Банкова система в България
Банковата система в България към 2015 г. е двустепенна, с централна банка Българската народна банка (БНБ) (която от 1997 г. функционира в условията на валутен съвет), и търговски банки. Собствеността е преобладаващо частна и системата работи на пазарен принцип.
ИсторияРедактиране
След ОсвобождениетоРедактиране
За първа частна банка след Освобождението се счита банка „Гирдап“, основана през 1881 година в Русе. Тя развива дейност до средата на 20-те години, но фалира. Нейната известност и влияние се дължат на дълбоките връзки с Народнолибералната партия. Малко след „Гирдап“ на сцената се появява и нейният основен конкурент Българската търговска банка (БТБ), която се ръководи от братя Бурови и не крие дълбоките си връзки с Народната партия[1].
Други български банки от първата половина на 20 век са Българска земеделска и кооперативна банка и Българска кредитна банка.
Социалистическа банкова системаРедактиране
В периода 1951 – 1987 банковата система на България е едностепенна. Емисионната банка изпълнява функциите на търговска банка. През 1964 г. е създадена Българска външнотърговска банка (БВТБ) с основна цел да обслужва международната търговска дейност на плановата икономика.
1989 – 1996Редактиране
През 1989 г. банковата система е двустепенна, състояща се от централна банка и 59 търговски банки, повечето от които създадени чрез трансформиране на бившите клонове на БНБ (до 1992 г. създаването на банки става с постановление на Министерски съвет). Към края на 1990 г. общият брой на държавните банки достига 70. Повечето от тях са малки и средни, но има и няколко големи държавни банки, които държат основната част от активите в банковата система и обслужват големите индустриални предприятия от определени сектори, като им отпускат кредити на планово-административен принцип. След загубата на значителна част от пазарите на бившия СИВ и след ценовата и търговска либерализация тези предприятия се оказват неефективни и започват да генерират загуби, затова през 1990 г. повече от половината от банковите кредити на държавните предприятия не се обслужват и се превръщат в лоши кредити[2].
През 1991 г. е приет Закон за БНБ, която получава статут на национална банка със значителна степен на автономия и независимост. Това обаче е само формално, защото до 1997 г. нейната независимост е систематично нарушавана чрез оказване на законов натиск върху БНБ да кредитира правителството чрез Закона за държавния бюджет. През 1992 е приет Законът за банките и кредитното дело и се поставя основата за изграждане на модерна банкова система. Създадена е и Банкова консолидационна компания с цел консолидиране на държавната собственост в банковия сектор и в резултат на нейната дейност общият брой на банките намалява до 35 през 1996. Частни банки се създават най-активно през 1991 – 1993 г., когато има благоприятни фактори като либерален режим на лицензиране и нисък размер на необходимия начален капитал, както и липса на специални изисквания по отношение на произхода на средствата, използвани като стартов капитал. Така много от частните банки стартират дейност с взети назаем пари, в много случаи – от държавата. Например Първа частна банка е създадена като акционерно дружество въз основа на Указ 56 с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми „Кореком“ и „Металхим“[3].
Чужди банки са допуснати на българския пазар едва през 1994 г. Те са най-прекият път към внасяне на ноу-хау, технологии, организация и силна конкуренция в банковия сектор и недопускането им на банковия пазар през първите 5 – 6 години от прехода води до значително забавяне на преструктурирането и модернизирането на банковата система.
Част от новосъздадените частни банки се ориентират към обслужване (предимно кредитиране) на фирмите на своите акционери или на свързани лица, което води до кредитна експанзия и нарастване на дела на лошите кредити. Например Банката за земеделски кредит отпуска на свързани фирми с основния ѝ акционер Атанас Тилев необезпечени кредити в размер на над 40 млн. долара и общият размер на раздадените от нея големи кредити надхвърля почти 38 пъти собствения ѝ капитал. Към края на 1995 г. 41% от всички кредити, отпуснати от държавните и частните банки на предприятия са на практика несъбираеми и само 39 % от кредитите, отпуснати от частни банки, се обслужват редовно. Това натрупване на лоши кредити води до трайна декапитализация на банковия сектор, загуба на доверие в банковата система и масово изтегляне на депозити от банките.[2]
Банкова криза от 1996 г.Редактиране
В същото време БНБ рефинансира банките, като по този начин създава инфлация (месечната инфлация през втората половина на 1996 е между 10 и 27%). Увеличеното парично предлагане и очакванията за обезценка на лева карат хората да купуват все повече и повече валута с новонапечатаните пари. Така БНБ се опитва едновременно да запази валутния курс, купувайки левове на валутния пазар, да спаси фалиралите банки, рефинансирайки ги с нови средства и същевременно да намали инфлацията, повишавайки лихвения процент. Резултатът е изчерпване на валутните резерви на централната банка и загуба на възможност за влияние върху валутния курс, поради което започва бърза обезценка на лева (курсът на лева спрямо долара спада повече от 6 пъти в рамките на календарната 1996 година). Така избухва финансовата криза от 96 – 97 г., която е от най-тежкия вид, а именно включваща банкова и валутна кризи[2]
1997 – 2014 г.Редактиране
Банкова криза от 2014 г.Редактиране
През юни 2014 г. в България избухва нова банкова криза, която засяга Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ)
Списък на действащи банки към 2021 г.Редактиране
- „Алианц Банк България“ АД
- „Банка ДСК“ ЕАД
- „Българо-американска кредитна банка“ АД
- „Българска банка за развитие“ АД
- „Интернешънъл Асет Банк“ АД
- „Ти Би Ай банк“ ЕАД
- „Обединена българска банка“ АД
- „Общинска банка“ АД, гр. София
- „ПроКредит Банк (България)“ АД
- „Първа инвестиционна банка“ АД
- „Инвестбанк“ АД
- „Токуда Банк“ АД
- „Търговска банка Д“ АД
- „УниКредит Булбанк“ АД
- „Централна кооперативна банка“ АД
- „Юробанк България“ АД (бивша „Българска пощенска банка“ АД)
- ТЕКСИМ БАНК АД
Клонове на чуждестранни банки в Република България
- ИНГ Банк Н.В. – клон София
- Ситибанк Европа АД – клон България
- БНП Париба С.А. – клон София
- Ишбанк АГ – клон София
- Те–Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ – Клон София [4]
През 2013 г. българските банки приключиха с печалба от 585 млн. лв,[5] което до голяма степен се дължи на положителния финансов резултат на Банка ДСК и УниКредит Булбанк.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Биков, Тома. Политическите фалити на банки в България не започват с КТБ и няма да свършат с нея. // 9.9.2014. Посетен на 27 май 2015. Архив на оригинала от 2015-05-27 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Анатомия на прехода. // ИПИ, 2004.
- ↑ Как бяха създадени българските банки. // mediapool.bg, 9 април 2010. Посетен на 18 април 2015.
- ↑ Списък на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в република България
- ↑ economix.bg