Отваря главното меню

Стояково (на македонска литературна норма: Стојаково) е село в община Богданци на Северна Македония.

Стояково
Стојаково
— село —
Викиекспедиција Бојмија 150.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1556° с. ш. 22.5775° и. д.
Стояково
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Богданци
Географска област Боймия
Надм. височина 67 m
Население 1931 души (2002)
Пощенски код 1488
Стояково в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено източно от Гевгели и южно от Богданци, на границата с Гърция.

ИсторияРедактиране

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Стояк е представлявано от Стоян, син на Георги, Киряки, син на Петко, Марко, син на Кърдже и Петре, син на Стоян.[1]

Около 1860 година е изградена църквата в селото „Света Неделя“.[2]

В края на XIX век Стояково е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Стояково (Stoyakovo) е посочено като селище със 112 домакинства, като жителите му са 520 българи и 30 мюсюлмани.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. в Стояково живеят 1350 жители българи християни, 80 турци и 90 цигани.[5]

В Стояково пуска корени униатската пропаганда в Македония, но след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Стояково има 1680 българи екзархисти, 8 българи унияти и 36 цигани и функционира българско училище.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 1931 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 1890
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 36
бошняци 0
други 4

ЛичностиРедактиране

Родени в Стояково
 
Костантин Капсаров
  •   Антон Стоянов (1873 – 1903), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО
  •   Васил Димитров Мандалов, български революционер, деец на ВМОРО, убит в Струмишко[9]
  •   Васил Тоциновски (р.1946), учен и писател от Северна Македония
  •   Георги и Димитър Попстоянови, български учители и революционери, дейци на ВМОРО[4]
  •   Георги Каракабаков, български просветен деец, учител в 1901 година в Баялци, заточен след Солунската афера в Бодрум кале[10]
  •   Кольо Григоров Арнаудов, български революционер, деец, по-късно четник на ВМОРО[4][9]
  •   Костантин Г. Капсаров - Динката (1899 - 1927), български революционер от ВМРО, загинал в сражение с гръцка жандармерия на Чеган
  •   Леонид Стоянов (? – 1923), български революционер от ВМРО
  •     Любомир Чипранич (1936 – 2010), сръбски актьор
  •   Мария Иванова Манасиева (Баба Томовица) (1878 – 1977), народна лечителка
  •   Миле Зайков (1888 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Мирче Алексов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 12 лозенградска дружина[11]
  •   Мито Аврамчев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Ичко Димитров[12]
  •   Мито Иванов Попов, български учител и революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Мицо Донов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Никола Григоров Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 28 (30)-годишен, земеделец, III отделение, четата на Ичко Димитров, 15 Щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
  •   Риндо Велков, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето, убит на 19 юни 1912[14]
  •   Стефан Мандалов (1875 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Стоян Мандалов (1897 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
  •   Тануш Данов, завършва гръцко класно училище през 1868 година, от 1870 година преподава в различни македонски села, учител в Струмица (1908 – 1909)[15]
  •   Тодор Недялков, български учител и революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Тома Пайданов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Томе Киров Доновски (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с войводата Леонид Янков[9]
  •   Филип Димитров Мандалов, български революционер, четник на ВМОРО[9]
  •   Христо Гонов Кюрюшев (? – 1901), български революционер, четник на ВМОРО, изгорял жив на 29 юни 1901 година в село Калиново, Кукушко[9]
  •   Христо Д. Иванов (1888 - ?) завършил право в Женева в 1911 година и в Брюксел 1912 г.[16]
  •   Христо Динев Велков, български революционер, в 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[17] четник на ВМОРО, убит край Серменин[9]
  •   Христо Динев Танушев, български революционер, деец на ВМОРО,[4] в 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия[18]
  •   Христо Попов (1862-1933), български юрист и политик
  •   Христо Узунов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
Починали в Стояково
  •   Ангел Русев Радков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
  •   Васил Паноров (? – 1907), български революционер от Гевгели, деец на ВМОРО, убит в сражението на 28 март 1907 година[20]
  •   Вълчо Митов Друмчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[21]
  •   Марин Пешев Игнатов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[22]
  •   Мито Лазаров Ортаков (? – 1907), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[9]
  •   Зафир Христов (? – 1907), български революционер от Мачуково, войвода на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година с цялата си чета в Стояково
  •   Стоян Мандалов (1897 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
  •   Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер от Баялци, деец на ВМОРО, убит в сражението на 28 март 1907 година[20]
  •   Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[9]

БележкиРедактиране

  1. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  2. Цркви во Стојачката парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 168-169
  4. а б в г д е ж з и „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 50, ISBN 9549514560
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  6. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  7. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, p.194-195.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. а б в г д е ж з „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 9549514560
  10. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 69, ISBN 9549514560
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  14. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55, 58 – 59.
  15. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.179.
  16. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  17. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  18. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 1
  20. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 9549514560
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 2
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 5