Баялци

селище в Гърция

Баялци (на гръцки: Πλατανιά, Платания, до 1927 година Μπαγιάλτσα, Баялца[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 404 души население (2001).

Баялци
Πλατανιά
— село —
Гърция
41.0667° с. ш. 22.5936° и. д.
Баялци
Централна Македония
41.0667° с. ш. 22.5936° и. д.
Баялци
Кукушко
41.0667° с. ш. 22.5936° и. д.
Баялци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина66 m
Население404 души (2001)

География

редактиране

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 10 километра северно от град Ругуновец (Поликастро) на магистралата Солун-Скопие.

В Османската империя

редактиране

Църквата „Свети Николай“ в селото е дело на Андон Китанов.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Баялци (Bayaltzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 48 домакинства, като жителите му са 253 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Баялци е населявано от 325 жители българи.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] През февруари 1901 година след сражение на четата на Христо Чернопеев с османски войски край Баялци, избухва Баялската афера, която разстройва мрежата на ВМОРО в района.[6] Българският учител в Баялци Георги Каракабаков е заточен в Бодрум кале.[7]

В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баялци (Bayaltzi) има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В селото са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баялци (Баjалци) има 45 къщи славяни християни.[9] В 1928 година Баялци е смесено местно-бежанско с 67 семейства и 243 души гърци бежанци.[10] През 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[11]

Личности

редактиране
 
Димитър Динев - Хаджията
Родени в Баялци
  •   Андон Георгиев Грушев, брат му Ангел и синът му Лазар, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  •   Гоно Иванов Йовов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Гоно Наков Мельов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Гоно Христов Арабаджиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Гошо Прончев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Димитър Динев (1880 – 1963), български революционер, деец на ВМОРО и предприемач
  •   Иван и Тома Костови Шумарови, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  •   Ламбро Атанасов Рибаров, български революционер, деец на ВМОРО,[13] убит[14]
  •   Мито Попхристов Шумаров, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Петър Янев Ичов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Петър Яриджиев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година[12]
  •   Стоян Костадинов, български революционер, взводен командир в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
  •   Стоян Яриджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Грамадна[14]
  •   Тано Минов Мелков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 28 март 1907 година при Стояково[12]
  •   Трайко Мельов Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[12][13]
  •   Христо и Тано Йовови, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  •   поп Христо Костов Грушев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   поп Христо Костов Шумаров, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[15]
  •   Христо Кръстев Гьоргов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
  •   Христо Ников (1877 – ?), български революционер
  •   Христо Проданов Янков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
Починали в Баялци
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  5. а б в г д е ж з и к л Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
  6. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 65 - 66.
  7. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
  13. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  14. а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
  15. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.