Отваря главното меню

Прилепчани (единствено число прилепчанец, на македонска литературна норма: прилепчани, прилепчанец) са жителите на град Прилеп, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в ПрилепРедактиране

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


 
Българка от Прилеп, еврейка от Солун и омъжена мюсюлманка от Солун, Les costumes populaires de la Turquie en 1873
 
Хоро в Прилеп
 
Жени от Прилеп в началото на XX век
 
Хоро в Прилеп по време на Първата световна война
 
Григор Ракиджиев, загинал на 23 юли 1903 година с войводата Тале Христов при Беловодица
 
Деца в народни носии от Прилеп, 1916 г.
 
Михаил Ангелов и Димитър Ничов

АРедактиране

БРедактиране

ВРедактиране

ГРедактиране

ДРедактиране

  •   Даме Хаджикочев (? – 1930), член касиер на прилепския околийски комитет през 1901 година[8]
  •   Дамян Кондов, български банкер в Солун, общественик
  •   Дамян Симидчиев (1870 - ?), български фармацевт, завършил в 1899 година фармация в Лиеж[9]
  •   Данаил Бонболов, завършил инжинерство в Гентския университет в 1910 година[10]
  •   Данаил Зердев, български свещеник и общественик
  •   Данаил Зойчев, български революционер
  •   Данаил Крапчев (1880 – 1944), известен български журналист
  •   Дарко Дамевски (1932 – 1983), актьор от Социалистическа република Македония
  •   Димитър Гешоски (1928 – 1989), актьор от Социалистическа република Македония
  •   Димитър Лепавцов, български възрожденски деец
  •   Димитър Илиев Липавцов (1889 – 1974), български търговец и кинодеец, член на акционерното дружество на кинематографическото предприятие Модерен театър[11]
  •   Димитър Йосифов (1855 – 1931), български стенограф
  •     Димитър Кондовски (1927 – 1993), югославски македонски художник, критик и педагог
  •   Димитър Мирчев (1865 – 1938), български революционер и филолог
  •   Димитър Павлов (1850 – ), български общественик
  •   Димитър Парцев (Мите Парце), български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[12]
  •   Димитър Попданаилов (1881 – 1952), български просветен деец, учител в Прилеп[13]
  •   Димитър Правдолюбов (1881 – 1942), български просветен деец
  •   Димитър Сливянов (1876 – 1903), български революционер;
  •   Димитър Талев (1898 – 1966), виден български писател
  •   Димитър Талев Филипов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с орден „Св. Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[14]
  •   Димитър Трайков Янов (1914 – 1955), български юрист[15]
  •   Димитър Чакрев (? – 1881), български революционер
  •   Димитър Чкатров (1900 – 1945), български революционер
  •   Димитър Янчулев (1861 – след 1949), български църковен и просветен деец
  •   Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
  •   Димко Б. Чергов (? - 1895), четник от ВМОРО, загинал в Паланечко[16]
  •   Димко Гърданов (? - 1903), четник от ВМОРО, загинал при Ореховец[17]
  •   Димко Г. Сливянов (? - 1903), четник от ВМОРО, загинал при Беловод[18]
  •   Димко Цветанов (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал при Трояци[19]
  •   Димко Газдов (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал при Ножот[20]
  •   Димче Хаджикочов (1850 – ?), български църковен деец и дарител
  •   Димче Аджимитрески (1916 – 1994), деец на НОВМ
  •   Диме Бояновски (1909 – 2002), деец на НОВМ и историк
  •   Донка Стършенова, българска просветна деятелка и революционерка
  •   Донка Чешмеджиева, българска просветна деятелка и революционерка
  •   Драган Кусев, български духовник, завършил Кишиневската духовна семинария в 1899 г. и Санктпетербургската духовна академия в 1903 г.[21]

ЕРедактиране

ЖРедактиране

  •   Жарко Башески (р. 1957), скулптор от Северна Македония
  •   Живко Василев Крапчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[22]

