Атанас Богоев Мицев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Атанас Мицев

Биография

редактиране

Атанас Мицев е роден на 20 декември 1872 година в прилепското село Прилепец, тогава в Османската империя.

През 1901 става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, заклевайки се пред Даме Груев и Анастас Лозанчев.

Легален ръководител, сетне нелегален деец в четите на Петър Ацев, Толе Паша, Кръсте Гермов и Даме Йотов и Порлудов. Лежи в затвора две години след 1921 година.

През 1924 е интерниран в град Пожаревац. Той е един от най-презрените и гонени българи, както от турците, така и от сърбите. Поддържа българския дух в Мариовско и полето до идването на българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война.

Взема лично участие при завързалата се престрелка срещу комунистическия партизански отряд „Гьорче Петров“, проявил се в манастира „Свети Никола“ в Прилепец на 20 декември 1942 година, за което му е изказана похвала и благодарност със заповед номер 8 от 5 януари 1943 година.[2]

През 1943 година подава молба за българска народна пенсия.

  1. ЦДА, ф. 382к, оп. 3, а.е 1049
  2. ДАРМ Ф.1095