Категория Примера А (на испански: Categoría Primera A) е най-високата дивизия в колумбийския професионален футбол. По силата на договора за спонсорство с производителя на безалкохолни напитки Постобон тя е известна и като Лига Постобон (Liga Postobón). В периода 1990-2010 г. официалното ѝ име е Копа Мустанг (Copa Mustang) - на името на марка цигари, но договорът с производителя Протабако е прекратен след влизането в сила на закон, забраняващ рекламата на тютюневи изделия по време на спортни и културни мероприятия.[1]

Категория Примера А
Създадена
27 юни 1948
Държава
Колумбия
Федерация/Организатор
КФФ
ДИМАЙОР
Конфедерация
КОНМЕБОЛ
Отбори
18
Изпадане в:
Категория Примера Б
Национални купи:
Копа Коломбия
Суперлига Коломбиана
Международни турнири:
Копа Либертадорес
Копа Судамерикана
Настоящ шампион
Апертура: Атлетико Насионал (14)
Финалисасион: Индепендиенте СФ (8)
Най-много титли:
Мийонариос (14)
Атлетико Насионал (14)
Уебсайт
dimayor.com
Настоящ сезон
Настоящ сезон Категория Примера А 2014

В организираното от Димайор първенство участват 18 отбора. В историята има общо 14 различни шампиона, като с най-много титли са Мийонариос и Атлетико Насионал – по 14.

 
Шампионската купа

През 30-те години на 20 век в Баранкиля е основана аматьорската футболна федерация Адефутбол. Около 10 години по-късно, на 27 юни 1948 г., също в Баранкиля е основана професионалната футболна федерация Димайор, която провежда свое собствено първенство с първоначално десет отбора. Първата шампионска титла печели Индепендиенте Санта Фе. След спор между Адефутбол и Димайор, Димайор напуска Колумбийската Футболна Федерация, а в отговор ФИФА федерация обявява Димайор и нейното първенство за нелегитимни и изключва отборите и футболистите от участие в международни турнири. По ирония на съдбата обаче вместо това да доведе до крах на новосформираното първенство, в следващите няколко години то изживява познатия си като Ел Дорадо златен период.[2]

В края на 40-те години Аржентина e дом на едни от най-добрите футболисти по онова време, но те стачкуват за по-големи заплати. Алфонсо Сениор Кеведо, президент на Мийонариос знае, че тези футболисти не само търсят по-голямо възнаграждение, но също така горят от желание отново да играят мачове и пръв се досеща, че прекъсването на взаимоотношенията между Димайор и ФИФА означава, че правилата на ФИФА - най-вече тези за трансферите на футболисти - не важат за отбори от Димайор и те могат да подписват с играчи без да е нужно разрешение от техните отбори.[2] Освен това привличането на футболисти без трансферна сума дава възможност на президентите да предлагат по-висока заплата и пари на ръка при сключване на договора. През лятото на 1949 г. той изпраща треньора на отбора Карлос Алдабе в Аржентина със задачата да доведе някой от именитите аржентински играчи.[3] Той се връща с не когото и да е, а с Адолфо Педернера, звездата в нападението на Ривър Плейт, което по това време носи прозвището Машината. Педернера получава месечна заплата от 500 щатски долара и 5000 бонус при подписването на договора, но това е нищо в сравнение на приходите, които се очакват да бъдат генерирани от неговото привличане. По думите на Алфонсо Сениор, само за да присъстват на официалното представяне на играча, феновете плащат общо 18000 долара - това е седем пъти повече от приходите от билети за един мач на отбора.[2] Останалите отбори от първенството не остават по-назад и постепенно започват да примамват играчи не само от Аржентина, но и от други южноамерикански държави и Европа. Още до края на 1949 г. в първенството играят 109 чужденци, от които 57 аржентинци.[4] В златните години на първенството там играят футболисти от световна величина - в Мийонариос компания на Педернера правят аржентинците Алфредо ди Стефано, Хулио Коци и Нестор Роси, както и играчи от Великобритания; Кукута Депортиво се насочва към Уругвай и взима в редиците си 15 уругвайци, сред които осем шампиони от Световното първенство в Бразилия през 1950 г.; Индепендиенте Санта Фе привлича Ектор Риал (който впоследствие заедно с ди Стефано се превръща в една от звездите на Реал Мадрид), английския национал Нийл Франклин, както и друг англичанин - Чарли Митън, който в Манчестър Юнайтед получава 7 паунда седмично, а в Колумбия - по 50;[3] Депортиво Самариос посяга предимно към Европа и се сдобива с осем унгарци, сред които е Гюла Женгелер, легенда на Уйпещ и двукратен голмайстор на Европа, както и двама югославяни, австриец, италианец и румънец; Депортиво Перейра събира в състава си няколко парагвайци; Атлетико Хуниор - унгарци и бразилци; Депортиво Кали и Индепендиенте Меделин - играчи от Перу.

