Томас I Савойски

Девети граф на Савоя (11-12 век)

Томас I Савойски или Томас дьо Мориен, наречен „Приятел на общините[1] или „Гибелин“ (Томазо Примо ди Савоя, на италиански: Tommaso I di Savoia, detto Amico dei Comuni, на френски: Thomas Ier de Savoie, dit “L'Ami des communes“ ou encore “le Gibelin“; * 20 май 1177, сл. 26 май 1178 или 27 май 1178 Замък Шарбониер[2]1 март 1233 Монкалиери) е 9-и граф на Савоя, граф на Мориен, господар (синьор) на Пиемонт, маркиз на Италия (11891233), имперски викарий за Ломбардия (от 1226).

Томас I Савойски
Tommaso I di Savoia
9-и граф на Савоя
Tommaso I di Savoia.jpg
Томас I в рисунка от 1701 г.
Управление 4 март 1189 – 1 март 1233
Наследил Хумберт III Савойски
Наследник Амадей IV
Лични данни
Роден
Замък Шарбониер (Егбел, дн. Франция)
Починал
1 март 1233 г. (54 г.)
Погребан в Сакра ди Сан Микеле (дн. Сант'Амброджо ди Торино, Италия)
Други титли Граф на Мориен
Маркиз на Италия
Господар на Пиемонт
Имперски викарий в Ломбадрия
Семейство
Династия Хумбертини (Дом Савоя)
Баща Хумберт III Савойски
Майка Беатриса от Виен
Брак Беатриса Женевска
Потомци Амадей
Беатриса
Маргарита
Хумберт
Аймон
Томас
Вилхелм
Петър
Бонифаций
Филип
Аймон
Хумберт
две дъщери
Алиса (Алазия)
Агата
Извънбрачни:
Амадей
Авита (Маргарита)
Бенедикт
Беролд
Герб Armoiries Savoie Ancien.svg
Томас I Савойски
Tommaso I di Savoia
в Общомедия

ПроизходРедактиране

Според френския историк Самюел Гишенон в неговата „Генеалогична история на Кралския дом на Савоя[3] Томас е първият и единствен син на Хумберт III Савойски, нар. Светеца (* 1136 † 1189) – 8-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен, и маркиз на Италия, и на четвъртата му съпруга Беатриса Маконска или Беатриса Виенска (* 1160 † 1230), дъщеря на Герард I († 1224), граф на Макон и Виен.[4]
Има три полусестри от третия брак на баща му с Клеменция от Церинген: София (* 1165 † 1202), Алисия (* 1166 † 1174) и Елеонора (* 1167 † 1204).
Томас е племенник на Мафалда Савойска († 1157), съпруга от 1146 г. на първия португалски крал Афонсу I.
Наречен е „Приятел на общините“ заради широките свободи, които дава на своите общини.

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Томас е роден след 26 май,[4] вероятно на 27 май 1178 г., а според Самюел Гишенон[5] и други френски автори[6] – на 20 май 1177 г. в замъка Шарбониер[2] – графска резиденция на Хумбертините в долината Мориен.[7] Раждането на син е голяма радост за баща му Хумберт III, който има единствено дъщери от предходните си три брака.[7] [8]То му е съобщено от умиращия свети Антелм, тогавашен епископ на Беле.[9] Детето е наречено Томас в чест на Св. Томас Бекет.[10]

РегентствоРедактиране

Томас е на около 11 – 12 г., когато баща му Хумберт III умира на 4 март 1189 г. в столицата на Савойското графствоШамбери след около 40 г. царуване. [11] [12][13]

