Вижте пояснителната страница за други значения на Пирин.

Пѝрин е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Пирин
Панорама към село Пирин. Насреща – долината на Бистрица
Панорама към село Пирин. Насреща – долината на Бистрица
Общи данни
Население120 души[1] (15 декември 2023 г.)
0,847 души/km²
Землище141,757 km²
Надм. височина630 m
Пощ. код2823
Тел. код074386
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ56410
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

География редактиране

Село Пирин се намира в планински район, на границата между Среден и Южен Пирин. Разположено е в историко-географската област Мървашко в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица. До селото се стига по 2 километрова отбивка от главния път, свързващ град Гоце Делчев с долината на Струма и ГКПП Кулата. От селото води третокласен път за хижите Малина и Пирин.

История редактиране

През XIV век село Пирин е епископски център, споменат с името Ферем в Простагмата на Стефан Душан до кефалията Райко от 1345 година.[2]

Село Пирин е един от големите центрове на средновековната черна металургия в Мървашко. В землището му е имало 11 пещи (пехци) и 5 самокова. Последният самоков просъществувал до 1896 година. В селото са работели около 30 ковачници (кузни) за подкови, клинци, пирони, земеделски сечива и други. Получени произведения се разнасяли главно по пазарите в Сярско.[3]

През XIX век село Пирин е едно от големите планински села в Демирхисарската каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в село Пирин са отбелязани 120 домакинства с 410 жители българи.[4] Църквата „Свети Никола“ е от 1885 година.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Пирин, 2 часа на С от Храсна; при двата бряга на Бистрица. почва само планиниска, която образува долище от двете паралелни била на Пирин. Дърводелци, въгляре и железари; има 2 самокова; рудата се докарва от Тарлин и Крушово. От жито става само ръж и овес. Път стръмен и опасен. В църквата цетат гръцки. Училище няма. 90 къщи.[5]

Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6]

Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 1295 жители, от които 1250 българи и 45 власи.[7]

По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година в района на селото се водят няколко сражения между въстанически формирования и турски военни части. На 1 септември 1903 година край Пирин се провежда сражение между обединени чети на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание.[8] За станалите сражения ценни сведения оставя свещеник Апостол Попов.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на село Пирин се състои от 1280 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 38 ученици.[9]

При избухването на Балканската война през 1912 година 8 души от село Пирин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Оттук е минал Яне Сандански с коня си, преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп, където днес има паметна плоча. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта, преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян, никой не могъл да го хване. Той се върнал обратно в дома на сестрата на Яне.

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]

Численост
Общо 191
Българи 191
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

Религии редактиране

Жителите са православни християни.

Икономика редактиране

Над селото се намира ВЕЦ „Пирин“, част от Каскада „Пиринска Бистрица“.[12]

Културни и природни забележителности редактиране

  • Параклисът „Свети Дух“;
  • Пещерите – Яворова дупка и Змейова дупка;
  • Лобното място на Яне Сандански;
  • В село Пирин все още съществува единственото в България двугласно оплакване на покойници, по-късно пренесено и в село Ново Делчево.

Редовни събития редактиране

Празникът „Св. Дух“ редактиране

Всяка година на Духовден (51 дни след Великден) се прави голям селски събор на параклиса Свети Дух в близост до селото. Тук всеки дъб е наречен на някоя фамилия и на празника всеки род застава до едноименния си пазител. Духовден е винаги в понеделник, но още в неделя жителите на селото отиват в местността около параклиса, която се нарича Света Троица. В нощта срещу празника мястото се възприема като лековито и се посещава и от болни хора, които нощуват във параклиса или под родовия дъб, а на следващия ден раздават хляб за здраве.[13]

На самия празник се отслужва литургия. Подът на параклиса е застлан с орехова шума (листа от орех), за да са здрави хората като ореха. Прави се курбан за здраве. Организират се спортни борби, извиват се хора. Особено важно и с дълбока символика е обредното хоро, с което жените извъртат църквето. Хорото е бавно, със змиевидна стъпка – десният крак се изнася напред, а левият назад зад него.[14] Пее се специална религиозна песен за кръщението на Младенеца Иисус, записана най-рано от Костадин Динчев през 70-те години на 20 век.[15] Песента се пее с паузи, т.е. след изпяването на всеки ред, жените спират и по думите на информаторите почиват малко.[16] Параклисът се обикаля няколко пъти, а когато песента е изпята до край, жените се прекръстват.[17][18]

Море, изникна ми Бужя ми дърво високо,

с кореня я цял'та земя фатило,

с въровя я синьото небе подпряло.

