Димитър Динев (революционер)

Димитър Георгиев Динев – Хаджията, Аджийката е български предприемач и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димитър Динев
български революционер
Роден
Починал
1963 г. (82 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
НаградиСвети Александър

БиографияРедактиране

Димитър Динев е роден на 21 октомври 1880 година в село Баялци, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Гевгели, след което се занимава с медникарство в бакърджийската работилница на братята си. Присъединява се към ВМОРО и минава в нелегалност. Става четник при Аргир Манасиев[1] и при Сава Михайлов, но е тежко ранен в сражението от 24 август 1903 година при Клисура.[2][3] Изтеглен е в България и след излекуването си става чиновник в Министерството на земеделието и търговията. През 1907 година се жени, купува плетачна машина и започва допълнителна работа.

След Младотурската революция от юли 1908 година се връща в Гевгели, където припечелва добре от предачеството. През 1913 година е принуден повторно да напусне Македония, а новите власти му отнемат трите плетачни и единадесетте шевни машини, заедно с голямо количество сурова и готова продукция. Между 1916-1918 година е архивар, секретар в Гевгелийското и Неготино-Вардарското околийско управление. По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Димитър Динев е награден с орден „Свети Александър“.[4] След края на войната е чиновник в полковото интендантсво в София до 22 май 1922 година. Става член, а след това председател на Гевгелийското благотворително братство и по негова инициатива се създава софийският Гевгелийски квартал.

През 1923 година повторно се захваща с предачество и отваря чорапната фабрика „Македония“. Към 1928 година фабриката има пет ръчни и шест автоматични предачни машини, а към 1939 година автоматичните машини са 14, а спомагателните – 11. Димитър Динев изпраща сина си Борис Динев на специализация в Кемниц, Германия, но при катастрофа той загива на 6 август 1939 година. Димитър Динев изпраща 1000 лева за благотворителната каса на Илинденската организация.[5]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  2. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 130, ISBN 954-9514-56-0
  3. Диневъ, Дим. Г. Изъ споменитѣ ми за 1903 год.. // „Илюстрация Илиндень“ V (7 - 8 (47 - 48). София, юний – юлий 1938. с. 24.
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  5. Хр., К. Едно злощастие. // „Илюстрация Илиндень“ XI (7 (107). София, Септемврий 1939. с. 14 - 15.