 
Герб на Дом Савоя

Според френския историк Виктор Флур дьо Сан-Жони[14] и английския историк Чарлз Превитè-Ортън[10] Томас наследява властта под опеката и регентството на Бонифаций Монфератски, син на маркиза на Монферат Вилхелм V и братовчед на баща му.[15] Последната кралица на Италия Мария Жозе Белгийска в „Произход на Дом Савоя пише, че опеката над Томас е била поверена на маркиза на Монферат Вилхелм V – спътник по оръжие на дядо му Амадей III по време на Втория кръстоносен поход, но понеже по онова време той се намирал в Светите земи, тя е била поета от второродния му син Бонифаций.[16]
След смъртта на Хумберт III е създаден регентстки съвет за управление на графството, в който влизат и неговият опекун Бонифаций Монфератски и влиятелната майка му Беатриса Маконска.[15] Графският съвет, състоящ се обикновено от благородници и в по-малка степен – от духовници, вероятно също играе роля през този период.[17] Ролята му е да подпомага графа в управлението на властта, по-специално във феодалните дела, висшето правосъдие, финансите, както и във вътрешната и във външната политика на графството, като играе роля в решенията за женитба, както и при смяната на графа в случай на отсъствие.[17]
Когато става пълнолетен през август 1191 г., Томас има енергията, военната склонност и харизмата, от които баща му е бил лишен.[18] Под ръководството на Бонифаций той става смел рицар и доблестен човек на действието,[10] и на практика графството преминава от религиозно ръководство към военно.[19] Савойската държава от десетилетен поддръжник на привържениците на Папата (гвелфи) става поддръжник на привържениците на Императора на Свещената Римска империя (гибелини).[19][20]
Въпреки младата си възраст Томас се заема със задачата да завладее нови територии на северозапад. През 1191 г. той предоставя на долината на Аоста Харта на свободите (на френски: Charte des franchises), признавайки правото на района на политическа и административна автономия.[18] Епископът на Аоста се възползва от напрежението между графството и императора, за да получи по-голяма власт във времето и по-специално – една трета от всички публични приходи.[21] Впоследствие Томас подкрепя император Фридрих II срещу папството. Тази нова политическа ориентация е мотивирана от заплахата, която Савойското графство избягва малко преди зимата на 1187 г., когато имперските войски нахлуват в Пиемонт и в долината на Суза. Тази ориентация му струва прозвището „Гибелин“.[22][23] От тогава той започва да използва по-скоро традиционния имперски флаг с орел на златно поле отколкото този със сребърен кръст върху червено поле.[24]

Томас I наследява от баща си около 25 стратегически позиции (замъци), разположени на териториите на Мориен, Ла Новалез,[25] Тарантез, долината на Суза, долината на Аоста, Шабле, Бюже, Пиемонт и Виеноа.[26] През 1191 г. маркизите на Монферат и Салуцо възстановяват в Торино властта на графа, намалявайки правомощията на епископа.[19] По онова време Томас и Бонифаций са и гости на император Хайнрих VI във Фулда.[27] 

Младият Томас скоро разбира как да се освободи от опеката на Бонифаций, подчертавайки свой горд и независим характер. Той влиза в спор с Женевското графство, но скоро сключва съюз с неговия владетел Вилхелм I, за чиято дъщеря Маргарита (Беатриса или Никола) се жени около май 1196 г.[28][29] Във връзка с това се говори, както твърди Самюел Гишенон, че граф Вилхелм I не одобрявал подобен брак, тъй като по онова време савойците били слаби, застрашени по всички граници и били възможна плячка за другите сили по онова време. Твърди се, че графът вече бил обещал дъщеря си за съпруга на краля на Франция Филип II Август. Томас обаче отвлякъл графинята в Русийон в регион Бюже по време на пътуването ѝ до Франция за брака ѝ с краля и я завел в Савоя, където се оженил за нея.[30] Все пак Гишенон изтъква, че през 1196 г. Филип II бил вече женен и освен това Томас със сигурност не би посмял да нападне така краля на Франция.[30]

