Отваря главното меню

БиографияРедактиране

 
Ръководният щаб на четата на Юрдан Стоянов: Борис Стрезов, Асен Партениев, Михаил Думбалаков и други

Борис Стрезов е роден на 17 септември 1879 година в Ресен, тогава в Османската империя.[1] Негови братя са революционерът Петър Стрезов и военният деец Славейко Стрезов. Произхождат от видната фамилия Стрезови, за която Атанас Шопов пише:

Преди години, в самото начало на българското възраждане, в Ресен са се намерили родолюбиви и влиятелни хора като Татарчеви и Стрезови, които са повели тамошните българи, градски и селски, към събуждание и развивание, към отказвание от чуждото духовно ведомство.[2]

Учи в Ресен, а след това в Солунската българска мъжка гимназия. На 12 август 1896 постъпва на военна служба.[3] Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София през 1900 година, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 13 пехотен рилски полк. Присъединява към ВМОК. Участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание през 1902 година и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.[1]

На 2 август 1903 е произведен в чин поручик. След потушаването на въстанието в 1910 година[4] завършва генерал-щабна академия в Сен Сир, Франция, и след това специализира военни науки в Санкт Петербург, Русия.[1] През 1908 г. е произведен в чин капитан.

 
Борис Стрезов, като началник щаб на I бригада на XI дивизия, командирът на III пехотна бригада полковник Александър Протогеров, командирът на дивизията генерал Кръстю Златарев и началник щаба на дивизията полковник Петър Дървингов

През 1909 г. е назначен на служба в 5 пехотен дунавски полк.

През Балканската война (1912 – 1913) капитан Борис Стрезов е командир на рота в 10 пехотен родопски полк, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор.

През 1915 г. е назначен за поръчки в щаба на 7 пехотна рилска дивизия[5]

В Първата световна война (1915 – 1918) майор Борис Стрезов служи първоначално като началник-щаб на 1-ва бригада от 11 пехотна македонска дивизия, след което от 1916 г. е началник-щаб Беломорската отбрана[1], на 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник, а през 1918 г. е назначен за началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия, с която воюва в района на Охридското езеро до Мала Рупа. Уволнен е от служба на 5 юли 1919 година.

Стрезов е сред основателите на Илинденската организация през 1923 година.[1]

Умира на 7 юли 1947 година в София.[6][1]

СемействоРедактиране

През 1914 г. майор Борис Стрезов се сгодява за дъщерята на председателя на камарата д-р Вачев – Петкана Вачева.[7]

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

  • "Беломорският брег", статия от Борис Стрезов публикувана в сп. „Седмичен преглед“, бр. 10, София, 16 декември 1933 г.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 297.
  2. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 283.
  3. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  5. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 289.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 161.
  7. в-к Воля, бр. 428, 2 юли 1914, с. 3

ИзточнициРедактиране