Винени (на гръцки: Πύλη, Пили, до 1926 година Βίνενι, Винени,[1]на албански: Vinani) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Винени
Πύλη
— село —
Руини на църквата „Свети Николай“ във Винени
Руини на църквата „Свети Николай“ във Винени
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина830 m
Население89 души (2011 г.)
Пощенски код530 77
Винени в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 47 километра западно от град Лерин (Флорина) близо до западния бряг на Малкото Преспанско езеро, близо до границата с Албания.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Останки от стенописи в руините на църквата „Свети Николай

Селото е засвидетелствано в XV век.[2] В XV век във Винани са отбелязани поименно 49 глави на домакинства.[3] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Винани, хас на падишаха, с 25 ханета гяури, 24 ергени гяури и 1 вдовица гяурка.[4]

В XIX век селото е с българско население, но поради по-доброто разположение българите са прогонени от албанците живеещи в Гражден.[5] В началото на XX век Винени е чисто арнаутско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 155 арнаути мохамедани.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Винени (Vineni) има 306 албанци.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Винени е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

През войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Винени попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Винени има 18 къщи арнаути мохамедани.[9] В 1924 година албанското население на селото (202 души) се изселва и на негово място са настанени 173 понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 24 бежански семейства с 97 души.[10]

По време на Гражданската война селото е изоставено, като жителите му понтийци се заселват в напуснатото българско село Орово. След войната във Винени са заселени власи номади от Епир.[5]

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като влашкият език е запазен на средно ниво.[11]

Преброявания
  • 1940 – 207 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 122 души
  • 1971 – 112 души
  • 1981 – 137 души
  • 1991 – 118 души
  • 2001 – 116 души
  • 2011 – 89 души

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  5. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"