Аталанта БК
Аталанта Бергамаска Калчо (на италиански: Atalanta Bergamasca Calcio S.p.A.) е италиански футболен клуб, състезаващ се в Серия А от началото на сезон 2010/11. Основан е през 1907 г. в Бергамо.
 Аталанта |
|||
|---|---|---|---|
| Atalanta Bergamasca Calcio S.p.A. | |||
| Прозвище |
„Бергамаските“ Gli Orobici „Черно-Сините“ (I Nerazzurri) La Dea (The Goddess) |
||
| Основан | 17 октомври 1907 г. (на 112 г.) | ||
| Стадион | „Атлети Азури д'Италия“, Бергамо | ||
| Капацитет | 21 300 [1] | ||
| Президент |
Антонио Перкаси |
||
| Старши треньор |
Джан Пиеро Гасперини |
||
| Първенство | Серия А | ||
| 2018/19 |
3-то  (+4) |
||
| Екипи и цветове | |||
|
|||
| Аталанта БК в Общомедия | |||
Аталанта е носител на 6 шампионски титли в Серия Б и една Купа на Италия.
ИсторияРедактиране
Аталанта Калчо (Atalanta Bergamasca Calcio) е италиански футболен клуб, основан в Бергамо – област Ломбардия. Клубът е основан през 1907 г., макар че през 1904 г. е основан друг клуб в Бергамо. Аталанта е сформиран от няколко различни спортни организации в града.
Името на отбора е взаимствано от гръцката митология. Въпреки това италианската футболна федерация признава отбора като такъв чак през 1914 г. Аталанта се присъединява към италианската лига през 1929 г. В Серия А отбора попада за първи път през 1937 г., но много бързо е свален от там.
Три години по-късно отбора отново се завръща на по-челни позиции и остава там до 1959 г., когато за кратко е в Серия Б. Аталанта постига най-добрата си позиция – петото място през 1948 г. През 1981 г. клубът попада в Серия Ц и се завръща към Серия А след 4 години.
През цялото време на своята история Аталанта се бори с това да се задържи на челните позиции. Отбора има доста малко постижения в Европа. През 1963 г. печели Купата на Италия, през 1988 г. достига полуфиналите на Купа на носителите на купи, а през 1991 г. достига до четвърт финалите за Купата на УЕФА.
Аталанта не може да се похвали с много велики имена на играчи, но от отбора са тръгнали футболисти като Роберто Донадони, Кристиан Виери, Филипо Индзаги и много други.
През сезон 2016/17 Аталанта завършва на 4-то място с 72 точки и се класира за Лига Европа. Това е първо участие на отбора в европейските клубни турнири от 26 години.
Клубът се класира за Шампионска лига 2019/20, класирайки се за първи път в най-престижния европейски турнир, завършвайки на 3-то място през сезон 2018/19 в Серия А. Това е най-високото достигнато място в лигата в клубната история. [2]
УспехиРедактиране
Серия А
Бронзов медал (1): 2018/19
Купа на Италия:
Носител (1): 1962/63
Финалист (3): 1986/87, 1995/96, 2018/19
- Серия Б:
- Шампион (6): 1927/28, 1939/40, 1958/59, 1983/84, 2005/06, 2010/11
- Серия Ц1:
- Шампион (1): 1981/82 (група А)
.svg){kind=small}
МеждународниРедактиране
Купа на носителите на купи (КНК):
- 1/2 финалист (1): 1987/88
Купа Митропа:
- 2-ро място (1): 1984/85
- Алпийска купа:
- Финалист (1): 1963
- Купа на приятелството:
- 2-ро място (1): 1968
СъставРедактиране
Настоящ съставРедактиране
Към 2 септември 2019 г.
| Вратари | |
|---|---|
| 31 | Франческо Роси
|
| 57 | Марко Спортиело
|
| 95 | Пиерлуиджи Голини
|
| Защитници | |
|---|---|
| 2 |  Рафаел Толой
|
| 4 |  Симон Кяер
|
| 5 | Андреа Масиело
|
| 6 |  Хосе Паломино
|
| 8 |  Робин Госенс
|
| 13 | Гилерме Арана
|
| 19 |  Берат Джимсити
|
| 21 |  Тимоти Кастан
|
| 33 |  Ханс Хатебур
|
| 41 | Рожер Ибанес
|
| Халфове | |
|---|---|
| 11 |  Ремо Фройлер
|
| 15 | Мартен де Рон
|
| 18 |  Руслан Малиновски
|
| 88 |  Марио Пашалич
|
| Нападатели | |
|---|---|
| 9 |  Луис Муриел
|
| 10 | Папу Гомес 
|
| 17 | Роберто Пиколи
|
| 72 |  Йосип Иличич
|
| 91 | Дуван Сапата
|
| 99 |  Муса Бароу
|
Отеглени номера на фланелките в Аталанта:
12 – В чест на феновете.
14 – Федерико Писани, нападател, 1991 – 1997 (посмъртно).
80 – Елио Корбани, радио журналист.