Граф на СавояРедактиране

Политически делаРедактиране

За разлика от баща си, който открито се противопоставя на Свещената Римска империя, Томас основава управлението си върху политиката на помирение, базирана на благоразумие и на фини политически маневри. Благодарение на това той скоро получава благодеяния и земи от императора на Свещената Римска империя Хайнрих VI, а император Фридрих II го назначава през 1226 г. за имперски викарий в Ломбардия,[31][32]като по този начин Томас става официален негов представител.[33][34]

Томас I разширява правата си в регион Бюже, в страната Во, в Кариняно и в Пиемонт, и получава титлата „господар на Пиемонт“. Още през 1197 г. император Хайнрих VI отменя отстъпките, дадени от баща му Фридрих Барбароса на епископите на Пиемонт, и признава авторитета на графа на Савоя,[35] който в следващите години е доста активен в района.[36] През 1207 г. Томас заминава за Базел, за да потвърди подкрепата си за римско-немския крал Филип Швабски, като гарантира подкрепата си в Италия и в замяна получава инвеститурата за всичките владения, принадлежали на семейство му.[37][38][15] Като феоди императорът му дава Замъка на Мудон[39][40], Киери – пазарен град близо до Торино и Тестона (дн. Монкалиери) в Пиемонт.[15]

През 1211 – 1212 г. Томас I заедно с господаря на Фосини Аймон II атакува епископите на Женева.[41] Инвеститурата му във Во е в ущърб на рода Церинген (Zähringen), принадлежащ към гвелфите.[42] Опозиция има и от страна на епископа на Лозана Рожер дьо Вико Пизано, също гвелф.[40] [42] Навремето замъкът на Мудон[39] е принадлежал на лозанските епископи, но епископът остава господар на града.[43] [40] Започва война и Томас I опожарява замъка Люсон[44], който е епископска резиденция.[45] [40] С подписването на мирния договор в Бюрие[46] през 1219 г. между Томас I и новия епископ Бертолд дьо Нюшател Томас отстоява правата си над Мудон и подчертава своето установяване в северната част на Женевското езеро.[15] Той фактически получава суверенитет над града, въпреки че епископът запазва сюзеренната власт.[47][48] В бъдеще градът става център на властта на дом Савоя за страна Во.[47][40]

Останалата част от политическата активност на Томас I е белязана от възстановяването на изгубените от предшествениците му владения. Той се съюзява със силни феодали и епископи, опитвайки се да сключи съюз с италианските общини и господарства, за да укрепи своите територии и да увеличи славата на Савоя. Бунтуващите се феодални барони и много общини биват подчинени на волята му. Благоприятните съюзи се дължат и на брачни договори. В края на 1218 г., след договор от 1 юни, Томас I жени дъщеря си Маргарита за Хартман IV фон Кибург – син на граф Улрих III фон Кибург.[49][15][7] Този съюз дава възможност да се съберат два наследнически клона на херцогския род Церинген,[15] притежаващ северната част на Швейцария (Райнфелден, Фрибур и Берн). Последният по-стар клон на рода изчезва през годината и наследството преминава към Дом Кибург.[50] [51] Томас жени и дъщеря си Беатриса в Дронеро през 1219 г. за графа на Прованс Раймон Беренгар IV.[52] Данте казва за нея, че е „имала четири дъщери, всяка от които кралица“, сред които е и кралицата на Англия Елеонора, съпруга на английския крал Хенри III. Елеонора извиква в английския двор двама свои чичовци от Савоя – Бонифаций, който става архиепископ на Кентърбъри и Петър (по-късно граф на Савоя), който става граф на Ричмънд и издига свой дворец в Лондон, на мястото на който през 2020 г. се намира хотел Савоя (Savoy Hotel).