Напрежението между Димайор, ФИФА, КОНМЕБОЛ и отборите, чиито играчи са „откраднати“ обаче расте. КОНМЕБОЛ и ФИФА желаят нази футболна лудост, стъпила върху огромните заплати да спре, а засегнатите отбори искат да си прибарат играчите. ФИФА изважда националния отбор на Колумбия от всички турнири, а много от колумбийските отбори отвръщат с отказ да пускат играчите си за мачове на техните национални отбори. В крайна сметка през август 1951 г. ФИФА и Димайор подписват т. нар. Пакт от Лима, по силата на който колумбийските отбори се задължават да върнат изкушените от тях чуждестранни играчи на предишните им клубове, но чак най-късно до октомври 1954 г., а Димайор излиза от нелегалност.[3]

През 1989 г. първенството не се доиграва заради убийството на страничния съдия Алваро Ортега на 1 октомври в Меделин. Не е определен шампион, а през следващия сезон отбори от Колумбия не участват в континенталните турнири.

През 1991 г. е сформирана Категория Примера Б, а от 1993 г. е въведено изпадането и влизането от и в Примера А.

През 2014 г. е взето решение отборите от Примера А да се увеличат на 20, а тези от Примера Б да намалеят до 16. Причината е отливът на фенове след като от примера А изпадат няколко от отборите с големи традиции, а тяхното място е заето ос сравнително нови отбори с по-малко запалянковци. Двата допълнителни отбора ще бъдат определени посредством турнир с участието на осем от традиционните отбори, закотвили се в Примера Б.

 
Депортиво Кали - Хуниор през 2012 г.

По подобие на по-голямата част от южноамериканските първенства, от 1968 г. Категория Примера А се състои от две фази годишно - Апертура и Финалисасион. До 2001 г. включително двете фази се считат за един турнир и завършилите на първите мяста в тях отбори се класират за Лигила (Малка лига), в която при разменено гостуване определят шампиона на първенството. От 2002 г. двете фази излъчват по един шампион.

Стандартният формат на всяка една от фазите предвижда по един мач между всеки два отбора, тоест 17 кръга, плюс допълнителен дерби кръг, в който всеки отбор играе срещу своя най-голям съперник. Първите осем тима в класирането се класират на плейофите и се разделят в две групи по четири отбора, където играят всеки срещу всеки при разменено гостуване. Победителите в групите играят финал при разменено гостуване. Възможен е и съкратен вариант (например през 2014 г. преди Световното първенство в Бразилия), при който вместо в две плейофни групи, отборите се разпределят в четири двойки четвъртфинални срещи.

Изпадане

Изпадащите отбори в Категория Примера Б се определят на базата на представянето им през последните три сезона. Точките от редовния сезон на Апертура и Финалисасион от последните три години (общо 108 мача) се събират и отборът с най-малко точки изпада директно, а предпоследният в класирането играе бараж срещу втория от Примера Б.

Класиране за континентални турнири

Шампионите от двете фази се класират за Копа Либертадорес. Третият отбор с право на участие в този турнир се определя посредством общо класиране, в което се взимат под внимание всички мачове от двете фази през годината, включително и плейофните мачове. Класира се отборът с най-много точки, различен от шампионите. Ако един и същи отбор спечели Апертура и Финалисасион, то тогава второто място се определя по същата схема като третото.

В Копа Судамерикана Колумбия има четири представители. Това са носителите на Купата на Колумбия и Суперлига де Коломбия (два мача на разменено гостуване между шампионите на Апертура и Финалисасион), както и двата отбора в общото класиране с най-много точки след третия класирал се за Копа Американа. Възможно е един отбор да участва и в двата континентални турнира, ако е шампион и носител на една от двете купи.

Отбори през 2014 г.

