Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Ахил.

А̀хил или А̀йл (на гръцки: Άγιος Αχίλλειος, Агиос Ахилиос) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Ахил
Άγιος Αχίλλειος
— село —
Панорама към Ахил от понтонния мост
Панорама към Ахил от понтонния мост
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 830 m
Ахил в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на едноименния остров Ахил или Свети Ахил в Малото Преспанско езеро, който е свързан с брега с понтонен мост. Отдалечено е на 50 километра западно от град Лерин (Флорина).

ИсторияРедактиране

СредновековиеРедактиране

 
Самуиловата базилика „Свети Ахил“.

На остров Свети Ахил са развалините на средновековния български град Преспа с базиликата „Свети Ахил“, в която е открито погребението на цар Самуил.

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Ахил е малко българско рибарско село. Според Стефан Веркович в 1889 година в Ахил има 17 домакинства със 74 жители българи.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ахил (Ahil) е посочено като село в каза Ресен с 13 домакинства и 36 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ахилъ (Айлъ) живеят 60 българи.[3] Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ахил има 24 българи патриаршисти гъркомани.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Айл (Аjл) има 13 къщи славяни християни.[5] По време на Гражданската война цялото население на Ахил го напуска, като част от жителите му се връщат след войната.

Според изследване от 1993 година селото е „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[6]

Преброявания
  • 1913 – 92 души
  • 1920 – 64 души
  • 1928 – 113 души
  • 1940 – 100 души
  • 1951 – 34 души
  • 1961 – 38 души
  • 1971 – 39 души
  • 1981 – 31 души
  • 1991 – 31 души
  • 2001 – 28 души
  • 2011 – 21 души

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  6. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"