През този период Томас прави и много дарения и сключва различни споразумения,[53] сред които закупуването на град Шамбери[54] и споразумението с епископа на Сион Ландрик (Ландри) дьо Мон[55] от 1224 г., подписано от съпругата и децата му.[56] По този повод епископът получава като феод замъка на Морж[57] и се задължава да помага на графа в случай на нападение над замъка Шийон.[55]

Някои автори от XIX и XX век считат, че Томас I е участвал в Четвъртия кръстоносен поход и в Албигойския кръстоносен поход.[58] Според френския историк Виктор Флур дьо Сан-Жони през 1202 г. Томас отива във Венеция, следвайки водача на Четвъртия кръстоносен поход – бившия си наставник Бонифаций I Монфератски и заминава с венециански кораби на похода. Взима участие в обсадата на Задар, но след разграбването на града, неодобрено от папа Инокентий III, изоставя похода и се връща в своите владения през Тирол.[59] Сан-Жони казва също, че според някои източници Томас е следвал Кръстоносния поход до Константинопол, участвайки в първата обсада на града, но не вярва, че той е участвал в завладяването на Константинопол през 1204 г.[59] И френският историк Самюел Гишенон говори за участието на Томас в похода, но отбелязва, че не всички историци по онова време споменават този факт и припомня, че със сигурност Томас не е бил на коронацията на император Балдуин през 1204 г., тъй като има документи, удостоверяващи присъствието му в Савоя в предходната година.[60] Френският историк от XIX век Жан Фрезе в своята „История на Дом Савоя“ твърди, че Томас е участвал в Четвъртия кръстоносен поход, но след разграбването на Задар не е одобрил решението да се отиде в Константинопол и се е върнал в своето графство.[61] Томас е бил в Откомб[62] на 22 октомври 1203 г.,[63] което значи, че ако той е участвал в похода, това е било само в първата му част.

Виктор Флур дьо Сан-Жони пише, цитирайки „Хрониките на Лангедок“ (на френски: Chroniques Languedociennes), че Томас присъства на клането при Безие през 1209 г. по време на Албигойския кръстоносен поход.[59] Жан Фрезе обаче твърди, че Томас е участвал в похода, когато през 1226 г. в него се намесва кралят на Франция Луи VIII, и е участвал в обсадата и завладяването на Авиньон, като се е оттеглил от кампанията след смъртта на краля същата година.[64]

Други автори смята, че нито политиката на гибелините, нито източниците потвърждават тези възможности.[65] Освен това, изследователят Жерар Зукето посочва, че трубадурът Пейр Раймон намира убежище в двора на принца на Савоя в навечерието на Кръстоносния поход.[66]Той създава поемата „Доблестен граф на Савоя“, в която вероятно става въпрос за Томас I.

Религиозна политикаРедактиране

Политиката към Папството e важна за Томас I. Малко след смъртта на баща му Хумберт III през 1189 г. той, по съвет на опекуна си Бонифаций Монфератски и на майка си Беатриса Маконска, потвърждава даренията му и тези на прародителя му Хумберт I към презвитерите на катедралата на Сан Жан дьо Мориен.[67][68] След като става пълнолетен през 1191 г., Томас потвърждава дарението, направено от баща му Хумберт III на манастира Сан Маурицио.[69] През 1200 г. заедно със сина си Амадей той дава гаранции на абатството на Сан Марко.[70]

Той се радва на многобройна челяд и я насочва към църковната кариера:[9][71] шест от синовете му – Вилхелм, Амадей, Филип, Бонифаций, Петър и Томас стават църковни лица, а две от дъщерите му – Алиса и Агата успяват да станат една след друга игуменки на абатство Сен Пиер в Лион.[72] Томас и Петър са църковни лица, преди да станат светски господари.[72] Вилхелм става епископ на Валанс, декан на Виен, след това принц-епископ на Лиеж и Уинчестър, а Бонифаций е епископ на Беле, преди да стане архиепископ на Кентърбъри. Филип е архиепископ на Лион и епископ на Валанс преди да стане граф на Савоя, а Амадей – епископ на Мориен.[72][73]