редактиране
Отбор Град Стадион Първи сезон Последна титла Дерби
Агилас Перейра Перейра Ернан Рамирес Вийегас 2011 1
Алианса Петролера Баранкабермеха Алваро Гомес Уртадо 2013 2
Атлетико Насионал Меделин Атанасио Хирардот 1948 2014 А 3
Атлетико Уила Нейва Гилермо Пласас Алсид 1993 4
Бояка Чико Тунха Ла Индепендесия 2004 2008 А 5
Депортес Толима Ибаге Мануел Мурийо Торо 2005 2003 Ф 4
Депортиво Кали Кали Паскуал Гереро 1948 2005 Ф 6
Депортиво Пасто Пасто Либертад 1999 2006 А 6
Енвигадо Енвигадо Полидепортиво Сур 1992 1
Индепендиенте Меделин Меделин Атанасио Хирардот 1948 2009 Ф 3
Индепендиенте Санта Фе Богота Немесио Камачо 1948 2012 А 7
Ла Екидад Богота Метрополитано де Течо 2007 8
Мийонариос Богота Немесио Камачо 1948 2012 Ф 7
Онсе Калдас Манисалес Палогранде 1948 2010 Ф 2
Патриотас Тунха Ла Индепендесия 2012 5
Униаутонома Баранкиля Метрополитано Роберто Мелендес 2014 9
Форталеса Сипакира Метрополитано де Течо 2014 8
Хуниор Баранкиля Метрополитано Роберто Мелендес 1948 2011 Ф 9

Шампиони

редактиране

По години

редактиране
Година Шампион
1948 Индепендиенте Санта Фе
1949 Мийонариос
1950 Онсе Калдас
1951 Мийонариос
1952 Мийонариос
1953 Мийонариос
1954 Атлетико Насионал
1955 Индепендиенте Меделин
1956 Атлетико Киндио
1957 Индепендиенте Меделин
1958 Индепендиенте Санта Фе
1959 Мийонариос
1960 Индепендиенте Санта Фе
1961 Мийонариос
1962 Мийонариос
1963 Мийонариос
1964 Мийонариос
1965 Депортиво Кали
1966 Индепендиенте Санта Фе
1967 Депортиво Кали
1968 Унион Магдалена
Година Шампион
1969 Депортиво Кали
1970 Депортиво Кали
1971 Индепендиенте Санта Фе
1972 Мийонариос
1973 Атлетико Насионал
1974 Депортиво Кали
1975 Индепендиенте Санта Фе
1976 Атлетико Насионал
1977 Хуниор
1978 Мийонариос
1979 Америка де Кали
1980 Хуниор
1981 Атлетико Насионал
1982 Америка де Кали
1983 Америка де Кали
1984 Америка де Кали
1985 Америка де Кали
1986 Америка де Кали
1987 Мийонариос
1988 Мийонариос
1989 няма
Година Шампион
1990 Америка де Кали
1991 Атлетико Насионал
1992 Америка де Кали
1993 Хуниор
1994 Атлетико Насионал
1995 Хуниор
1995/1996 Депортиво Кали
1996/1997 Америка де Кали
1998 Депортиво Кали
1999 Атлетико Насионал
2000 Америка де Кали
2001 Америка де Кали
2002 А Америка де Кали
2002 Ф Индепендиенте Меделин
2003 А Онсе Калдас
2003 Ф Депортес Толима
2004 А Индепендиенте Меделин
2004 Ф Хуниор
2005 А Атлетико Насионал
2005 Ф Депортиво Кали
2006 А Депортиво Пасто
Година Шампион
2006 Ф Кукута Депортиво
2007 А Атлетико Насионал
2007 Ф Атлетико Насионал
2008 А Бояка Чико
2008 Ф Америка де Кали
2009 А Онсе Калдас
2009 Ф Индепендиенте Меделин
2010 А Хуниор
2010 Ф Онсе Калдас
2011 А Атлетико Насионал
2011 Ф Хуниор
2012 А Индепендиенте Санта Фе
2012 Ф Мийонариос
2013 А Атлетико Насионал
2013 Ф Атлетико Насионал
2014 А Атлетико Насионал
2014 Ф Индепендиенте Санта Фе
2015 А
2015 Ф
2016 А
2016 Ф

По брой титли

редактиране
 
Емблемата на Мийонариос с 14 звезди, символизиращи 14-те спечелени от тях шампионски титли
Титли Отбор
14 Мийонариос, Атлетико Насионал
13 Америка де Кали
8 Депортиво Кали, Индепендиенте Санта Фе
7 Хуниор
5 Индепендиенте Меделин
4 Онсе Калдас
1 Депортес Киндио, Унион Магдалена, Депортес Толима, Депортиво Пасто, Кукута Депортиво, Бояка Чико

