Кашина
Тази статия е за селото в България. За града в Италия вижте Кашина (Италия).
Кашѝна (името може да се срещне и като Къшѝна) е село в Югозападна България, община Сандански, област Благоевград.
| Кашина | |
|---|---|
 Панорама на селото |
|
  Кашина  Кашина |
|
| Общи данни | |
| Население | 15 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 17 143 km² |
| Надм. височина | 728 m |
| Пощ. код | 2820 |
| Тел. код | 07437 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 36734 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община - кмет |
Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
| Кашина в Общомедия | |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Малкото село е в склоновете на югозападен Пирин е на около два часа път пеша от Рожен. Неговата стара, малка църква е наистина едно ценнно наследство, което населението от Кашина деситилетия наред е градило и пазило. На около 40 минути път от селото се намира красивият водопад Скоко,[1] разположен на Лоповска (Кашинска) река, която тече край селото. Къщите в селото са строени от природни матерали – глина, дърво и камък.
ИсторияРедактиране
През ΧΙΧ век Кашина е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. Църквата „Успение Богородично“ е от първата половина на XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кашина (Kachina) е посочено като село с 64 домакинства и 200 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Кашина, чифлик на Иверския манастир при полите на Пирин на С от Черешница 2 часа. Повечето дърводелци. Училище няма. Броят на къщите е 30, само български.[4] | “ |
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото брои 180 жители, всичките българи-християни.[5]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Кашина се състои от 256 българи патриаршисти гъркомани.[6]
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
Редовни събитияРедактиране
На 28 август т.е. на Света Богородица всяка година, хората от селото се събират, за да честват този религиозен празник, който се счита като празник на селото и на малката църква „Успение Богородично“. На църквата се прави курбан, палят се свещи и естествено има музика.
ДругиРедактиране
През 2004 г. населението на Кашина е 17 души. 2006 година стартира една инициатива на неправителствени организации с младежи от Германия и България (Сандански), с цел съживяване на селото, подпомагане на старите хора, почистване на гробищния парк, събиране на отпадъци и реставриране с глина.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Кашина
Атанас Кременлиев (р. 1934), български писател- Атанас Павлов (поп Ташо) (1822 – 1907), български църковен деец
- Димитър Кашиналията (ок. 1880 – 1905), български революционер
- Костадин Попташев (1864 – 1912), български просветен деец
- Починали в Кашина
- Александър Стефчев – Старото (? – 1905), български революционер от ВМОК, четник при Юрдан Стоянов, загинал в сражението с четата на Яне Сандански[8]
- Асен Партениев (1876 – 1905), български революционер
- Давидко Милчев (? – 1905), български революционер
- Маникат Янъков (? – 1905), български революционер
БележкиРедактиране
- ↑ Водопади в България – Водопад „Скока“, село Кашина, Южен Пирин
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 425.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.138 – 139.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 854.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.192 – 193.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.851.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.90