Балабанов ферман
Балабанов ферман е османски султански ферман, уреждащ привилегиите на жителите на Копривщица по времето, когато тя е в състава на Османската империя.
Балабанов ферман | |
Вид | закон |
---|---|
Език | турски език |
Публикуван | XVI век |
Балабановият ферман се явява втори подобен документ, след като първият, издаден по просбата на „Султанката“ (Авратка девойка), губи своята сила, т.е. вече не действа. По този ферман селото е било управлявано на аристократически принцип. За последен „владетел“ от тази управленска линия копривщенският историограф Христо Пулеков смята хората от Чалъковия род. По някое време те решават да напуснат Копривщица и се преселват във Филибе. Населението било доволно от градските уредби на Чалъкови и по тази причина при възникване на необходимост от бързи решения винаги се допитвали до тях.[1]
Благодарение на първия ферман някои коприщени се позамогнали, като дори участвали в похода до Буда и Виена на османската армия. Имали добро въоръжение и храброст за тези начинания. Един от войводите на копривщенските части (войнигани) бил смятаният за копривщенски Ахилей прочутият воин Балабан. Бил наречен от турците така по случай неговата храброст и величие, като прозвището означава „исполин“. Когато силата на първия ферман се позагубила и просбите на коприщени вече не били изпълнявани, Балабан юнак решил да събере подходящи дарове във вид на бъдраци (овни с прави рогове, завити спираловидно) и с тях да се яви в султанския палат и да отправи молба за нов. Султанът бил благосклонен,тъй като това става по време на курбан байрам и дава нов, с който потвърждава валидността на стария.[1]
- Копривщица непосредствено да зависи от Цариград.
- Копривщенете да дават само един определен данък у Цариград на една Царска джамия.
- Освен тоя данък да се незадлъжават копривщенете с други данъци, като десятъци, гарш и други такива.
- Началниците им да носят отличителни шапки, с които да имат уважение пред Правителството.
- Да има у Копривщица само един турчин, като надзирател, който да е ограничен да изпълнява това, което заповядат Началниците.
За името и самоличността на Балабан няма никакви сведения, с изключение на това, че къщата му се е намирала в Средна махала, поради това, че нейното пъвоначално име е Балабанова махала. Ако са верни сведенията, че може би Балабан е взел участие в Първия поход на Сюлейман Великоепни и последващите войни с Австрия, може да се направи заключение, че Балабановият ферман би могъл да е издаден в края на XVI век, или от 150 до 180 години след първия. Друга заслужаваща отбелязване възбрана е тази да се строи джамия в селото.[1]
През XVIII век около 1740 г. бива издаден трети ферман по инициатива на хаджи Драгой, който работи в Цариград като Кюркчи башия (придворен кожухар на султан Махмуд I). Новият ферман забранява Клисура, Панагюрище и Копривщица да дават овце като беглик. С това той се явява една подкрепа на първите два.[1]
Източници
редактиране- ↑ а б в г Ослеков, Лука. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица. София, Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“, 1926. с. 481 – 486. Т. I.