Отваря главното меню



Бадилен
Бадолен
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.45° с. ш. 22.95° и. д.
Бадилен
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Ново село
Географска област Огражден
Надм. височина 716 m
Население (2002) 3 души
МПС код SR

Ба̀дилен или Ба̀делен (на македонска литературна норма: Бадолен, местният изговор е Ба̀делен, Ба̀деле или Ба̀дилен) е село в община Ново село на Северна Македония.

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото се дели на Велики и Мали Бадилен. В близост до село Бадилен в местността Ширина̀ в 1971 година е основано село Ново Бадилен – днес Самоилово.

ИсторияРедактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Подилани (Бодилани). През същата година в селото живеят 3 мюсюлмански и 70 християнски домакинства. [1]

През XIX век Бадилен е чисто българско село в Петричка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Бадилен (Badilen) е посочено като село в Петричка каза със 108 домакинства, като жителите му са 405 българи.[2] През 1889 година в „Топографическо-этнографическій очеркъ МакедоніиСтефан Веркович пише, че селото има 685 жители.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бадилен (Бадиле) е населявано от 750 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Баделене има 856 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бадилен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

Към края на 80-те години на XX век Велики Бадилен има около 10 къщи, а Мали – 5-6. Етимологията на името е от бодил (Corduus).[7] Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители, всички македонци.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Бадилен
  •   Малин Тодоров, български революционер от ВМОРО, петрички войвода през 1902 година[9]
  •   Никола Димитриев, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина[10]
  •   Трендафил Ивановски (р. 1946), юрист от Северна Македония, член на Конституционния съд, агент на югославските тайни служби

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопjе, 1982, стр.613-615.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148-149
  3. Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  5. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. рр. 186-187
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 210 – 211 и 827.
  7. Димка Митева. „Топонимиjата на Струмичко“, Скопjе, 1989, стр.26.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 167.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 210-211.