Емблема за пояснителна страница Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.

Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).

Антон Митов
български художник и критик
Автопортрет, 1921
Автопортрет, 1921

Роден
Антон Стефанов Митов
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Националност  България
Образование Флорентинска академия за изящни изкуства
Професия учител, художник
Кариера в изкуството
Академия Академия за изящни изкуства във Флоренция
Учители проф. Джузепе Чаранфи
Направление живопис
Семейство
Баща Стефан Хаджимитов
Братя/сестри Георги Митов,Борис Митов
Антон Митов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
„Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1894), НХГ

Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), в семейството на търговеца Стефан Хаджимитов. [1][2] Брат му Георги също става художник, но умира много млад. Третият брат Борис е популяризатор на идеите на дарвинизма в България, автор на учебници и директор на прогимназия[3]

В края на 1880 г. Антон заминава за Италия. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София.

Той създава списание „Изкуство“ през 1895 г., а през 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896 – 1927) и директор на Художествената академия (от 1912 – 1918 и от 1924 – 1927). Антон Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“. Антон Митов е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца.

Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).

Известни картиниРедактиране

 
Портрет на княз Фердинанд, 1891
  • Първи морски пейзажи в българската живопис:
  • „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
  • „Златар на Софийския пазар“ (1898)
  • „Из Софийския пазар“ (1899)
  • „Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
  • „Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
  • „Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
  • „Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
  • „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
  • „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)

ПублицистикаРедактиране

Антон Митов се изявява и като публицист[4]:107 – 223. Още преди да замина да следва в Италия публикува първата си статия „По изящните изкуства“. Есетата му под форма на писма под псевдонимите Тонино, Томазино и Арнолд са публикувани във вестниците „Балканска зора“, „Мир“, „Свят“ и „Вечерна поща“ и съдържат наблюденията му за България и българите, за политиците и демократичните нрави и др. Друг кръг от въпроси са свързани с изящните изкуства, първите картинни изложби, музеите и паметниците на културата, Рисувалното училище. Публикува и статии и обзори като организатор на българското представяне и посетител на световните изложения в Париж, Венеция, Сейнт Луис, Мюнхен.

ИзточнициРедактиране

  1. Биография на Антон Стефанов Митов в „Geni“
  2. Антон Митов (1862 – 1930 г.). // Художествена галерия Стара Загора. Посетен на 5 март 2018.
  3. Панов, Бойко. Представят рода Митови в НХГ. // Сега. 5 юли 2001. Посетен на 5 март 2018.
  4. Рангелова, Бистра и др. Родът Митови в българското изкуство. София, Национална художествена галерия, 2001. ISBN 954-90914-1-4. с. 224.

Външни препраткиРедактиране