Под дървото Бужя ми майка Мария,

в ръки държи Ристоса детя малинко.

При нея са дванайся апостола.

Проговори Бужа ми майка Мария:

Ой ми вие дванайся апостола,

запаляйте дванайся ламбаде,

ударяйте дванайсе камбане,

та идете на тая река Йордана,

та найдете свети Йоан за калтята

да ми кръсти Ристоса детя малинко.

Бабинден редактиране

Бабинден (8 януари) е един от големите празници на селото, в който бодрият дух на старите жени разбужда древната традиция на даряване на бабите-акушерки с кърпа и поливането на ръцете им с бистра вода от родилите през изминалата година невести. Жените пеят и танцуват на площада облечени в традиционните носии, които сами са правили някога като моми.

Личности редактиране

 
Неделчо Иванов Тагарев
Родени в Пирин
Други

Други редактиране

Тук през 1999 година е сниман филмът „Писмо до Америка“ с режисьор Иглика Трифонова.

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Живојиновић, Драгић (2011). Простагма краља Душана кефалији Рајку. – Стари српски архив, књ. 10, с. 35, https://www.academia.edu/2486677/Prostagma_kralja_Dušana_kefaliji_Rajku_Prostagma_du_roi_Stefan_Dušan_adressé_au_képhale_Rajko_ ; идентификацията на Пирин с епископския център Ферем е направена от: Ταπεινός, Ελευθέριος. Περί της επισκοπής Φερεμών μετ’επιδιορθωτικών σημειώσεων. – Εκκλησιαστική Αλήθεια, 4 (1882-1883), 344-345, https://books.google.com/books?id=EUoWAAAAYAAJ&pg=PA344 . Виж: Popović, Mihailo (2010). Die Siedlungsstruktur der Region Melnik in spatbyzantinischer und osmanischer Zeit. – Зборник радова Византолошког института, 47, с. 256, no. 82 под линия, https://www.researchgate.net/publication/275681572_Die_siedlungsstruktur_der_region_melnik_in_spatbyzantinischer_und_osmanischer_zeit , както и Στεργίου, Στέργιος (2019). Η διαμόρφωση των εκκλησιαστικών διοικήσεων στην Ανατολική Μακεδονία κατά την ύστερη Βυζαντινή καί Οθωμανική περίοδο. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, с. 34, https://ikee.lib.auth.gr/record/301911/files/GRI-2019-23247.pdf 
  3. Георгиев, Георги. „Старата железодобивна индустрия в България“. София, 1978, стр.137 – 141.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
  6. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 г. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  8. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 104 – 105.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
  11. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  12. Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 131 – 134.
  13. Спасова, Димитрия. Сакрално пространство и обредна система. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0266-8. с. 32.
  14. Спасова, Димитрия. Сакрално пространство и обредна система. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0266-8. с. 70.
  15. Динчев, Костадин. Юнаци, още комити. Благоевград, Орбел, 1992. с. 12-17.
  16. Мегалитни светилища от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0276-7. с. 126-128.
  17. Спасова, Димитрия. Сакрално пространство и обредна система. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0266-8. с. 71.
  18. Марков, Васил. Културно-историческото наследство от култа към сакрализираната змия/змей в земите на тракийските сатри. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2009. ISBN 978-954-680-640-6. с. 133-135.
  19. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 292.
  20. а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 201.
  21. Новият военен министър с корени от село Пирин! Има къща там!