Disambig.svg Тази статия е за града в Ливан. За района вижте Баалбек (район).

Баалбек е град в Източен Ливан, разположен на 1170 m надморска височина в долината Бекаа, източно от река Литани, на около 67 км (42 мили) североизточно от Бейрут. Той е столица на провинция Баалбек-Хермел.[1] В гръцки и римски времена Баалбек е известен още като Хелиополис (Ἡλιούπολις , от гръцки „Слънчев град“). През 1998 г. Баалбек има население от 82 608 души, предимно мюсюлмани шиити, следвани от мюсюлмани сунити и християни.[2] Известен е главно със своите запазени руини на римски храмове. Той е дом на храмовия комплекс Баалбек, който включва две от най-големите и величествени руини на римски храмове: храма на Бакхус и храма на Юпитер . Вписан е през 1984 г. като обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Баалбек
بعلبك
— град —
Руини от храма на Юпитер в Баалбек
Руини от храма на Юпитер в Баалбек
Reliefkarte Libanon.png
34.0061° с. ш. 36.2086° и. д.
Баалбек
Страна Flag of Lebanon.svg Ливан
Мухафаза Бекаа
Район Баалбек
Площ 7 km²
Надм. височина 1170 m
Население 82 608 души
11 801 души/km²
Баалбек в Общомедия

ИсторияРедактиране

Баалбек е финикийски град в своя разцвет, когато гърците го завземат през 331 г. пр.н.е. Те го преименуват на Хелиополис (Град на слънцето).[3]

Баалбек става римска колония при император Октавиан Август през 16 г. пр.н.е. Върху неговия акропол, в течение на следващите 3 века, римляните построяват монументален ансамбъл от 3 храма, 3 двора и стена, изградена от някои от най-големите камъни, обработвани някога от човек.

На южния вход на Баалбек се намира каменната кариера, където са рязрязвани и оформяни камъните, използвани за построяване на храмовете. Огромен блок, смятан за най-големия дялан камък в света, все още стои където е бил отсечен преди почти 2000 години. Наречен е „камък на бременната жена“, има размери 21,5 метра x 4,8 метра x 4,2 метра и тежи около 1000 тона. В началото на 1990-те години в същата кариера е намерен и втори, по-голям камък с тегло 1242 тона.

Според древните предания, строителството на храмовете на Баалбек е започнало някъде към края на третото хилядолетие пр.н.е. В хода на първото хилядолетие пр.н.е. е построен заграден двор. В центъра на този двор е поставен олтар в традицията на библейските семитски места.

Баалбек е един от най-големите култови центрове в Римската империя. Със своите римски храмове представлява най-големият и най-добре запазен ансамбъл от римска архитектура, съществуващ до наши дни.

В района на града са запазени също важни останки от ислямския период, като Голямата джамия, построена от Омеядите с материали от древните храмове.

КлиматРедактиране

Баалбек има средиземноморски климат със значителни континентални влияния. Намира се в един от по-сухите райони на страната, което му дава средно 450 мм валежи (в сравнение с 800 – 850 мм в крайбрежните райони) годишно, преобладаващо концентрирани през месеците от ноември до април. Баалбек има горещо бездъждовно лято с прохладни (и понякога снежни) зими. Есента и пролетта са меки и доста дъждовни.

Побратимени градовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Mohafazah de Baalbek-Hermel. // Localiban. Посетен на 20 February 2017.
  2. Syria – Lebanon. illustrated. Hunter Publishing, Inc., 1998. ISBN 9783886181056. с. 202.
  3. Baalbek. // UNESCO World Heritage Centre.