Томас I, подобно на своите предшественици, провежда политика за подпомагане на манастирите. Абатство Откомб се възползва от щедростта му, като получава всичко необходимо за функционирането си в графството и е освободено от редица такси.[9] За него са важни закрилата заедно с правото на придобиване на феоди в графството. През 1203 г. графът му дава права над енориите и жителите на Мерѝ, Кларафон и Друметà.[74][9][75]

На другите манастири също са дадени дарения. През 1195 г. Томас I дарява свои имоти в Долината Суза на абатство Бетон[76] във Вал Желон.[77][9] Между 1197 и 1200 г. той завещава имот и на приюта Мон Сени. Дарения са правени през 1207 г. и през 1216 г. на манастира на Айон в Бож.[78] Няколко недатирани акта от Женевския регистър (Régeste genevois) показват, че графът е предоставил закрила на манастира Арвиер във Валроме[79] [80]и на манастира Айон в Бож.[78][9] [81] През 1207 г. той потвърждава правата на абатство Олп,[82] както и защитата му.[83] През 1222 г. става попечител на манастира на ВалонШабле).[84][85]

Харти на свободитеРедактиране

Рут Мариот Льобер отбелязва, че Савойските графовете използват хартите на свободите в селищата на своята територията като начин за управление. Те дават тези харти по стратегически, понякога военни, политически или икономически причини, но без претенции към обикновените хора. Когато хартата бъде установена, графът гарантира справедливостта и жителите получават определени свободи. Бенефициенти на такива предимства са градовете, разположени по границите на графството – по основните оси, свързващи Северна Европа с Италианския полуостров, по-специално по осите, минаващи покрай алпийския проход на Кол дю Мон Сени, който те контролират.[86][87]

През 1196 г. граф Томас I подписва договор за pariagium[88] с отец Рение от абатство Сан Рамбер он Бюже,[89][90] [91][92]с който Томас получава разположения там замък Корнийон,[93] [92] както и селището Сан Рамбер.[94] Стратегическият интерес на мястото е налагането на такса за преминаване.[92] През 1198 г. Томас заедно със съпругата си под името Никола потвърждава привилегиите на град Суза.[95]

На 11 ноември 1203 г. монасите от абатство Откомб получават привилегии:[90] закупуване на феод или освобождаване от данъци, които привилегии са увеличени през 1235 г.[9] Два града, разположени на брега на Рона, също получават харти: Йен през 1215 г.[96] и Сан Жони сюр Гие[97] около 1270 г.[86] Градът Вилньов дьо Шийон,[98] който графът създава до замъка Шийон през 1214 г., е център на графската власт в Шабле и получава такава харта при основаването си.[99][100] Вилньов трябва да служи за пристанище, убежище за пътници и място за заплащане на пътна такса.[99] Както замъкът, така и селището се намират на един от пътищата, водещи от Северна Европа към Италианския полуостров и минаващи през прохода Кол дю Гран Сан Бернар (Col du Grand-Saint-Bernard).[86] Синът на Томас I – Аймон подпомага строежа на болница там през 1236 г. [99]

През март 1232 г., малко преди да бъде закупен градът, Шамбери получава свободи,[101] както и град Аоста в края на XIII век.[18] Графовете на Мориен (т. нар. Хумбертини, които са в основата на Дом Савоя) притежават имоти на територията на Шамбери.[102] Стратегическото положение на града, особено по оста в посока Кол дьо Мон Сони, не отбягва от вниманието на Савоя. На 15 март 1232 г. Томас купува за 32 хил. су част от правата над град Шамбери от Берлион – виконт на града.[101] [103][9] Част от парите идват най-вече от вноска на абатство Откомб (1000 су) и от италиански заемодатели.[9] Градът придобива значение при следващото царуване на Амадей V Савойски, който купува замъка там и го превръща в своя резиденция.[103]

Смърт и наследствоРедактиране

 
Кенотаф на графа според произведението на Гишенон (1658).

