Уикипедия

Стояково

село в Северна Македония

Стояково (на македонска литературна норма: Стојаково) е село в община Богданци на Северна Македония.

Стояково
Стојаково
— село —
41.1556° с. ш. 22.5775° и. д.
Стояково
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБогданци
Географска областБоймия
Надм. височина67 m
Население1931 души (2002)
Пощенски код1488
Стояково в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено източно от Гевгели и южно от Богданци, на границата с Гърция.

История редактиране

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Стояк е представлявано от Стоян, син на Георги, Киряки, син на Петко, Марко, син на Кърдже и Петре, син на Стоян.[1]

Около 1860 година е изградена църквата в селото „Света Неделя“.[2]

В края на XIX век Стояково е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Стояково (Stoyakovo) е посочено като селище със 112 домакинства, като жителите му са 520 българи и 30 мюсюлмани.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Стояково живеят 1350 жители българи християни, 80 турци и 90 цигани.[5]

В Стояково пуска корени униатската пропаганда в Македония, но след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Стояково има 1680 българи екзархисти, 8 българи унияти и 36 цигани и функционира българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 55 души от Стояково се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Поне 13 души родом от Стояково, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[9]

За съпротива против македонизма е осъден местния жител Кирил Аврамчев.[10]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил Д. Тошев от Богородица е български кмет на Стояково от 15 септември 1941 година до 12 април 1943 година. След това кмет е Георги Хр. Козов (Колозов) от Богданци (12 май 1943 - 18 април 1944).[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 1931 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 1890
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 36
бошняци 0
други 4

Личности редактиране

Родени в Стояково
 
Костантин Капсаров
  •   Ангел Пеев (р. 1930), северномакедонски лекар, хирург
  •   Анго Пеев (1886 – 1915), български революционер от ВМОРО
  •   Антон Стоянов (1873 – 1903), български революционер, деец на ВМОК и ВМОРО
  •   Ахилей Захов (Ахилевс Захос), агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и член на гръцката милиция в Стояково[13]
  •   Васил Димитров Мандалов, български революционер, деец на ВМОРО, убит в Струмишко[14]
  •   Васил Тоциновски (р. 1946), учен и писател от Северна Македония
  •   Георги и Димитър Попстоянови, български учители и революционери, дейци на ВМОРО[4]
  •   Георги Каракабаков, български просветен деец, учител в 1901 година в Баялци, заточен след Солунската афера в Бодрум кале[15]
  •   Георги Наков (1899 - ?), български революционер от ВМРО
  •   Гоно Трайков Алексиев (около 1865 – след 1942), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 13-а кукушка дружина, емигрирал в Пловдив, на 1 март 1943 година като жител на Пловдив подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[16]
  •   Костантин Г. Капсаров - Динката (1899 - 1927), български революционер от ВМРО, загинал в сражение с гръцка жандармерия на Чеган
  •   Леонид Стоянов (? – 1923), български революционер от ВМРО
  •     Любомир Чипранич (1936 – 2010), сръбски актьор
  •   Мария Иванова Манасиева (Баба Томовица) (1878 – 1977), народна лечителка
  •   Миле Зайков (1888 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Мито Алексов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 12 лозенградска дружина[17]
  •   Мито Аврамчев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Ичко Димитров[18]
  •   Мито Иванов Попов, български учител и революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Мицко Делев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[19]
  •   Мицо Донов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Никола Арнаудов, български революционер, деец, по-късно четник на ВМОРО
  •   Никола Мандалов (1919 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[20]
  •   Риндо Велков (1890 – 1912), български революционер, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето[21][22]
  •   Стефан Мандалов (1875 – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Стоян Мандалов (1897 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
  •   Тануш Данов, завършва гръцко класно училище през 1868 година, от 1870 година преподава в различни македонски села, учител в Струмица (1908 – 1909)[23]
  •   Тодор Недялков, български учител и революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Тома Пайданов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Томе Киров Доновски (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 1 септември 1905 година с войводата Леонид Янков[14]
  •   Филип Димитров Мандалов, български революционер, четник на ВМОРО[14]
  •   Христо Гонов Кюрюшев (? – 1901), български революционер, четник на ВМОРО, изгорял жив на 29 юни 1901 година в село Калиново, Кукушко[14]
  •   Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник[24]
  •   Христо Д. Иванов (1888 - ?) завършил право в Женева в 1911 година и в Брюксел 1912 г.[25]
  •   Христо Динев Велков, български революционер, в 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[26] четник на ВМОРО, убит край Серменин[14]
  •   Христо Динев Танушев, български революционер, деец на ВМОРО,[4] в 1913 година завършва с последния двадесет и седми випуск Солунската българска мъжка гимназия[27]
  •   Христо Попов (1862-1933), български юрист и политик
  •   Христо Станков (Риста Станкович), сръбски контрачетник[28]
  •   Христо Узунов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
Починали в Стояково
  •   Ангел Русев Радков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[29]
  •   Васил Паноров (? – 1907), български революционер от Гевгели, деец на ВМОРО, убит в сражението на 28 март 1907 година[30]
  •   Вълчо Митов Друмчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[31]
  •   Марин Пешев Игнатов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[32]
  •   Мито Лазаров Ортаков (? – 1907), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[14]
  •   Зафир Христов (? – 1907), български революционер от Мачуково, войвода на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година с цялата си чета в Стояково
  •   Стоян Мандалов (1897 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
  •   Тома Карагеоргиев (? – 1907), български революционер от Баялци, деец на ВМОРО, убит в сражението на 28 март 1907 година[30]
  •   Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер от Мачуково, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[14]

Бележки редактиране

  1. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
  2. ↑ Цркви во Стојачката парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  4. ↑ а б в г д е ж з Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  6. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
  9. ↑ ДВИА, ф. 39
  10. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 481.
  11. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  13. ↑ Ζάχος Αχιλλεύς - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
  14. ↑ а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 132.
  15. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
  16. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 132.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
  19. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  20. ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
  21. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55, 58 – 59.
  22. ↑ Риндо Велковъ // Илиндень. Година VI, Брой 16. 23 априлъ 1926 год. с. 1.
  23. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 179.
  24. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  25. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  26. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
  27. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 101.
  28. ↑ Перев, Владимир. Последниот атентатор (5) // tribuna.mk. Посетен на 29.11.2022.
  29. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 1
  30. ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 130.
  31. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 2
  32. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 5
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стояково&oldid=12206784“.