ЗРедактиране

ИРедактиране

  •   Илия Балтов (1876 – 1928), български революционер
  •   Иван Атанасов Апостолов Будимов (1846 – 1908), български зограф
  •   Иван Гагалев (? – 1901), български революционер
  •   Иван Дейков (1863 – ?), български публицист и преводач
  •   Иван Каранджулов (1856 – 1930), български общественик
  •   Иван Д. Лепавцов (1872 – ?), български лекар, завършил в 1900 г. медицина във Виенския университет[21]
  •   Иван Попстефанов, български учител в родния си град между 1859 – 1864 година[23]
  •   Иван Тр. Казанджиев (1863 – ?), завършил строително инженерство в Лозанския университет в 1898 г.[6]
  •   Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
  •   Илия Джувалековски (1915 – 2004), актьор от Северна Македония
  •   Илия Иванов (1867 – ?), български революционер
  •   Илия Кехая, български революционер, участник в Охридското съзаклятие от 1880 – 1881 г., умрял преди 1918 г.[12]
  •   Илия К. Секулов, деец на Македонска студентска организация Вардар, публицист и общественик, актьор[24][25]
  •   Илия Минов (? – 1912), български революционер
  •   Илия Тромпев (1894 – 1934), български офицер, майор и революционер, деец на ВМРО,[26] самоубил се в Петрич след Деветнадесетомайския преврат,[27] погребан в София
  •   Илия Тр. Иванов (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[28]
  •   Илия Т. Скоприев (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал в битката при Ножот[29]
  •   Илия Ст. Минов (? - 1912), ръководител от ВМОРО, загинал при Солу юнос в сражение с турци[30]
  •   Илия Цървенков, български търговец и революционер, касиер на прилепския окръжен революционен комитет на ВМОРО през 1895 година[31]
  •   Илия Чкорев, български революционер
  •   Илчо Спирков (1877 - ?), български юрист, завършил право в Брюксел в 1900 г.,[9] делегат на Прилепското братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в 1918 година в София[32]

ЙРедактиране

КРедактиране

ЛРедактиране

МРедактиране

НРедактиране

ОРедактиране

ПРедактиране

 
Четникът Петре Глухия и войводата му Тане Николов. Източник: Държавна агенция „Архиви“
  •   Панталей Баджов (1860 – ?), български просветен деец
  •   Панталей Иванов Митров (1870 - ?), български военен, завършил право в Брюксел в 1912 година,[34] като ротен командир в 10-и пехотен родопски полк в Хасково снабдява с оръжие ВМОРО[45]
  •   Пантелей Греков (1912 – 1977), български архитект
  •   Пантелей (Панто) Георгиев Кусев (1873 - ?), български военен лекар, завършил Солунската българска гимназия в 1891 г.[46] и медицина в Московския университет[21]
  •   Параскева Лозанчева (1880 – 1936), българска революционерка
  •   Парашкева Ачкова (1888 – ?), завършила в 1909 година зъболекарство в Нанси[40]
  •   Пере Ацев, български учител в Прилеп и Воден (1871 – 1880)[47]
  •   Пере Тошев (1865 – 1912), български революционер
  •   Перо Ивановски (1920-), югославски партизанин
  •   Петър Глухия (? – 1923), български революционер от ВМОРО, четник при Гьорче Петров през 1903 година, починал в Цариград[48]
  •   Петър Големинов (1877 – 1947), български културен деец и юрист
  •   Петър Колищърков, български общественик
  •   Петър Крапчев (1887 - ?), български инженер, завършил в 1909 година инженерство в Грац[49]
  •   Петър Куситасев (1898 – 1979), български архитект, деец на Българските акционни комитети в 1941 г., починал в София[37]
  •   Петър Мърмев (1884 – 1945), български революционер и публицист
  •   Петър Наумов, български учител в родния с иград около 1878 година[50]
  •   Петър Наумоски (1968 – ), баскетболист от Северна Македония
  •   Петър Попович (1873 – 1945), сръбски архитект
  •   Петър Сарадинов (1865 – 1923), български революционер
  •   Петър Толев, български учител в Брезово и революционер от ВМОРО, ръководител на Горни Демирхисар през 1901 година[51][52]