Голмайстори

редактиране

На всички времена

редактиране
Място Име Голове
1    Серхио Галван Рей 224
2   Иван Валенсиано 217
3   Уго Орасио Лондеро 211
4   Освалдо Марсиал Палавесино 204
5   Хорхе Рамирес Галего 201
6   Омар Лоренсо Девани 198
7   Виктор Аристисабал 187
8   Арнолдо Игуаран 186
9   Уилингтън Ортис 184
"   Хосе Омар Вердун 184
Година Голмайстор Отбор Голове
1948   Алфредо Кастийо Мийонариос 31
1949   Педро Кабийон Мийонариос 42
1950   Касимиро Авалос Депортиво Перейра 27
1951   Алфредо ди Стефано Мийонариос 33
1952   Алфредо ди Стефано Мийонариос 19
1953   Марио Галери Депортес Киндио 20
1954   Карлос Алберто Гамбина Атлетико Насионал 21
1955   Фелипе Марино Индепендиенте Меделин 22
1956   Хайме Гутиерес Депортес Киндио 21
1957   Хосе Висенте Греко Индепендиенте М 30
1958   Хосе Америко Монтанини Атлетико Букараманга 36
1959   Фелипе Марино Кукута Депортиво 35
Индепендиенте М
1960   Вартер Марколини Депортиво Кали 30
1961   Алберто Перасо Индепендиенте СФ 32
1962   Хосе Омар Вердун Кукута Депортиво 36
1963   Омар Лоренцо Девани Атлетико Букараманга 36
  Хосе Омар Вердун Кукута Депортиво
1964   Омар Лоренцо Девани Атлетико Букараманга 28
Унион Магдалена
1965   Перфекто Родригес Индепендиенте М 38
1966   Омар Лоренцо Девани Индепендиенте СФ 31
1967   Фосе Мария Фереро Мийонариос 38
1968   Фосе Мария Фереро Мийонариос 32
1969   Уго Орасио Лондеро Америка де Кали 25
1970   Хосе Мария Фереро Кукута Депортиво 27
  Валтер Соса Унион Санта Фе
1971   Уго Орасио Лондеро Кукута Депортиво 30
  Аполинар Паниагуа Депортиво Перейра
1972   Уго Орасио Лондеро Кукута Депортиво 27
1973   Нелсон Силва Пачеко Кукута Депортиво 36
Хуниор
1974   Виктор Ефанор Хуниор 33
1975   Хорхе Рамон Касерес Депортиво Перейра 35
1976   Мигел Анхел Конверти Мийонариос 33
1977   Освалдо Марсиал Палавесино Атлетико Насионал 33
1978   Освалдо Марсиал Палавесино Атлетико Насионал 36
1979   Хуан Хосе Иригойен Мийонариос 36
1980   Серхио Сиера Депортиво Перейра 26
1981   Виктор Уго дел Рио Депортес Толима 29
1982   Мигел Освалдо Гонсалес Атлетико Букараманга 27
1983   Уго Готарди Индепендиенте СФ 29
1984   Уго Готарди Индепендиенте СФ 23
1985   Мигел Освалдо Гонсалес Атлетико Букараманга 34
1986   Ектор Рамон Соса Индепендиенте М 23
1987   Хорхе Аравено Депортиво Кали 23
1988   Серхио Ангуло Индепендиенте СФ 29
19891   Ектор Герардо Мендес Депортиво Перейра 17
1990   Антъни де Авила Америка де Кали 25
1991   Иван Валенсиано Хуниор 30
1992   Джон Хайро Трелес Атлетико Насионал 25
1993   Мигел Гереро Хуниор 34
Година Шампион Отбор Голове
1994   Рубен Дарио Ернандес Индепендиенте М 32
Депортиво Перейра
Америка де Кали
1995   Иван Валенсиано Хуниор 24
1995/1996   Иван Валенсиано Хуниор 36
1996/1997   Хамилтон Рикард Депортиво Кали 36
1998   Виктор Бония Депортиво Кали 37
1999   Серхио Галван Рей Онсе Калдас 26
2000   Карлос Аблерто Кастро Мийонариос 24
2001   Карлос Аблерто Кастро Мийонариос 29
  Хорхе Орасио Серна Индепендиенте М
2002 А   Луис Фернандо Сулета Унион Магдалена 13
2002 Ф   Орландо Байестерос Атлетико Букараманга 13
  Милтон Родригес Депортиво Перейра
2003 А   Арнулфо Валентиера Онсе Калдас 13
2003 Ф   Лейдер Пресиадо Депортиво Кали 17
2004 А   Серхио Херера Америка де Кали 13
2004 Ф   Леонардо Фабио Морено Америка де Кали 15
  Лейдер Пресиадо Индепендиенте СФ
2005 А   Виктор Аристисабал Атлетико Насионал 16
2005 Ф   Хамерсон Рентерия Реал Картахена 12
  Уго Родалега Депортиво Кали
2006 А   Хорхе Морено Кукута Депортиво 15
2006 Ф   Диего Алварес Индепендиенте М 11
  Жон Чария Депортес Толима
2007 А   Фреди Монтеро Атлетико Уила 13
  Серхио Галван Рей Атлетико Насионал
2007 Ф   Дайро Морено Онсе Калдас 16
2008 А   Мигел Канео Бояка Чико 13
  Иван Веласкес Депортес Киндио
2008 Ф   Фреди Монтеро Депортиво Кали 16
2009 А   Теофило Гутиерес Хуниор 16
2009 Ф   Джаксън Мартинес Индепендиенте М 18
2010 А   Карлос Бака Хуниор 12
  Карлос Рентерия Ла Екидад
2010 Ф   Вилдер Медина Депортес Толима 16
  Дайро Морено Онсе Калдас
2011 А   Карлос Рентерия Атлетико Насионал 12
2011 Ф   Карлос Бака Хуниор 12
2012 А   Робин Памирес Депортес Толима 13
2012 Ф   Енри Ернандес Хуниор 9
  Кармело Валенсия Ла Екидад
2013 А   Вилдър Медина Индепендиенте СФ 12
2013 Ф   Дайро Морено Мийонариос 9
  Луис Карлос Руис Хуниор
2014 А   Дайро Морено Мийонариос 12
2014 Ф   Херман Кано Индепендиенте М 16
2015 А
2015 Ф
2016 А
2016 Ф
2017 А
Бележки
  • 1- шампионатът е прекъснат.

