Кръстьо Гермов (на македонска литературна норма: Крсто Гермов), познат като Аргир, Шакир[1] войвода или Сребрен Гермовски[2], е български революционер, мариовски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След края на Втората световна война приема македонистката идеология и участва в управлението на НР Македония.

Кръстьо Гермов
български революционер, късен македонист
Роден
1868 г.
Починал
НаградиВоенен орден „За храброст“
Кръстьо Гермов в Общомедия

Биография

редактиране

Във ВМОРО

редактиране

Кръстьо Гермов е роден през 1868 година в Прилеп, тогава в Османската империя. По професия крои дрехи, а през 1901 година се включва в революционата чета на войводата от ВМОРО Петър Ацев. Става секретар в четата на Стоян Трайков, а после районен войвода в Мариово.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а след това придружава Гьорче Петров през пролетта на 1904 година. Обикаля Македония и с Никола Каранджулов. През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков - Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшиви документи ги убеждава да го допуснат в Македония.[3] Следващата 1906 година е арестуван заедно с Иван Гюров и са осъдени на доживотен затвор от турската власт. След Хуриета през 1908 година е освободен. Измъчван е по време на обезоръжителната акция организирана от младотурците през 1910 година.

 
Четата на Кръстьо Гермов.

Васил Балевски казва за Кръстьо Гермов:

Кръсте Гермов (Шакир) беше много способен войвода. Той беше с образование, голям шегобиец и разказвач на приказки и майтапи. Той беше направил всички кладенчета в района си на чешми и ги бе кръстил всяко „Шекирова чешма“. Той имаше няколко псевдонима, като: Шакир, Аргир и други.[4]
 
Милан Матов, Илия Станоев, Михаил Станоев, Кръстьо Гермов и Никола Стоянов.

След това бяга в България, установява се в София, където отваря собствено кафене. Работи и като кондуктор в „Дирекция на трамваите“.

Участва в Балканската война и Междусъюзническата война, като войвода на чета № 7 на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на Четвърта битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[5]

Следвоенен период

редактиране

В периода 1935 – 1936 списва заедно с Ангел Динев лявото списание „Македонски вести“. През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България[24].

На 26 октомври 1944 година в София е получено телеграма на Светозар Вукманович-Темпо до правителството на ОФ. Темпо нарежда веднага да изпратят в Скопие Мире Анастасов, Петър Шанданов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков, Туше Делииванов, Павел Шатев и други. Така в края на ноември 1944 година Кръстю Гермов заминава за Скопие, където се включва в дейността на АСНОМ. Избран е за народен представител на Събранието на Македония с мандат от Прилеп[25]. На 1 септември 1946 година в Скопие открива първото заседание на събранието като най-възрастен народен представител.

Кръстьо Гермов умира в Скопие на 17 декември 1962 година[26] и е погребан с почести в Прилеп[27].

 
Трайко Зойката, Коста Костурски и Кръстьо Гермов

В 1961 година Гермов заявява на Лазар Колишевски:

...Дојдов да ти кажам уште една работа: сите пишувате, и порано пишуваа, внатрешни, надворешни, врховисти, централисти и слично. Е, па додов да ти кажам дека во Дворот влегувавме сите: едни низ главната врата, други низ малата врата, некои низ капиџик, некои низ прозорец, некои преку таван, а некои богами и преку баџа! Току да знаеш, сите влегуваа освен еден човек... Таму не влезе само Гоце Делчев...[28]
  1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 10, 90, 105.
  3. Аврамов, Стоян, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, стр.46
  4. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.65.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 176, 892.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 395.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 361.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 332.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 136.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 548.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 751.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 130.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 477.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 627.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 676.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 741.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 687.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 686.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 577.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 207.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 715.
  24. Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
  25. Кратка биография на Кръстю Гермов
  26. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 94-95.
  27. Мургоски, Любчо, „Шакир бил омилен војвода во Прилепско“, Разговор с Нада Гермова-Бабик, взето от dnevnik.com.mk // Архивиран от оригинала на 2021-08-09. Посетен на 2008-12-28.
  28. Кљакиќ, Драган. Времето на Колишевски. Скопје, 1994, стр. 182.