 1904)
Стара Загора (от 9 юни 1904)

Формиране

редактиране

Осми артилерийски полк е формиран на 13 януари 1904 година в Пловдив, съгласно указ № 85 от 1903. Състои се от три артилерийски отделения, две от 3-ти артилерийски полк и едно от 6 артилерийски полк. Влиза в състава на 8 пехотна тунджанска дивизия. От 9 юни 1904 е на постоянен гарнизон в Стара Загора.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 8 полски скорострелен артилерийски полк, 8 нескорострелен артилерийски полк, 2-ро гаубично отделение, паркова и допълваща батарея, влиза в състава на 8 пехотна тунджанска дивизия (2-ра армия) и е под командването на полковник Кръстьо Бъчваров.[2] Демобилизиран е през август 1913 година.[1]

Осми нескорострелен артилерийски полк

редактиране

Осми нескорострелен артилерийски полк е формиран в Стара Загора на 12 септември 1912 година и се състои от щаб, две артилерийски отделния, един нестроеви и два паркови взвода. Влиза в състава на 8 пехотна тунджанска дивизия и се командва от подполковник Стефан Николов.[2] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 21 август 1913 година.[3][4]

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

През Първата световна война (1915 – 1918) 8 артилерийски полк е отново мобилизиран в състава на 8 пехотна тунджанска дивизия (2-ра армия), като формира 8 артилерийска бригада, 8 артилерийски полк, 18 артилерийски полк, 8 нескорострелно отделение и 8 допълваща батарея.[5]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[6]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 35
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 1798
Коне: 1332 Обикновени коли: 69
Товарни: 245
Специални: 2
Пушки и карабини: 212
Оръдия: 34

Командване и състав

редактиране

През Първата световна война (1915 – 1918) артилерията на 8 дивизия има следното командване и състав:.[5]

Полкът е демобилизиран на 21 октомври 1918 година в Стара Загора, а на основание заповед № 475 от 1919 година на командира на 3-та пехотна балсканска дивизия на 5 септември 1919 година полкът е разформиран, като кадрите и материалната част се придават на 6 артилерийски полк.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

Осми артилерийски полк е мобилизиран на 23 декември 1941 г. и изпратен на границата, от където се завръща на 16 юли 1941 г. и е демобилизиран. На 12 май 1942 г. отново е мобилиизран във военновременния си състав с изключение на 8 батарея, която остава в мирновременния гарнизон. През март и април 1943 г. преследва партизани в района на Чирпанска, Старозагорска и Казанлъшка околия. [7]

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Осми артилерийски полк (13 януари 1904 – септември 1912)
  • Осми скорострелен артилерийски полк (септември 1912 – август 1913)
  • Осми артилерийски полк (август 1913 – 5 септември 1919)

Командири

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Кръстьо Бъчваров от 12 януари 1904
2. Полковник Димитър Русчев 1914 – септември 1915
3. Подполковник Иван Ватев от септември 1915 – 1918
4. Подполковник Христо Кирков Първа световна война
  1. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 187 – 188
  2. а б Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 5, книга 2, стр. 1070
  3. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 223 (цит: Централен военен архив, ф. 528б, а.е. 10)
  4. ДВИА, ф. 528Б, История на фондообразувателя
  5. а б Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 890
  6. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  7. ДВИА, ф. 514, История на фондообразувателя

Източници

редактиране