Сезони в Примера А

редактиране

В скоби са отбелязани предишните имена на отборите, с удебелен шрифт – отборите от 2014 г.

Сезони Отбор
78 Атлетико Насионал (Атлетико Мунисипал), Индепендиенте СФ, Мийонариос
75 Депортиво Кали
74 Индепендиенте Меделин
73 Америка де Кали, Депортес Киндио
72 Онсе Калдас (Депортес Калдас, Депортиво Манисалес, Атлетико Манисалес)
70 Депортес Толима
67 Депортиво Перейра
64 Хуниор
63 Атлетико Букараманга
61 Кукута Депортиво
53 Унион Магдалена (Депортиво Самариос)
32 Атлетико Уила, Енвигадо
Сезони Отбор
23 Депортиво Пасто
21 Бояка Чико
19 Реал Картахена
16 Кортулуа
14 Ла Екидад
9 Бока Хуниорс де Кали
8 Спортинг де Баранкия
6 Агилас Перейра (ФК Итагуи)
5 Универсидад Насионал
4 Онсе Депортиво, Патриотас
3 Уракан де Меделин
2 Алианса Петролера, Сентаурос Вилявисенсио, Депортиво Уникоста
1 Депортиво Баранкиля, ФК Форталеса, Либертад де Маранкия, Оро Негро, Униаутонома

Източници

редактиране
  1. No habrá publicidad de cigarrillos en eventos deportivos y culturales, архив на оригинала от 12 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141112030220/http://www.caracol.com.co/noticias/actualidad/no-habra-publicidad-de-cigarrillos-en-eventos-deportivos-y-culturales/20090617/nota/830207.aspx, посетен на 12 ноември 2014 
  2. а б в El Dorado: When Colombia had the Best League in the World, архив на оригинала от 12 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141112034852/http://stateofthegame.co.uk/2011/11/16/el-dorado-when-colombia-had-the-best-league-in-the-world/, посетен на 12 ноември 2014 
  3. а б в Когато най-добрите ритаха в Колумбия, архив на оригинала от 12 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141112030820/http://www.maximonline.bg/v2399/colombia.html, посетен на 12 ноември 2014 
  4. Searching for El Dorado - Golden Era of Colombian football, архив на оригинала от 12 ноември 2014, https://web.archive.org/web/20141112034311/http://footballspeak.com/post/2012/05/23/Searching-for-El-Dorado.aspx, посетен на 12 ноември 2014 
  5. El Rey del gol, архив на оригинала от 25 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121025224229/http://www.elespectador.com/impreso/deportes/imagen-294273-el-rey-del-gol, посетен на 25 октомври 2012 
  6. Colombian League Top Scorers