Тази статия е за минерала. За рок групата вижте Ахат (група).

Ахатът е разноцветен минерален агрегат на кварц.[1][2] Той е вид халцедон,[3][4] който съществува в различни цветове. Образува се в мехури от магма, пълни с вода, богата на силициев диоксид (SiO2 + H2О), водата се изпарява и през това време останалата маса кристализира в кварц (по-рядко тези кристали стават жълто-виолетови от желязото Fe, Fe³+; тогава се наричат аметист). Това е само един вид от тази група минерали. Ахатите запълват процепи сред различни ефузивни скали, хидротермални жили, а също така заместват и някои седиментни образувания (корали, амонити, фосилна дървесина и др.).

Ахат
Ивичест ахат
Общи
КатегорияМинерали
Формула
(повтаряща се единица)
SiO2
Кристална симетрияНяма
Характеристики
ЦвятРазноцветен
ХабитусГеода. Може да се срещне под формата на малки жили в скалата
Кристална системаРомбоедрична
ЛомСмолист
Твърдост по Моос6,5 – 7
БлясъкМатов
Цвят на чертатаБяла
ПрозрачностПолупрозрачвн
Плътност2,6 g/cm³
Блясък (полиран)Лесно
Оптични свойстваНяма
Обичайни примесиМного, сред които желязо и манган
Ахат в Общомедия
Ахат от кол. на Георги Златарски – Национален природонаучен музей

Етимология редактиране

Ахатът получава името си от Теофраст, гръцки философ и естествоизпитател, който открива камъка по бреговете на река Дирило, в Древността позната като Ахатес, в Сицилия[5] между IV и III век пр.н.е.[6]

Състав редактиране

В разрез се вижда, че ахатите се състоят от много фини и концентрично разположени ивици, които се отличават по степен на прозрачност и по цвят. Тяхното нееднакво оцветяване се обяснява с наличието на примеси от железни и манганови оксиди, от органични вещества и т.н. Ахатите с хоризонтално разположение на слоевете са сравнително редки (лентов ахат) и се наричат „уругвайски тип“ ахати.

 
Ахат от колекцията на Георги Златарски, Национален природонаучен музей

Източници редактиране

  1. ахат // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
  2. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 38.
  3. Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 298.
  4. Wang, Yifeng и др. Self-organizational origin of agates: Banding, fiber twisting, composition, and dynamic crystallization model // Geochimica et Cosmochimica Acta 54 (6). 1990-06-01. DOI:10.1016/0016-7037(90)90396-3. с. 1627–1638.
  5. Agate Creek Agate // Архивиран от оригинала на 2007-07-16. Посетен на 2023-08-02.
  6. Achates // Посетен на 19 September 2014.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

Вижте също редактиране