Баница (община Струмица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
Баница (на македонска литературна норма: Баница) е село в община Струмица на Северна Македония.
| Баница Баница | |
| — село — | |
 | |
  Баница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 250 m |
| Население | 1191 души (2021) |
| Пощенски код | 2414 |
| МПС код | SR |
| Баница в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е отдалечено на 2 километра от общинския център Струмица.
Етимология на името
редактиранеИмето на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.[1]
История
редактиране.JPG)
Според местни легенди старото име на селото е Бая и то съществувало преди изграждането на Струмица. В него живеел царят Константин с дъщеря си Струма, чийто гроб - Струмин гроб е край селото.[2]
Селото се споменава в османски регистри от 1570 година[2] като Шехр Азад, в превод Спасен град[3] или Свободен град и е махала на града Струмица.[2] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621-1622 година селото е отбелязано под името Баниче с 4 джизие ханета (домакинства).[4]
От XVII век датира Мехмед ага хамам в селото.[5] Запазени са и две бегови кули, както и Старата джамия[2] от края на XVI век.[6]
През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Баница е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 96 българи и 18 мюсюлмани.[7] Според Стефан Веркович в 1889 година селото има 152 жители.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 320 жители, от които 120 българи християни, 140 турци и 60 цигани.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Баница се състои от 96 души цигани.[10]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Баница живеят 70 турци, а останалите жители на селото са българи.[11]
В 1953 година селото има 601 жители, от които 520 македонци и 78 турци. В 1961 жителите са 729 – 718 македонци и 10 турци. Преброяването от 1971 показва 897 жители, а това от 1981 – 1086.[3] По данни от преброяване 2002 Баница има 220 къщи и 1137 жители.[12][13]
Според данните от преброяването през 2021 година Баница има 1191 жител.[14]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 438 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 753 |
Бележки
редактиране- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
- ↑ а б в г Павлов, Зоран. Прилог кон прочвањето на џамијата во с. Баница - Струмица // Османлиското градителство на почвата на Македонија, том 1. Прилози за изтражувањето на историјата и културата на почвата на Македонија 24. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2012. с. 452.
- ↑ а б Митева, Димка. „Топонимијата на Струмичко“, Скопје, 1989, стр.26-27.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
- ↑ Велковски, Живко. Амамите во Југоисточна Македонија в: Зборник на трудови во спомен на Емилија Петковска. Струмица, Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2014. с. 189 - 220.
- ↑ Павлов, Зоран. Прилог кон прочвањето на џамијата во с. Баница - Струмица // Османлиското градителство на почвата на Македонија, том 1. Прилози за изтражувањето на историјата и културата на почвата на Македонија 24. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2012. с. 453.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Баница Архив на оригинала от 2007-07-08 в Wayback Machine..
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.