Според някои автори от XIX век Томас I се разболява внезапно от треска във Вале д'Аоста и умира в Аоста началото на 1233 г., докато се връща с армията си от военна кампания в Шабле,[104][105][106] но това вероятно е неправилна интерпретация на рисунка на френския историк Самюел Гишенон.[107] Според други източници Томас I умира през 1232 г. [108] или на 1 март 1233 г. в Монкалиери близо до Торино.[109] Графът току-що се е включил отново във война срещу архиепископа на Торино, за да отстоява властта си над региона и града.[105] Изглежда, че се разболява, изтощен от боевете,[104] след като спечелва Монкалиери и иска да продължи битката в посока Торино. Според летописите изглежда, че той е бил в началото на построяването на крепост над Монкалиери, бъдещ Кралски замък на Монкалиери, което позволява контрол на река По на това място.[104]

Според преданието Томас I е погребан, както е пожелал,[104] в Сакра ди Сан Микеле (абатство в дн. Сант'Амброджо ди Торино, Северна Италия).[7] Гробът му обаче никога не е открит, макар че от уважение към вековната традиция там е поставен възпоменателен надпис.[110]

Томас е наследен от първородния си син Амадей под името Амадей IV Савойски.[111] Понеже Томас има много деца, той е подготвил наследяването си, организирайки управлението и разпределението на земите на графството, и прилагайки „политика на феодална зависимост чрез апанаж, с уважение на всеки кадет към по-старшия [...], за да се избегне разпръскването на наследството и евентуалните конфликти при наследяване, удовлетворявайки същевременно сепаратиско настроените региони и създавайки истински рангове“. [112] Синът му Аймон става господар на Шабле,[71] който получава като апанаж от брат си през 1234 г.[113] Томас и Петър, отдали се на религиозна кариера, стават светски господари.[71] Томас се премества в Пиемонт и става граф на Фландрия през 1247 г.[71] Петър, който се оженва за наследницата на Фосини, се сдобива с Шабле след смъртта на брат си Аймон през 1238 г. в допълнение към земите на Во.[71] По-късно още един син на Томас – Филип става граф.[7]

При смъртта си граф Томас може да се похвали с това, че е излекувал почти всички язви, засегнали дом Савоя, и е увеличил силата на господството си: Долината на Суза, Джавено и Ривалта окончателно стават част от Савойската държава, вкл. и столицата на ВоМудон, която по-късно ще служи на неговите наследници за достъп до околните територии. Томас обаче оставя дефицит във финансово отношение, защото синът му Амадей през 1240 г. казва в завещанието си, че дълговете на баща му все още не са изплатени.[114]

Брак и потомствоРедактиране

Ок. 1196 г., вероятно през май Томас I се жени за Беатриса (Маргарита или Никола) Женевска (* 11801257), дъщеря на графа на Женева Вилхелм I и на господарката на Фосини Беатриса. Някои историци разграничават Беатриса Женевска от Маргарита дьо Фосини и считат, че се касае за два брака,[115][116] а други смятат, че Томас се жени само веднъж.[117] Двамата имат десет деца, от които осем сина според някои историци,[118] сред които Южин Л. Кокс[71] и Бернар Демоц.[73] Съпрузите историци Leguay отбелязват, че многобройното потомство на графа е предимство.[118] Първородният син наследява титлите и правата на баща си, a по-младите синове са интегрирани в ранговете.

И други деца биват добавени към горепосочените, четири на уеб страница MedLands[4] или още четири според специалната статия на уеб страница Sabaudia.org:[7]

  • Аймон († 1238), господар на Вале;[7]
  • Хумберт († 1223);[7]
  • две дъщери († пр. 1254 като малки);[4]
  • Алиса или Алазия († 1277, погребана в абатство Откомб), игуменка на манастира Сан Пиер де Теро в Лион (1250);[4] [7]
  • Агата († сл. 1279), монахиня и след това игуменка на манастира Сан Пиер де Теро в Лион;[4] [7]

