Борис Стрезов
Борис Наумов Стрезов е български общественик, военен, полковник от генералщабното ведомство и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет[1], командир на рота в 10-и пехотен родопски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб Беломорската отбрана и началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
| Борис Стрезов | |
|---|---|
| български военен и революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
17 септември 1879 г.
|
| Починал | |
|
|
|
| Образование |
Солунска българска мъжка гимназия Национален военен университет |
| Подпис |
.svg) |
| Борис Стрезов в Общомедия | |
Съдържание
БиографияРедактиране
Борис Стрезов е роден на 17 септември 1879 година в Ресен, тогава в Османската империя.[1] Негови братя са революционерът Петър Стрезов и военният деец Славейко Стрезов. Произхождат от видната фамилия Стрезови, за която Атанас Шопов пише:
| „ | Преди години, в самото начало на българското възраждане, в Ресен са се намерили родолюбиви и влиятелни хора като Татарчеви и Стрезови, които са повели тамошните българи, градски и селски, към събуждание и развивание, към отказвание от чуждото духовно ведомство.[2] | “ |
Учи в Ресен, а след това в Солунската българска мъжка гимназия. На 12 август 1896 постъпва на военна служба.[3] Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София през 1900 година, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 13-и пехотен рилски полк. Присъединява към ВМОК. Участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание през 1902 година и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.[1]
На 2 август 1903 е произведен в чин поручик. След потушаването на въстанието в 1910 година[4] завършва генерал-щабна академия в Сен Сир, Франция, и след това специализира военни науки в Санкт Петербург, Русия.[1] През 1908 г. е произведен в чин капитан.
През 1909 г. е назначен на служба в 5-и пехотен дунавски полк.
През Балканската война (1912 – 1913) капитан Борис Стрезов е командир на рота в 10-и пехотен родопски полк, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор.
През 1915 г. е назначен за поръчки в щаба на 7-а пехотна рилска дивизия[5]
В Първата световна война (1915 – 1918) майор Борис Стрезов служи първоначално като началник-щаб на 1-ва бригада от 11-а пехотна македонска дивизия, след което от 1916 г. е началник-щаб Беломорската отбрана[1], на 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник, а през 1918 г. е назначен за началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия, с която воюва в района на Охридското езеро до Мала Рупа. Уволнен е от служба на 5 юли 1919 година.
Стрезов е сред основателите на Илинденската организация през 1923 година.[1]
СемействоРедактиране
През 1914 г. майор Борис Стрезов се сгодява за дъщерята на председателя на камарата д-р Вачев – Петкана Вачева.[7]
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (1900)
- Поручик (2 август 1903)
- Капитан (1908)
- Майор (18 май 1913)
- Подполковник (10 октомври 1916)
- Полковник (30 януари 1920)
НаградиРедактиране
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (1917)
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента
Външни препраткиРедактиране
- "Беломорският брег", статия от Борис Стрезов публикувана в сп. „Седмичен преглед“, бр. 10, София, 16 декември 1933 г.
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 297.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 283.
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 289.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 161.
- ↑ в-к Воля, бр. 428, 2 юли 1914, с. 3
ИзточнициРедактиране
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.