Ашиклар
Тази статия е за селото. За административната единица вижте Ашиклар (дем).
Ашиклар или Шикла̀ра, Шиклари или Шикла̀ре[2] (на гръцки: Ευρωπός, Европос, до 1925 година Ισικλάρ, Исиклар или Ασικλάρ, Асиклар[3]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония, област Централна Македония.
| Ашиклар Ευρωπός | |
|---|---|
| — село — | |
 Църква в Ашиклар | |
  Ашиклар  Ашиклар  Ашиклар | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Площ | 25,9 km²[1] |
| Надм. височина | 125 m |
| Население | 1734 души (2011 г.) 66,9 души/km² |
| Пощенски код | 61007 |
| Телефонен код | 2343 |
| Ашиклар в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в западния край на Солунското поле.
История редактиране
Праистория и античност редактиране
Югоизточно от селото е разкрита праисторическа селищна могила, а на два хълма южно и югоизточно от селото има античен град, който понякога се идентифицира с античния Европос.[4]
В Османската империя редактиране
В началото на XX век Ашиклар е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта селото е отбелязано като Ишиклар (Išiklar).[5]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ашъклари има 30 жители българи християни и 655 турци.[6] Според спомени на жители на околни села част от населението на Шиклара се състои от катили, известни със своите золуми, включително и убийства.[7]
В 1910 година в Ашиклар е образувана турска чета за противодействие на българските и гръцките, начело с Кьорпе Ибрахим.[8]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ισικλάρ) има 1200 мюсюлмани.[5][9]
По данни на Българската екзархия в 1910 година Шаклара има 211 семейства и 1211 жители турци.[10]
В Гърция редактиране
По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ашиклар остава в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с мюсюлманска религия и турски език. Преброяването в 1913 година показва Асиклар (Ασηκλάρ) като село с 476 мъже и 354 жени.[5]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ашиклар има 350 къщи турци.[11]
След Лозанския договор мюсюлманското население на селото се изселва и през септември 1924 година в него са настанени първите гръцки бежанци - 277 семейства от село Фуладжък и 9 семейства от Къздервент, Никомидийско, 83 семейства от Чанта, Източна Тракия, 7 семейства понтийски гърци и 2 арменски семейства. В 1925 година името на селото е променено на Европос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 388 семейства и 1393 жители бежанци.[12]
В 1925 – 1927 година е изградена църквата „Свети Георги“, трикорабна тухлена базилика с женска църква. В 1978 – 1980 на нейно място е построена голяма трикорабна базилика с купол и женска църква, също посветена на Свети Георги.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кислар Бурну[14] | Κιολάρ Μπουρνού | Митула[15] | Μυτούλα | местност на ЮЗ от Ашиклар[14] |
| Ашиклар[14] | Άσικλάρ | Левендес | Λεβέντες[15] | възвишение на З от Ашиклар (165,2 m)[14] |
| Чаири[14] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[15] | местност на СЗ от Ашиклар[14] |
| Карамандере[14] | Καραμάν Ντερέ | Караманос | Καραμάνος[15] | река на С от Ашиклар[14] |
| Бостанлъка[14] | Μποστανλίκα | Пепониес | Πεπονιές[15] | местност на С от Ашиклар[14] |
| Либахово[14] | Λιμπάχοβον | Дискос | Δίσκος[15] | възвишение на СЗ от Ашиклар и на И от Либахово (203,8 m)[14] |
| Карачалия[14] | Καρά Τσαλια | Мавроклада | Μαυρόκλαδα[15] | местност на И от Ашиклар по десния бряг на Вардар[14] |
Преброявания редактиране
- 1920 – 896 жители
- 1928 – 1338 жители
- 1940 – 1671 жители
- 1951 – 1632 жители
- 1961 – 1874 жители
- 1971 – 1750 жители
- 1981 – 1756 жители
- 1991 – 2345 жители
- 2001 - 2425 жители
- 2011 - 1734 жители
Личности редактиране
- Родени в Ашиклар
Бележки редактиране
- ↑ dlib.statistics.gr
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 330, 291.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 28 юни 2018.
- ↑ а б в Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 330-332, 476.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910, стр. 3.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στον Ευρωπό του Νομού Κιλκίς // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2018-04-04. Посетен на 21 юни 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 331, 476, 479, 501-503, 506, 561, 563.