Уикипедия

Прилепчани

Уикимедия списък

Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Прилеп редактиране

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

 
Българка от Прилеп, еврейка от Солун и омъжена мюсюлманка от Солун, Les costumes populaires de la Turquie en 1873
 
Хоро в Прилеп 
 
Жени от Прилеп в началото на XX век
 
Хоро в Прилеп по време на Първата световна война
 
Григор Ракиджиев, загинал на 23 юли 1903 година с войводата Тале Христов при Беловодица
 
Деца в народни носии от Прилеп, 1916 г.
 
Михаил Ангелов и Димитър Ничов

А редактиране

Б редактиране

В редактиране

Г редактиране

Д редактиране

  •   Даме Христов Хаджикочов или Хаджикочев (1873 - след 1943), член касиер на прилепския околийски комитет през 1901 година[23]
  •   Дамян Кондов, български банкер в Солун, общественик
  •   Дамян Симидчиев (1870 – ?), български фармацевт, завършил в 1899 година фармация в Лиеж[24]
  •   Данаил Бонболов, завършил с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия в 1904 г.[25] и инженерство в Гентския университет в 1910 година[26]
  •   Данаил Зердев (1886 – 1968), български свещеник и общественик
  •   Данаил Зойчев, български революционер
  •   Данаил Крапчев (1880 – 1944), известен български журналист
  •   Дарко Дамевски (1932 – 1983), актьор от Социалистическа република Македония
  •   Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
  •   Димитър Гешоски (1928 – 1989), актьор от Социалистическа република Македония
  •   Димитър Грозданов, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[27]
  •   Димитър Илиев (1895 – 1957), български общественик
  •   Димитър Илиев Липавцов (1889 – 1974), български търговец и кинодеец, член на акционерното дружество на кинематографическото предприятие Модерен театър[28]
  •   Димитър Лепавцов, български възрожденски деец
  •   Димитър Йосифов (1855 – 1931), български стенограф
  •     Димитър Кондовски (1927 – 1993), югославски македонски художник, критик и педагог
  •   Димитър Мирчев (1865 – 1938), български революционер и филолог
  •   Димитър Павлов (1850 – ), български общественик
  •   Димитър Парцев (Мите Парце), български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[29]
  •   Димитър Попданаилов (1881 – 1952), български просветен деец, учител в Прилеп[30]
  •   Димитър Правдолюбов (1881 – 1942), български просветен деец
  •   Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер;
  •   Димитър Талев (1898 – 1966), виден български писател
  •   Димитър Талев Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[31]
  •   Димитър Трайков Янов (1914 – 1955), български юрист[32]
  •   Димитър Чакрев (? – 1881), български революционер
  •   Димитър Чкатров (1900 – 1945), български революционер
  •   Димитър Янчулев (1861 – след 1949), български църковен и просветен деец
  •   Димко Б. Чергов (? – 1895), четник от ВМОРО, загинал в Паланечко[2]
  •   Димко Газдов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал при Ножот[2]
  •   Димко Г. Сливянов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал при Беловодица[2]
  •   Димко Гърданов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал при Ореховец[2]
  •   Димко К. Чавлев (? – 1905), четник от ВМОРО, загинал край местността Църници в сражение с турците[2]
  •   Димко Цветанов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал при Трояци[2]
  •   Димче Хаджикочов (1850 – ?), български църковен деец и дарител
  •   Димче Аджимитрески (1916 – 1994), деец на НОВМ
  •   Диме Бояновски (1909 – 2002), деец на НОВМ и историк
  •   Димшо Хаджиилиев, член на Българската прилепска община към 1866 г.[33]
  •   Дона Илиева, българска художничка[34][35]
  •   Донка Стършенова (1884 – ?), българска просветна деятелка и революционерка
  •   Донка Чешмеджиева, българска просветна деятелка и революционерка
  •   Дончо Северков (? – 1942), войвода на ВМРО, убит от партизаните[2]
  •   Драган Кусев, български духовник, завършил Кишиневската семинария в 1899 г. и Санктпетербургската духовна академия в 1903 г.[36]

Е редактиране

Ж редактиране

  •   Жарко Башески (р. 1957), скулптор от Северна Македония
  •   Живко Василев Крапчев (? – 1915), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[37]

