Борис Стрезов
Борис Наумов Стрезов е български общественик, военен, полковник от генералщабното ведомство и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет,[1] командир на рота в 10-и пехотен родопски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб Беломорската отбрана и началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
| Борис Стрезов | |
|---|---|
| български офицер и революционер | |
 |
|
|
|
|
| Войни |
Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Свети Александър |
| Образование |
Солунска българска мъжка гимназия Национален военен университет |
|
|
|
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Подпис |
.svg) |
| Борис Стрезов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Борис Стрезов е роден на 17 септември 1879 година в Ресен, тогава в Османската империя.[1] Негови братя са революционерът Петър Стрезов и военният деец Славейко Стрезов. Произхождат от видната фамилия Стрезови, за която Атанас Шопов пише:
| „ | Преди години, в самото начало на българското възраждане, в Ресен са се намерили родолюбиви и влиятелни хора като Татарчеви и Стрезови, които са повели тамошните българи, градски и селски, към събуждание и развивание, към отказвание от чуждото духовно ведомство.[2] | “ |
Учи в Ресен, а след това в Солунската българска мъжка гимназия. На 12 август 1896 постъпва на военна служба.[3] Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София през 1900 година, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 13-и пехотен рилски полк. Присъединява към ВМОК. Участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание през 1902 година и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.[1]
На 2 август 1903 е произведен в чин поручик. След потушаването на въстанието в 1910 година[4] завършва генерал-щабна академия в Сен Сир, Франция, и след това специализира военни науки в Санкт Петербург, Русия.[1] През 1908 г. е произведен в чин капитан.
През 1909 г. е назначен на служба в 5-и пехотен дунавски полк.
През Балканската война (1912 – 1913) капитан Борис Стрезов е командир на рота в 10-и пехотен родопски полк, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор.
През 1915 г. е назначен за поръчки в щаба на 7-а пехотна рилска дивизия.[5]
В Първата световна война (1915 – 1918) майор Борис Стрезов служи първоначално като началник-щаб на 1-ва бригада от 11-а пехотна македонска дивизия, след което от 1916 г. е началник-щаб Беломорската отбрана,[1] на 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник, а през 1918 г. е назначен за началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия, с която воюва в района на Охридското езеро до Мала Рупа. Уволнен е от служба на 5 юли 1919 година.
Стрезов е сред основателите на Илинденската организация през 1923 година.[1]
Умира на 7 юли 1947 година в София.[6][1][7] Погребан е в Централните софийски гробища.[8]
СемействоРедактиране
През 1914 г. майор Борис Стрезов се сгодява за дъщерята на председателя на камарата д-р Вачев – Петкана Вачева.[9]
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (1900)
- Поручик (2 август 1903)
- Капитан (1908)
- Майор (18 май 1913)
- Подполковник (10 октомври 1916)
- Полковник (30 януари 1920)
НаградиРедактиране
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (1917)
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента
Външни препраткиРедактиране
- „Беломорският брег“, статия от Борис Стрезов публикувана в сп. „Седмичен преглед“, бр. 10, София, 16 декември 1933 г.
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 297.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 283.
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 289.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 161.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 452.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци. // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
- ↑ в-к Воля, бр. 428, 2 юли 1914, с. 3
ИзточнициРедактиране
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.