Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За административната единица вижте Ашиклар (дем).

Ашиклар или Шикла̀ра, Шиклари или Шикла̀ре[1] (на гръцки: Ευρωπός, Европос, до 1925 Ισικλάρ, Исиклар или Ασικλάρ, Асиклар[2]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония, област Централна Македония с 2425 жители (2001).

Ашиклар
Ευρωπός
— село —
Църква в Ашиклар
Църква в Ашиклар
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 125 m
Население 2425 души (2001)
Ашиклар в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в западния край на Солунското поле.

ИсторияРедактиране

Праистория и античностРедактиране

 
Ашикларският курос

Югоизточно от селото е разкрита праисторическа селищна могила, а на два хълма южно и югоизточно от селото има античен град, който понякога се идентифицира с античния Европос.[3]

В Османската империяРедактиране

В началото на XX век Ашиклар е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта селото е отбелязано като Ишиклар (Išiklar).[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 30 жители българи християни и 655 турци.[5] Според спомени на жители на околни села част от населението на Шиклара се състои от катили, известни със своите золуми, включително и убийства.[6]

В 1910 година в Ашиклар е образувана турска чета за противодействие на българските и гръцките, начело с Кьорпе Ибрахим.[7]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ισικλάρ) има 1200 мюсюлмани.[8][4]

Според Боривое Милоевич селото (Ašiklar) има 350 къщи мюсюлмани турци.[4]

По данни на Българската екзархия в 1910 година Шаклара има 211 семейства и 1211 жители турци.[9]

В ГърцияРедактиране

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ашиклар остава в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с мюсюлманска религия и турски език. Преброяването в 1913 година показва Асиклар (Ασηκλάρ) като село с 476 мъже и 354 жени.[4]

След Лозанския договор мюсюлманското население на селото се изселва и през септември 1924 година в него са настанени първите гръцки бежанци - 277 семейства от село Фуладжък и 9 семейства от Къздервент, Никомидийско, 83 семейства от Чанта, Източна Тракия, 7 семейства понтийски гърци и 2 арменски семейства. В 1925 година името на селото е променено на Европос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 388 семейства и 1393 жители бежанци.[10]

В 1925 – 1927 година е изградена църквата „Свети Георги“, трикорабна тухлена базилика с женска църква. В 1978 – 1980 на нейно място е построена голяма трикорабна базилика с купол и женска църква, също посветена на Свети Георги.[11]

ПреброяванияРедактиране

 
Паметник на убитите гърци в Мала Азия и Тракия
 
Маслина, донесена от Фуладжък
  • 1920 – 896 жители
  • 1928 – 1338 жители
  • 1940 – 1671 жители
  • 1951 – 1632 жители
  • 1961 – 1874 жители
  • 1971 – 1750 жители
  • 1981 – 1756 жители
  • 1991 – 2345 жители

ЛичностиРедактиране

Родени в Ашиклар
  •   Кязим, главатар на разбойническа банда, тероризираща българските села, убит в началото на ХХ век по нареждане на ВМОРО[12]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 330, 291.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ισικλάρ -- Ευρωπός
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 28 юни 2018.
  4. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  6. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 330-332, 476.
  7. Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910, стр. 3.
  8. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  9. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στον Ευρωπό του Νομού Κιλκίς. // Promo.cross. Посетен на 21 юни 2014.
  12. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 331, 476, 479, 501-503, 506, 561, 563.