Осми артилерийски полк
Осми артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1904 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Осми артилерийски полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 13 януари 1904 – 5 септември 1919 |
Държава | България |
Тип | Артилерийски полк |
Гарнизон | Пловдив (13 януари – 9 юни 1904) Стара Загора (от 9 юни 1904) |
Формиране
редактиранеОсми артилерийски полк е формиран на 13 януари 1904 година в Пловдив, съгласно указ № 85 от 1903. Състои се от три артилерийски отделения, две от 3-ти артилерийски полк и едно от 6-и артилерийски полк. Влиза в състава на 8-а пехотна тунджанска дивизия. От 9 юни 1904 е на постоянен гарнизон в Стара Загора.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиранеПрез Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 8-и полски скорострелен артилерийски полк, 8-и нескорострелен артилерийски полк, 2-ро гаубично отделение, паркова и допълваща батарея, влиза в състава на 8-а пехотна тунджанска дивизия (2-ра армия) и е под командването на полковник Кръстьо Бъчваров.[2] Демобилизиран е през август 1913 година.[1]
Осми нескорострелен артилерийски полк
редактиранеОсми нескорострелен артилерийски полк е формиран в Стара Загора на 12 септември 1912 година и се състои от щаб, две артилерийски отделния, един нестроеви и два паркови взвода. Влиза в състава на 8-а пехотна тунджанска дивизия и се командва от подполковник Стефан Николов.[2] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 21 август 1913 година.[3][4]
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеПрез Първата световна война (1915 – 1918) 8-и артилерийски полк е отново мобилизиран в състава на 8-а пехотна тунджанска дивизия (2-ра армия), като формира 8-а артилерийска бригада, 8-и артилерийски полк, 18-и артилерийски полк, 8-о нескорострелно отделение и 8-а допълваща батарея.[5]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[6]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 35 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1798 |
Коне: 1332 | Обикновени коли: 69 Товарни: 245 Специални: 2 |
Пушки и карабини: 212 Оръдия: 34 |
Командване и състав
редактиранеПрез Първата световна война (1915 – 1918) артилерията на 8-а дивизия има следното командване и състав:.[5]
- Командир на 8-а артилерийска бригада – полковник Димитър Русчев
- Командир на 8-и артилерийски полк – подполковник Иван Ватев
- Командир на 18-и артилерийски полк – подполковник Константин Венедиков
Полкът е демобилизиран на 21 октомври 1918 година в Стара Загора, а на основание заповед № 475 от 1919 година на командира на 3-та пехотна балсканска дивизия на 5 септември 1919 година полкът е разформиран, като кадрите и материалната част се придават на 6-и артилерийски полк.[1]
Втора световна война (1941 – 1945)
редактиранеОсми артилерийски полк е мобилизиран на 23 декември 1941 г. и изпратен на границата, от където се завръща на 16 юли 1941 г. и е демобилизиран. На 12 май 1942 г. отново е мобилиизран във военновременния си състав с изключение на 8-а батарея, която остава в мирновременния гарнизон. През март и април 1943 г. преследва партизани в района на Чирпанска, Старозагорска и Казанлъшка околия. [7]
Наименования
редактиранеПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Осми артилерийски полк (13 януари 1904 – септември 1912)
- Осми скорострелен артилерийски полк (септември 1912 – август 1913)
- Осми артилерийски полк (август 1913 – 5 септември 1919)
Командири
редактиранеЗванията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Подполковник | Кръстьо Бъчваров | от 12 януари 1904 |
2. | Полковник | Димитър Русчев | 1914 – септември 1915 |
3. | Подполковник | Иван Ватев | от септември 1915 – 1918 |
4. | Подполковник | Христо Кирков | Първа световна война |
Бележки
редактиране- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 187 – 188
- ↑ а б Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 5, книга 2, стр. 1070
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 223 (цит: Централен военен архив, ф. 528б, а.е. 10)
- ↑ ДВИА, ф. 528Б, История на фондообразувателя
- ↑ а б Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 890
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ ДВИА, ф. 514, История на фондообразувателя
Източници
редактиране- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том V Книга 2 – Операции около одринската крепост“, София, 1930, Държавна печатница
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница