Бабоните или Пабоните (на немски: Babonen, Pabonen, Puaponen, Popponen, Paponen) са значим баварски благороднически род през Средновековието, клон на Хуоси, и до ок. 1100 г. един от водещите пет баварски рода по време на образуването на племето Бавари (Bajuwaren).[1]

Граф Бабо с неговите 32 сина и 8 дъщери (Babotriptychon градски музей Абенсберг)
Дворецът Щефлинг, днес част от Нитенау
Замъкът Бург Прун, ок. 1700

Фамилията резидира в замък Бург Прун на ок. 4 км югоизточно от град Риденбург в днешна Долна Бавария, управлява до края на 12 век в графствата Западен Донаугау (до 1196) и Нордгау, в Регенсбург (от 985 до 1196), и в Риденбург. От 985 г. Бабоните са бургграфове на Регенсбург, през 12 век фогти на Бенедиктинскуия манастир Прюл при Регенсбург. Като резиденция се смята замък Щефлинг (Steveninga, Stefningen) при селището Щефлинг (днес част от Нитенау) на река Реген в предната Баварска гора и също в Регенсбург.

През средата на 11 век те са съ-образуватели на Бенедиктинския манастир Св. Якоб в Регенсбург и на Цистерцинския манастир Валдербах на Реген.[2]

Първият известен е Бабо I, потомък на Бабенбергския граф в западен Донаугау.[3][4] Той получава от император Ото II пр. 985 г. службата „бургграф фон Регенсбург“ и става граф в Западен Донаугау.[5] Той умира през 1001 или 1002 г. (по други източници през 1020 г.) и има 32 сина и 8 дъщери.

Един значим член на Бабоните е Попо, епископ на Боцен-Бриксен в Южен Тирол, който като папа Дамас II ет 1048 г. третият германски папа в църковната история на римо-католическата църква. Той се разболява и е само 23 дена папа.

След измирането по мъжка линия на двете образувани линии на Бабоните ок. 1175 г., през 1185/96 г. графовете фон Вителсбах наследяват тяхната собственост чрез женитбата на Ото от Бабоните с Аделхайд фон Вителсбах.[6]

ВладенияРедактиране

ИзвестниРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Adam Rottler: Abensberg im Wandel der Zeiten. Eigenverlag, Abensberg 1972, S. 23 – 30
  • Franz Tyroller: Babonen. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 481.
  • Wolfgang Störmer: Babonen. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 1322 f.
  • Gerhard Köbler: Babonen (Geschlecht). In: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Verlag C.H. Beck, 1999, ISBN 3-406-44333-8, S. 31.
  • Friedrich Prinz: Handbuch der Bayerischen Geschichte. Band I, S. 301.
  • Joachim Friedl: Die Burggrafschaft Regensburg. Militärkommando oder Stadtgrafschaft? In: Verhandlungen des Historischen Vereins für Oberpfalz und Regensburg. Bd. 146, 2006, ISSN 0342 – 2518, S. 7 – 58.
  • Peter Schmid: Geschichte der Stadt Regensburg. 2 Bände. Pustet, Regensburg 2000, ISBN 3-7917-1682-4.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 9.
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln, by Isenburg, Vol. 16, chart 79.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVI, Tafel 79.

ИзточнициРедактиране

  1. Heinz Löwe: Die karolingische Reichsgründung und der Südosten. Studien zum Werden des Deutschtums und seiner Auseinandersetzung mit Rom. In: Forschungen zur Kirchen – und Geistesgeschichte 13. Stuttgart 1937, S. 25.
  2. Zahlreiche Namensträger enthalten die „Regesten der Bischöfe von Passau“, Band 1: 731 – 1206. 1992, ISBN 3-406-37101-9, Band 2: 1206-1254- 1999, ISBN 3-406-37102-7 und Band 3: 1254 – 1282. 2007, ISBN 978-3-406-37103-5; von Egon Boshof, München
  3. M. Mayer: Geschichte der Burggrafen von Regensburg. 1883.
  4. F. Janner: Geschichte der Bischöfe von Regensburg. Band 1, 1883.
  5. Friedrich Prinz: Handbuch der Bayerischen Geschichte. Band I, S. 301.
  6. Gerhard Köbler. Babonen (Geschlecht). Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Т. 6., vollständig überarbeitete. Verlag C.H. Beck, 1999. ISBN 3-406-44333-8. с. 31.

Външни препраткиРедактиране