Има и няколко вероятни извънбрачни деца:

  • Амадей († 19 януари 1256,[4] 1258 или 1268[7][122]), монах в манастир в Гренобъл, епископ на Мориен под името Амадей III (през 1220[4] или от 29 февруари 1233[121]), пастор на Виен, епископ на Лиеж;[4]
  • Авита (Авуа, Маргарита) († малко пр. 14 май 1292)[132] 1. ∞ 1237[7] или 1257[4] за Болдуин дьо Рьовиер (* 1 януари 1236 Франция † пр. 13 септември 1262), 7-и граф на Девън 2. ∞ 1269 Хертфордшър Сър Робърт Агийон ъф Уортън († 12 февруари 1286);
  • Беролд († сл. юни 1263);
  • Бенедикт († сл. юни 1263). Според френския историк Самюел Гишенон през юни 1263 г. Бенедикт заедно с Беролд се заклеват в Егбел[133] в почит пред Петър II, граф на Савоя (не цитира съответния първичен източник).

Изображения на децата на Томас I СавойскиРедактиране

Източници и бележкиРедактиране

  1. Rossotti, Renzo. Curiosità e misteri di Torino. Newton Compton editore, 1992. с. 108. (на италиански)
  2. а б в Замъкът Шарбониер (на фр. Château de Charbonnières, на лат. castrum carboneria) е древен укрепен замък от XI век, преустроен през XVI век, на територията на дн. градче Егбел (Aiguebelle) в деп. Савоа, Франция.
  3. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monumens, histoires, et autres preuves authentiques. 1660. p. 242. (на френски)
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Cawley, Charles. B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Thomas I. // Medlands – Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 3.5.2020. (на английски)
  5. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres.... 1660. p. 244. (на френски)
  6. Prieur, Jean, Vulliez, Hyacinthe. Saints et saintes de Savoie, La Fontaine de Siloé. 1999. p. 81 – 82. (на френски)
  7. а б в г д е ж з и к л м н Palluel-Guillard, André. La Maison de Savoie: Thomas I, L'ami des communes. p. 12. Посетен на 3.5.2020. (на френски)
  8. Regesta comitum Sabaudiae, doc. n° CCCXLVII. с. 127. (на латински)
  9. а б в г д е ж з и Lovie, Jacques, Beauchesne, H.. Histoire des Diocèse de France : Chambéry, Tarentaise, Maurienne, vol. 11. 1979. ISBN 0336 – 0539. p. 36. (на френски)
  10. а б в Previté-Orton, Charles. The early history of the house of Savoy (1000 – 1233). 1912. p. 355. (на английски)
  11. Fabio Arduino. Beato Umberto III di Savoia Conte. // Santi e beati.it. Посетен на 21.4.2020. (на италиански)
  12. Chartes du diocèse de Maurienne. p. 340. (на френски)
  13. Bernard Demotz, Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge, Genève, Slatkine, 2000 (ISBN 2-05-101676-3), с. 165
  14. Flour de Saint-Genis, Victor. Histoire de Savoie. p. 222. (на френски)
  15. а б в г д е ж Andenmatten, Bernard. Savoie, Thomas Ier de. // Dictionnaire historique de la Suisse. 24.2.2011.
  16. #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060 – 1417 – THOMAS de Maurienne. // Посетен на 21.4.2020. (на английски)
  17. а б Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge. Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05101-676-3. p. 325 – 327. (на френски)
  18. а б в Mariotte Löber, Ruth. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343. Librairie Droz – Académie florimontane, 1973. ISBN 978-2-60004-503-2. p. 108 – 111. (на френски)
  19. а б в Flour de Saint-Genis, Victor. Histoire de la Savoie d'après les documents originaux depuis les origines les plus reculées jusqu'à l'annexion. Chambéry, Bonne, Conte-Grand & Cie éditeurs, 1868. p. 223 – 224. (на френски)
  20. Demotz, