Асен Партениев

Асен Партениев
	Асен Партениев
български революционер
Роден	1876 г. (стар стил) Лом, Османска империя
Починал	8 април 1905 г. (стар стил) (29 г.) Кашина, Османска империя
Учил в	Национален военен университет
	Асен Партениев в Общомедия

Асен Иванов Партениев е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.^[1]

Биография

Върховистките войводи в Пирин по време на Илинденско-Преображенското въстание. В центъра генерал Иван Цончев, до него седнал поручик Асен Партениев. Зад тях прави от ляво надясно Петър Подуяков, капитан Йордан Стоянов, подпоручик Борис Стрезов, фелдфебел Трайко Ризов, поручик Димитър Думбалаков, поручик Петър Дървингов и двама четници.

Войводи на ВМОК

Подпоручик Асен Партениев е роден в град Лом в 1875 или 1876 година. Учи в родния си град, а по-късно завършва Военното училище в София. Става член на ВМОК и по време на Илинденското въстание в 1903 година е подвойвода в четата на Юрдан Стоянов, която идват в помощ на въстанието в Серския революционен окръг. Подпоручик Партениев участва в сраженията при връх Етипица, местността Гарванина, в голямото сражение при село Пирин и други.^[2]^[3]

През 1904 година е войвода на чета в Малешевско. На 7 април 1905 година четите на подпоручик Партениев и капитан Юрдан Стоянов попадат при село Кашина, Мелнишко, на засада, устроена от Яне Сандански.^[3] Партениев е ранен в двете рамена, заловен и заклан по заповед на Сандански.^[4]^[5]^[6]^[7]^[8]

Бележки

↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 99.
↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 37 - 38.
↑ ^а ^б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 100.
↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}
↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 383.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 124.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 344.

[ЕПК2_99-1] Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 99.

[2] Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 37 - 38.

[ЕПК2_100-3] а ^б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 100.

[4] Биографични данни от библиотека на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}

[5] „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.

[6] Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 383.

[7] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 124.

[8] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 344.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]