Беатриса Маконска

Графиня-консорт на Савоя

Беатриса Маконска (на италиански: Beatrice di Mâcon, на френски: Béatrice de Mâcon) или Беатриса Виенска (на итал.: Beatrice di Vienne, на фр.: Béatrice de Vienne) или Беатриса от Виеноа (на итал. Beatrice del Viennois (* ок. 1160, † 1230), е графиня консорт на Савоя (11774 март 1189) като 4-та и последна съпруга на 8-ия граф на Савоя Хумберт III Савойски.

Беатриса Маконска
Béatrice de Mâcon
Графиня-консорт на Савоя
Beatrice de Vienne.jpg
Родена
Починала
1230 г. (70 г.)
Blason Mâcon.svg
Семейство
Род Савойска династия, Иврейска династия
Съпруг Хумберт III (Савоя) (1177)
Деца Томас I Савойски
Беатриса Маконска в Общомедия

ПроизходРедактиране

Беатриса е благородничка от рода Макон, управляващ Графство Макон с център град Макон в днешния френски департамент Сон е Лоар, който господства и над Графство Виен от около 1100 г. нататък.

Тя е дъщеря на Гералд I (* 1124, † 1184) – граф на Макон (1157 – 1184) и на Виен (1157 – 1184), господар на Салан и на Трав и на Морет дьо Салан – дъщеря на владетеля на Салан Гошер III и на съпругата му (с неизвестно име).[1]

Беатриса има петима братя и две сестри:

  • Гоше IV (Маконски) дьо Салан (* 1153, † 1219) – господар на Салан и на Трав;
  • Вилхелм IV Маконски (* 1155, † 1224) – граф на Макон (1184 – 1224), на Виен и на Оксон;
  • Стефан Виенски (*1157, † 1193) – архиепископ на Бесансон (1191 – 1193);
  • Александринa Маконска (* 1164, † 1242);
  • Ида Виенска (*1162, † 1224);
  • Гералд Маконски (* 1166, † 1211) – господар на Вадан;
  • Райнхард Маконски (* 1168, † 1213).

БиографияРедактиране

През 1077 г. Беатриса се омъжва за графа на Савоя, на Аоста и на Мориен Хумберт III Савойски (* 1136, † 4 март 1189).[2] [3][4] Той е първородният син на 7-ия граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен Амадей III Савойски (* 1092 или 1095, † 30 август 1148), който пръв приема титлата „граф на Савоя“, и на съпругата му Мао (Матилда) Албонска.[5] След смъртта на 3-тата му съпруга Клеменция от Церинген и въпреки че няма мъжки наследник, граф Хумберт III не възнамерява да се жени повторно и дори се оттегля в манастир. Поради настояването на поданиците и на съветниците му обаче той напуска манастира и се съгласява да се ожени за 4-ти път за Беатриса.

През 1178 г. Беатриса му ражда син на име Томас – бъдещ 9-и граф на Савоя с името Томас I Савойски.[6] След раждането графът със съгласието на съпругата си се оттегля в Абатство Откомб.

Съпругът на Беатриса умира в Шамбери на 4 март 1189 г. на 52-годишна възраст.[7][8] Графът е погребан в Абатство Откомб, където става монах няколко дни преди смъртта си.[9] Той е наследен от единствения си син Томас под попечителството и регентството на Бонифаций Монфератски – син на маркграфа на Монферат Вилхелм V.[10]

Малко след смъртта на съпруга ѝ синът им Томас, следвайки инструкциите на Беатриса и на наставника си Бонифаций Монфератски, потвърждава даренията на баща си Хумберт III и на прародителя си Хумберт I Белоръки за канониците на Катедралата на Сен Жан дьо Мориен.[11]

Беатриса умира много години след съпруга си – през 1230 г. в Шампан e Фонтен (Аквитания).[12]

ПотомциРедактиране

Беатриса има един син и (вероятно) една дъщеря от брака си с граф Хумберт III Савойски:[13][14]

  • Томас Савойски (Tommaso I di Savoia; * 20 май 1177, сл. 26 май 1178 или 27 май 1178 в Замък Шарбониер в Егбел, † 1 март 1233 в Монкалиери) – 9-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен под името Томас I Савойски (Tommaso I di Savoia);
  • Дъщеря, която умира на 7-годишна възраст.[15]

БиблиографияРедактиране

Първични източнициРедактиране

Историографска литератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Monumenta Germaniae historica. Scriptorum. Tomus 23, Chronica aevi suevici. 1925-1933. с. 863. (на латински)
  2. Previté-Orton, Charles. The early history of the house of Savoy (1000-1233). p. 352. (на английски)
  3. de Saint-Genis, Victor Flour. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux,.... 1868-1869. p. 213, бел. 2. (на френски)
  4. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques.. Lyon, G. Barbier, 1660. p. 240. (на френски)
  5. Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 230
  6. Caruti, Dominico. Regesta comitum Sabaudiae. с. 127, doc. CCCXLVII. (на латински)
  7. Fabio Arduino. Beato Umberto III di Savoia Conte. // Santi e beati.it. Посетен на 28.6.2020. (на италиански)
  8. Billiet, Alexis, L'Abbé Abrieux, M.. Chartes du diocèse de Maurienne. 1861. с. 340. (на латински)
  9. Jacquemoud, op.cit., p.50
  10. Samuel Guichenon, Histoire de Savoie, p. 222
  11. Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti. Т. DOC № XXXVI. (на латински)
  12. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien. с. DOC. 74.
  13. (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - BEATRIX de Vienne (HUMBERT de Savoie)
  14. André Palluel-Guillard. Humbert III. // La Maison de Savoie.
  15. Потвърдена е само от Europäische Stammtafeln, том II, 190. Europäische Stammtafeln са колекция от генеалогични таблици на най-важните европейски благороднически фамилии.

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Beatrice di Mâcon“ и страницата „Béatrice de Vienne“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.