Бено Русо
Бено Исак Русо с псевдоним Коки (на македонска литературна норма: Бено Русо – Коки; на ладино: Beno Ruso) е югославски партизанин, деец на НОВМ, по-късно генерал-лейтенант от ЮНА.[1], политически офицер.
| Бено Русо Beno Ruso | |
| югославски военен | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Военна служба | |
| Звание | генерал |
| Бено Русо в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 20 януари 1920 година в сефарадско семейство в Битоля. Основно образование завършва в еврейската махала Табане в родния си град. След това започва да учи в Битолската гимназия, но прекъсва след 2 години и започва да работи в механична работилница. През 1941 година отслужва военната си служба, но е пленен от немски военни части и вкаран в лагер. Успява да избяга и влиза в НОВМ. От 1941 е член на ЮКП, а на следващата година и на Градския комитет за Битоля. През 1942 влиза в Битолския народоосвободителен партизански отряд „Яне Сандански“, а на следващата година и в Народоосвободителния батальон Мирче Ацев. Става политически комисар на чета, батальон, а от 22 август 1944 на десета македонска ударна бригада[2] и накрая на четиридесет и втора македонска дивизия на НОВЮ.[3] До 4 януари 1945 е политически комисар на Петнадесети корпус на НОВЮ.[3] След Втората световна война завършва гимназия, политическата школа „Джуро Джакович“, а после и Висша военна академия през 1952 г. През 1960 година става генерал-майор, а през 1980 година е пенсионер. В отделни периоди е ръководител на политическото отделение на трета армейска област в Ниш, инструктор в политическото управление в Белград и член на контролната комисия на партийното пълномощество, помощник-командир по морално-политическото възпитание на Скопския военен окръг, помощник-командир по териториалната отбрана, командир на Скопския военен окръг и командир на териториалната отбрана на Скопие[4]. Награден е с Партизански възпоменателен медал 1941 година, Орден с Югославско знаме с лента, Орден за заслуги пред народа от първи ранг и други.[5] Бено Русо се жени за Роза Камхи, племенница на Рафаел Камхи.[6]
Награди
редактиране- Партизански възпоменателен медал 1941 година;
- Орден за храброст
- Орден с Югославско знаме с лента;
- Орден на Партизанската pвезда със златен венец;
- Орден за заслуги пред народа със сребърни лъчи;
- Орден за заслуги пред народа от първи ранг;
- Орден на военното знаме
- Орден на братството и единството със златен венец.
- Орден за военни заслуги със златни мечове
- Партизански полски кръст
- Медал на чешките ветерани;
- Съветски медал „50 години от победата над фашизма“;
- Медал на Съюза на ветераните на Москва;
Бележки
редактиране- ↑ Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 192. Архив на оригинала от 2018-08-17 в Wayback Machine.
- ↑ Димитријевски, Марјан, Ѓорѓи Малковски, Лидија Ѓурковска. Темелите на македонската војска от НОАВМ // Офицер III (7). декември 2011. ISSN 18577091. с. 7. Архивиран от оригинала на 2013-12-27.
- ↑ а б Митровски, Боро. Петнаести (македонски) ударни корпус НОВJ. Београд, 1983. с. 283. Архив на оригинала от 2013-05-10 в Wayback Machine.
- ↑ Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.294 // Архивиран от оригинала на 2021-08-03. Посетен на 2022-02-03.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1290. (на македонска литературна норма)
- ↑ THE CENTROPA INTERVIEW