З редактиране

И редактиране

  •   Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 – 1908), български зограф
  •   Иван Белазелков (1877 – ?), български революционер[38][39]
  •   Иван Бомболов, учил в Робърт колеж от 1886/1887 до 1888/1889 година[40]
  •   Иван Гагалев (? – 1901), български революционер
  •   Иван Дейков (1863 – ?), български публицист и преводач
  •   Иван Димитров (1882 – 1904), български революционер от ВМОРО, четник на Климент Групчев[41]
  •   Иван Каранджулов (1856 – 1930), български общественик
  •   Иван Д. Лепавцов (1872 – ?), български лекар, завършил в 1900 г. медицина във Виенския университет[36]
  •   Иван Пепелюгов, деец на ВМОРО, участвал в убийството на сърбоманския войвода Вангел Скопянчето в 1915 година[42]
  •   Иван Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[43]
  •   Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 – 1864 година[44]
  •   Иван Смичков (1878 – 1933), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Иван Т. Бояджиев (? – 1907), легален деец на ВМОРО, убит от сърбите в 1927 година[2]
  •   Иван Траянов Казанджиев (1863 – ?), завършил строително инженерство в Лозанския университет в 1898 г.[21]
  •   Иван Христов Пиперков, български общественик, запасен офицер
  •   Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
  •   Илия Балтов (1876 – 1928), български революционер
  •   Илия Дамянов, български революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров[45]
  •   Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Северна Македония
  •   Илия Дундов, български предприемач
  •   Илия Иванов (1867 – ?), български революционер
  •   Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[29]
  •   Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[46][47]
  •   Илия Минов (? – 1912), български революционер
  •   Илия Тромпев (1894 – 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[48] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[49] погребан в София
  •   Илия Тр. Иванов (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[2]
  •   Илия Т. Скоприев (? – 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[2]
  •   Илия Цървенков, български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[50]
  •   Илия Чкорев (1880 – ?), български революционер
  •   Илчо Спирков (1877 – ?), български юрист, общественик и предприемач
  •   Илия Янакиев Кундураджиев (Кундурджиев), български военен деец, подполковник[51][52]

Й редактиране

К редактиране

Л редактиране

М редактиране

Н редактиране

О редактиране

П редактиране

 
Четникът Петре Глухия и войводата му Тане Николов. Източник: Държавна агенция „Архиви“
  •   Павел Попдимитриев, български съдия[56]
  •   Панталей Баджов (1860 – 1931), български просветен деец
  •   Панталей Иванов Митров (1870 – ?), български офицер, майор[76], завършил право в Брюксел в 1912 година,[77] като ротен командир в 10-и пехотен родопски полк в Хасково снабдява с оръжие ВМОРО[78]
  •   Пантелей Греков (1912 – 1977), български архитект
  •   Пантелей Кусев (1873 – 1928), български военен лекар и революционер
  •   Панту Жежка, търговец и общественик, член на българската църковно-училищна община[79]
  •   Параскева Лозанчева (1880 – 1936), българска революционерка
  •   Парашкева Ачкова (1888 – ?), завършила в 1909 година зъболекарство в Нанси[64]
  •   Парашкева Петрова Тошева (4 септември 1916 - ?), завършила в 1941 година романска филология в Софийския университет[80]
  •   Пере Ацев, български учител в Прилеп и Воден (1871 – 1880)[81]
  •   Петър Николов Ачков, български адвокат
  •   Петър Баев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[82]
  •   Петър Илиев (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
  •   Пере Тошев (1865 – 1912), български революционер
  •   Перо Ивановски (1920-), югославски партизанин
  •   Петър Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Гьоре Спирков[83]
  •   Петър Глухия (? – 1923), български революционер от ВМОРО, четник при Гьорче Петров през 1903 година, починал в Цариград[84]
  •   Петър Големинов (1877 – 1947), български културен деец и юрист
  •   Петър Здравковски (1912 – 1967), югославски партизанин, политик и дипломат
  •   Петър Колищърков, български общественик
  •   Петър Крапчев (1887 – ?), български инженер, завършил в 1909 година инженерство в Грац[85]
  •   Петър Куситасев (1898 – 1979), български архитект, деец на Българските акционни комитети в 1941 г., починал в София[58]
  •   Петър Мърмев (1884 – 1945), български революционер и публицист
  •   Петър Наумов, български учител в родния с иград около 1878 година[86]
  •   Петър Наумоски (1968 – ), баскетболист от Северна Македония
  •   Петър Попович (1873 – 1945), сръбски архитект
  •   Петър Саратинов (1865 – 1923), български революционер
  •   Петър Толев, български учител в Брезово и революционер от ВМОРО, ръководител на Горни Демирхисар през 1901 година[87][88]

Р редактиране

С редактиране

 
Спас Колищърков, деец на ВМОРО

Т редактиране

Ф редактиране

Х редактиране

Ц редактиране

Ю редактиране

Я редактиране

Опълченци от Прилеп редактиране

  •   Викул (Секул) Алексиев, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 26 май 1877 година постъпва в I рота на I дружина[100]
  •   Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[101]
  •   Димитър Трайков (около 1845 – 1917), на 6 май 1877 година постъпва като редник в III рота на V опълченска дружина. Поради заболяване на 21 юни е оставен във Втора серия, на 25 юни е зачислен в XI дружина III рота. Уволнен на 27 юли 1878. След Освобождението живее в София, работи като коминочистач.[102][103]
  •   Иван Симеонов, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина[104][105]
  •   Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[101]
  •   Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[106]
  •   Спиро (Спиридон) Христов Дуденов (1846 – 1912), на 4 май 1877 година постъпва в III рота на V опълченска дружина, уволнен на 22 юни 1878. След Освобождението живее в София, където умира.[107]
  •   Трайко Иванов, VI опълченска дружина
  •   Христо Илиев, IV опълченска дружина[101]

Македоно-одрински опълченци от Прилеп редактиране

  •   Аце Здравев Костов (1869/1870 - след 1943), зидарт, III отделение, служил в 1-а и нестроевата рота на 10-а прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[108] на 10 март 1943 година, като жител на Прилеп, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България[109]
  •   Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[110]
  •   Борис Милчинов, 40-годишен, 5 рота на 3 одринска дружина[111], загинал при Деде баир в сражение със сърбите на 09 юли 1913 г.[2][112]
  •   Георги Талев Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[113]
  •   Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[114]
  •   Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[115]
  •   Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 сярска дружина[116]
  •   Йордан Трайчев Белагушов-Делов (1894 - 1965[117]), студент по стоматология в Одеса, доброволец в Опълчението, участник в боевете при Шаркьой, 1912.[118] Завършва стоматология в Киев, в 1919 г. отваря първата частна стоматологична клиника в Прилеп.[117]
  •   Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[113]
  •   Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[113]
  •   Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[119]

Починали в Прилеп редактиране

  •   Ангел Морев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[120]
  •   Андрей Василев Таралежков (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[121]
  •   Бохос Хачадуров Бохосян (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[122]
  •   Васил Кирилов Гогов (? – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[123]
  •   Владимир Попстефанов Димитров (? – 1916), български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[124]
  •   Герасим Първанов Ценов (? – 1916), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[125]
  •   Григор Марков Соколов (1901 – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[126]
  •   Григор Николов Козничански (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[127]
  •   Григор Стоицов Вълков (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[128]
  •   Димитър Иванов Робев (1890 – 1907), български революционер
  •   Димитър Славеев (? – 1916), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[129]
  •   Димо Петков Димов (? – 1916), български военен деец, поручик, завършил с двадесет и седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[25] загинал през Първата световна война[130]
  •   Иван Николов (1883 - 1913), ръководител на ВМОРО, убит от сърбите в Прилеп през 1913 година
  •   Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
  •   Йордан Гавазов (? – 1898), български революционер;
  •   Коста Димитров Мишев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[131]
  •   Крум Симеонов Стоянов(? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[132]
  •   Лазар Обретенов Лазаров (? – 1917), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[133]
  •     Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
  •   Никола Андреев Мешев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[134]
  •   Никола Стефанов Елкин (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[135]
  •   Панайот Бобаров Костадинов (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[136]
  •   Паскал Николов Пумпалов (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[137]
  •   Петър Юруков (1882 – 1905), български революционер
  •   Ради Петров Футеков (? – 1917), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[138]
  •   Спас Гарда (? – 1912), сръбски революционер
  •   Стефан Димитров Гьошев (? – 1917), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[139]
  •   Стефан Елкин Николов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[140]
  •   Стоян Лазов (1871 – 1899), български революционер
  •   Стоян Станев Илиев (? – 1944), български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[141]
  •   Тодор Дочев (1882 – 1909), български революционер
  •   Тодор Стоянов Геров (? – 1944), български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[142]
  •   Тома Илиев Томов (? – 1916), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[143]
  •   Христо Чемков (? – 1898), български революционер
  •   Юрдан Попконстантинов, български революционер и учител
  •   Пандо Стойчевски (1922 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  •   Киро Нацев (1918 – 1942), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  •   Злате Михайловски (1926 – 1944), народен герой на Югославия
  •   Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
  •   Павле Наумоски (1885 – 1961), духовник

Свързани с Прилеп редактиране

  •   Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 – 1860-те години[144]
  •   Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[145]
  •   Димитър Лепавцов (1915 – 1982), български писател, по произход от Прилеп
  •   Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877 – 1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[146]
  •   Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850 – 1860 година[147]
  •   Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[148]
  •   Никола Крапчев (1903 – 1992), български финансист и общественик; член на Контролната комисия на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България; роден в София[149]
  •   Петър Ненков, български духовник и просветен деец от XIX век, директор на Прилепското духовно училище и Прилепското българско мъжко класно училище
  •   Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на XIX век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[150]
  •   Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782 – 1825 година[151]
  •   Христо Тренков (1912 – 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп

Бележки редактиране

  1. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  3. ↑ а б в г д Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 126.
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 80.
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  7. ↑ Ана Тошева // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VI (1). София, СМКПДБ – Централно ръководство, 1970. с. 47.
  8. ↑ Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 17.
  9. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  11. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  12. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  14. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 279. Посетен на 3 септември 2015.
  15. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  17. ↑ Трайчев, Георги. Град Прилеп. Историко-географски и стопански преглед. София, Печатница Фотинов. Македонска библиотека № 5, 1925. с. 121, 138, 143.
  18. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1
  19. ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  20. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
  21. ↑ а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  22. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 95.
  23. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
  24. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  25. ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  26. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.32
  28. ↑ Парцел 65 // София помни. Посетен на 18 април 2018.
  29. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  30. ↑ Парцел 37 // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  31. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  32. ↑ а б Парцел 34 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  33. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 79.
  34. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  35. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 344.
  36. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  37. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
  38. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 226 - 227.
  39. ↑ Ковилоски, Славчо. Архивски документи за три трговски фамилии од Прилеп: Попови, Вртанови и Белазелкови // Историjа XLIX, бр. 1. ЗИРМ, 2014. с. 311.
  40. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 363.
  41. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.21
  42. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 112.
  43. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  44. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 617.
  45. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.9
  46. ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  47. ↑ Секулов, Илия К. Българската екзархия от гледището на международното право. София, 1934.
  48. ↑ а б Парцел 32 // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  49. ↑ Михайловъ, Иванъ. Quo Vadis, Bulgaria?. Печатница „Македонска трибуна“, 1937. с. 25 – 34.
  50. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 183.
  51. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 70.
  52. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 124-125; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 134-135
  53. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  54. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
  55. ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
  56. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
  57. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 84., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  58. ↑ а б в Парцел 31 // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  59. ↑ Църнушанов, Димитър. Димитър Талев в моите спомени. София, Македония, 1992. с. 19.
  60. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  61. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  62. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  63. ↑ Списък на убити партизани
  64. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  65. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 55.
  66. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 382.
  67. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1
  68. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  69. ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 56.
  70. ↑ Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
  71. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  72. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 361.
  73. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 79.
  74. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
  75. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 130.
  76. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 90
  77. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  78. ↑ Панайотов, Л., Г. Язаров, С. Дамянов. Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.: Военна подготовка и провеждане. София, Военно издателство, 1992. с. 119.
  79. ↑ Църнушанов, Димитър. Димитър Талев в моите спомени. София, Македония, 1992. с. 10 – 11, 60.
  80. ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 201.
  81. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 53.
  82. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  83. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  84. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.
  85. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  86. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 448.
  87. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 167.
  88. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  89. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  90. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.29
  91. ↑ Парцел 38 // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  92. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  93. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 257.
  94. ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
  95. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  96. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, Държавен архив – Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  97. ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 304.
  98. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  99. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 65.
  100. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 143.
  101. ↑ а б в Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  102. ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 417, № V.941.37.
  103. ↑ БИА-НБКМ, кол. 47-I, п.д.490
  104. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 197.
  105. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  106. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  107. ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 424, № V.981.14.
  108. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 268.
  109. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 385.
  110. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  111. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 440.
  112. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 24
  113. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  114. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 382.
  115. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
  116. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.
  117. ↑ а б Jордан Делов Белагуша // oldprilep.com. Посетен на 23 февруари 2023.
  118. ↑ Коста Църнушанов от Прилеп, Вардарска Македония - „Автобиография“, София, 1984 година, с. 1
  119. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  120. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 1
  121. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 553, л. 4
  122. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 7
  123. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 183
  124. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 143, л. 27
  125. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
  126. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 246
  127. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 552, л. 15
  128. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 24
  129. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 51, 52; а.е. 304, л. 19
  130. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 1, л. 27
  131. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 30, 31
  132. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 11
  133. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3
  134. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15
  135. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 293, л. 84
  136. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 9
  137. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22
  138. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 539, л. 61
  139. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 426, л. 66, 67
  140. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41
  141. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 134
  142. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41; а.е. 293, л. 88; а.е. 531, л. 70
  143. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 292, л. 71
  144. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 484.
  145. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 387.
  146. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 253, 287.
  147. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 196.
  148. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
  149. ↑ Парцел 116 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
  150. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
  151. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 230.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Прилепчани&oldid=12206857“.