Уикипедия

Асканио Витоци

италиански архитект и военен инженер

Аскàнио Витòци, Асканио ди Витоци или Асканио Баски ди Витоцо/Витоци (на италиански: Ascanio Vittozzi o Ascanio di Vitozzi, o Ascanio Baschi di Vitozzo (talvolta, anche Baschi di Vittozzi; * ок. 1539, Орвието или в близост; † 23 октомври 1615, Торино) е италиански военен, архитект и военен инженер.

Асканио Витоци
Ascanio Vitozzi
Роден
1539 г.
Починал
Професияархитект, военен инженер
СтилБарок
УчителШкола на Орвието, сем. Сангало, Якопо Бароци да Виньола
ТворбиПиаца Кастело, Кралски дворец в Торино, Корпус Домини (Торино), Светилище на Викофорте, църква „Санта Мария ал Монте (Торино), Замък в Риволи
Асканио Витоци в Общомедия

Биография редактиране

Роден е в Орвието или околните райони (вероятно в замъка Сермуняно, чийто господар е баща му, или Болсена или Баски) като извънбрачен син на Ерколе от господарите на Монтевитоцо или Витоцо, клон на сем. Баски.[1]

От млад развива военна кариера, като се записва в папската армия и се бие в битката при Лепанто през 1571 г., след това е военен инженер и воюва в Тунис и Португалия, винаги следвайки Свещената лига. Бие се под командването на Просперо Колона.

Обучава се в Школата на Орвието и има близки връзки с римската култура на сем. Сангало и Якопо Бароци да Виньола. Този културен отпечатък привнася и в Торино. След въоръжените сили е повишен във военен архитект, проектира модерни укрепления, което го насочва към двора на херцог Емануил Филиберт Савойски. След като през 1584 г. пристига в столицата на Савойското херцогство Торино, тогава намираща се в творческо обновление, особено при Карл Емануил I, Витоци се посвещава не само на отбранителни работи, но и на градската архитектура, на проектиране площади, улици и сгради, и става поддръжник на първия Пиемонтски барок.

Именно с него е свързано строителното развитие на Торино, защото му е възложена задачата да направи плана на целия централен квартал на Торино, от пл. „Кастело“, който той проектира с първите портици и с площадчето – бъдещ пл. „Мадама“, до ул. „Нуова“ (днешна ул. „Рома“).[2] Той актуализира укрепителната система на града и по-специално частта от северните стени със Зеления бастион и "Гаритон". Вероятно проектира градската граница за целия югоизточен сектор.

През 1588 г. участва в завладяването на Маркграфство Салуцо и на следващата година, в очакване на френското нападение, той посещава савойската долина Барселонет, като проектира нейните защити според териториална визия, в челните редици на съвременната система на окопаване на отделни крепости. Извършва подобна неистова дейност по време на завладяването на Прованс, като проектира нови укрепления в крайбрежния сектор също с градоустройствена перспектива за преоформяне и разширяване на градовете (Кан, Грас).

В Пиемонт укрепва различни защитни структури: в Торино Бастиона на Утешителката (1593) и преградата между замъка и Зеления бастион (1607). Според последните проучвания (Viglino Davico, 2003) той вероятно проектира бастионната стена за целия югоизточен сектор на Торино, според съвременната идея за „град-крепост" (ок. 1612 г.).

Умира на 77-76-годишна възраст. Погребан е в сакристията на църквата „Пресвета Троица“ в Торино, на централната улица „Гарибалди“.

Негов сътрудник е Карло ди Кастеламонте, който наследява някои от проектите му.

Творчество редактиране

Запазени са много негови произведения, особено в Торино. Те включват:

  •  
    Пл. „Кастело“ и Кралски дворец, Торино
  •  
    Пиаца Кастело, Торино
  •  
    Вила на кралицата, Торино
  •  
    Църква „Корпус Домини“, Торино
  •  
    Църква „Санта Мария ал Монте“, Торино
  •  
    Църква на Пресвета Троица (Сантисима Тринита), Торино
  •  
    Светилище на Викофорте
  •  
    Замък в Риволи
  •  
    Камбанарията на църквата „Камедолийски отшелник“, Печето

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Библиография редактиране

  • Carboneri, Nino, Ascanio Vitozzi: un architetto tra Manierismo e Barocco, Officina, Roma 1966
  • Scotti, Aurora, Ascanio Vitozzi, ingegnere ducale a Torino, La nuova Italia, Firenze 1969
  • Promis, Carlo, Gl’ingegneri militari che operarono o scrissero in Piemonte dall’anno MCCC all’anno MDCL, 1871, Forni, Bologna 1973 , с. 176-82
  • Viglino Davico, Micaela (a cura di), Ascanio Vitozzi: ingegnere militare, urbanista, architetto (1539-1615), Quattroemme, Ponte San Giovanni 2003
  • Viglino Davico, Micaela (a cura di), Architetti e ingegneri militari in Piemonte tra '500 e '700. Un repertorio biografico, Omega, Torino 2008 , с. 272-274

Бележки редактиране

  1. ↑ Genealogia del casato dei Baschi. Spoleto, Del Gallo Editore, 2002.
  2. ↑ L'arte del Seicento e del Settecento in Piemonte di Andreina Griseri
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ascanio Vittozzi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асканио_Витоци&oldid=12045483“.