РРедактиране

СРедактиране

 
Спас Колищърков, деец на ВМОРО

ТРедактиране

ФРедактиране

  •   Филип К. Бурмев (1869 – 1959), български химик[15]

ХРедактиране

ЦРедактиране

ЮРедактиране

ЯРедактиране

Опълченци от ПрилепРедактиране

  •   Викул (Секул) Алексиев, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 26 май 1877 година постъпва в I рота на I дружина[57]
  •   Димитър Младенов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[58]
  •   Иван Симеонов, I опълченска дружина[59]
  •   Иван Янков, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[58]
  •   Никола Ангелов, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[60]
  •   Христо Илиев, IV опълченска дружина[58]

Македоно-одрински опълченци от ПрилепРедактиране

  •   Божко Аврамов, 4 рота на 4 битолска дружина[61]
  •   Борис Милчинов, 40-годишен, 5 рота на 3 одринска дружина[62], загинал при Деде баир в сражение със сърбите през 1913 г.[63]
  •   Георги Т. Ачков, 32-годишен, шивач, ІІІ клас, 1 рота на 10 прилепска дружина[64]
  •   Дим. Ил. Ачков, 25-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[64]
  •   Димитър Кочов, 32-годишен, юрист, 2 рота на 10 прилепска дружина[65]
  •   Ив. Арнаутчето (Арнаудчето), четата на Стоян Филипов[66]
  •   Йордан П. Адамов, 25-годишен, четата на Кръстьо Гермов, 1 рота на 11 серска дружина[67]
  •   Никола Ачков, 21-годишен, бояджия, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина[64]
  •   Сава Ацев, 32-годишен, четата на Кръстьо Гермов[64]
  •   Трайчо Ангелов, 19-годишен, работник, 4 рота на 4 битолска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[68]

Починали в ПрилепРедактиране

  •   Ангел Морев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[69]
  •   Андрей Василев Таралежков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[70]
  •   Бохос Хачадуров Бохосян, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[71]
  •   Васил Кирилов Гогов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[72]
  •   Владимир Попстефанов Димитров, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[73]
  •   Герасим Първанов Ценов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[74]
  •   Григор Николов Козничански, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[75]
  •   Григор Стоицов Вълков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[76]
  •   Димитър Иванов Робев (1890 – 1907), български революционер
  •   Димитър Славеев, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[77]
  •   Иван Шабанов (1851 – 1931), български революционер
  •   Йордан Гавазов (? – 1898), български революционер;
  •   Коста Димитров Мишев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[78]
  •   Крум Симеонов Стоянов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[79]
  •   Лазар Обретенов Лазаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[80]
  •     Методи Андонов-Ченто (1902 – 1957), комунист и политик от НР Македония
  •   Никола Андреев Мешев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[81]
  •   Никола Стефанов Елкин, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[82]
  •   Панайот Бобаров Костадинов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[83]
  •   Паскал Николов Пумпалов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[84]
  •   Петър Юруков (1882 – 1905), български революционер
  •   Ради Петров Футеков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[85]
  •   Спас Гарда (? – 1912), сръбски революционер
  •   Стефан Димитров Гьошев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[86]
  •   Стефан Елкин Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[87]
  •   Стоян Лазов (1871 – 1899), български революционер
  •   Стоян Станев Илиев, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[88]
  •   Тодор Дочев (1882 – 1909), български революционер
  •   Тодор Стоянов Геров, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[89]
  •   Тома Илиев Томов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[90]
  •   Христо Чемков (? – 1898), български революционер
  •   Юрдан Попконстантинов, български революционер и учител
  •   Пандо Стойчевски (1922 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ
  •   Киро Нацев (1918 – 1942), югославски партизанин, народен герой на Югославия
  •   Злате Михайловски (1926 – 1944), народен герой на Югославия
  •   Димитър Биолчев (1837 – 1894), български просветен деец
  •   Павле Наумоски (1885 – 1961), духовник

Свързани с ПрилепРедактиране

  •   Георги П. Павлев, свещеник в града между 1850 – 1860-те години[91]
  •   Григорий К. Д. Македонски, учител в Прилеп след 1870 година, спомоществовател за по възпитанието на девойките, преведено от А. Шопов (1874)[92]
  •   Димитър Лепавцов (1915 – 1982), български писател, по произход от Прилеп
  •   Илия Здравев (Здравевски, Здраве Илиев, поп Данаил), завършва гръцко училище в Кожани, след това преподава в Прилеп (1866, 1877 – 1881), библиотекар в прилепското читалище от 1868 година, по-късно е свещеник[93]
  •   Йордан (Поп)димитров, учител и свещеник в Прилеп между 1850 – 1860 година[94]
  •   Коце Гьорев, бръснар, член на Прилепския околийски комитет в 1901 година.[95]
  •   Никола Крапчев (1903 – 1992), български финансист и общественик; член на Контролната комисия на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България; роден в София[96]
  •   Петър Ненков, български духовник и просветен деец от XIX век, директор на Прилепското духовно училище и Прилепското българско мъжко класно училище
  •   Спиридон Архимандритов, български свещеник в Прилеп през 50-60-те години на XIX век, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“ на Ав. Поспстоянов (1852)[97]
  •   Христо (Ристо) Думбалоски, учител в Прилеп между 1782 – 1825 година[98]
  •   Христо Тренков (1912 – 1971), виден български библиограф, по произход от Прилеп

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 80.
  2. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  3. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 279. Посетен на 3 септември 2015.
  4. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  5. Парцел 2. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  6. а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 95.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  9. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  10. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  11. Парцел 65. // София помни. Посетен на 18 април 2018.
  12. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  13. Парцел 37. // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  14. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  15. а б Парцел 34. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  16. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  17. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  18. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  19. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  20. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  21. а б в Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
  23. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.617.
  24. Парцел 44. // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  25. Секулов, Илия К. Българската екзархия от гледището на международното право. София, 1934.
  26. а б Парцел 32. // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  27. Михайловъ, Иванъ. Quo Vadis, Bulgaria?. Печатница „Македонска трибуна“, 1937. с. 25 – 34.
  28. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  29. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  30. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  31. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.183.
  32. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  33. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  34. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  35. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.16
  36. Српски биографски речник, том 2, с. 84.
  37. а б в Парцел 31. // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  38. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  39. Списък на убити партизани
  40. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  41. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.55
  42. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.
  43. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  44. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  45. Панайотов, Л., Г. Язаров, С. Дамянов. Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.: Военна подготовка и провеждане. София, Военно издателство, 1992. с. 119.
  46. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  47. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.53.
  48. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 78.
  49. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  50. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.448.
  51. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  52. Спомени на Георги Попхристов [1]
  53. Парцел 38. // София помни. Посетен на 7 януари 2016.
  54. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.257.
  55. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.16
  56. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.347.
  57. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 143.
  58. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  59. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  60. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  61. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  62. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, с. 440.
  63. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  64. а б в г Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  65. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 382.
  66. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  67. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  68. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  69. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 1
  70. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 553, л. 4
  71. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 7
  72. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 115, л. 183
  73. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 143, л. 27
  74. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 5, 6
  75. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 552, л. 15
  76. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 24
  77. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 51, 52; а.е. 304, л. 19
  78. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 30, 31
  79. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 325, л. 11
  80. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3
  81. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 15
  82. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 293, л. 84
  83. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 9
  84. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22
  85. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 539, л. 61
  86. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 426, л. 66, 67
  87. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41
  88. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 134
  89. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 197, л. 41; а.е. 293, л. 88; а.е. 531, л. 70
  90. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 292, л. 71
  91. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.484.
  92. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
  93. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.253, 287.
  94. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
  95. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 39.
  96. Парцел 116. // София помни. Посетен на 15 април 2018.
  97. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.47.
  98. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.230.