Отваря главното меню

Баялци (на гръцки: Πλατανιά, Платания, до 1927 година Μπαγιάλτσα, Баялца[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 404 души население (2001).

Баялци
Πλατανιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пеония
Географска област Боймия
Надм. височина 66 m
Население (2001) 404 души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историко-географската област Боймия, на 10 километра северно от град Ругуновец (Поликастро) на магистралата Солун-Скопие.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Църквата „Свети Николай“ в селото е дело на Андон Китанов.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Баялци (Bayaltzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 48 домакинства, като жителите му са 253 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Баялци е населявано от 325 жители българи.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] През февруари 1901 година след сражение на четата на Христо Чернопеев с османски войски край Баялци, избухва Баялската афера, която разстройва мрежата на ВМОРО в района.[6] Българският учител в Баялци Георги Каракабаков е заточен в Бодрум кале.[7]

В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баялци (Bayaltzi) има 400 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година Баялци е смесено местно-бежанско с 67 семейства и 243 души гърци бежанци.[9] През 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[10]

ЛичностиРедактиране

 
Димитър Динев - Хаджията
Родени в Баялци
  •   Андон Георгиев Грушев, брат му Ангел и синът му Лазар, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  •   Гоно Иванов Йовов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Гоно Наков Мельов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  •   Гоно Христов Арабаджиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Гошо Прончев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Димитър Динев (1880 – 1963), български революционер, деец на ВМОРО и предприемач
  •   Иван и Тома Костови Шумарови, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  •   Ламбро Атанасов Рибаров, български революционер, деец на ВМОРО, убит[12]
  •   Мито Попхристов Шумаров, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  •   Петър Янев Ичов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Петър Яриджиев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, убит при Клисурска Яворница[11]
  •   Стоян Костадинов, български революционер, взводен командир в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
  •   Стоян Яриджиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит при Грамадна[12]
  •   Тано Минов Мелков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 28 март 1907 година при Стояково[11]
  •   Трайко Мельов Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  •   Христо и Тано Йовови, български революционери, дейци на ВМОРО[5]
  •   поп Христо Костов Грушев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   поп Христо Костов Шумаров, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[13]
  •   Христо Кръстев Гьоргов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  •   Христо Ников (1877 – ?), български революционер
  •   Христо Проданов Янков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
Починали в Баялци

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπαγιάλτσα -- Πλατανιά
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 151.
  5. а б в г д е ж з и к л „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  6. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 65-66, ISBN 9549514560
  7. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 69, ISBN 9549514560
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 194-195.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560
  12. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560
  13. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 70, ISBN 9549514560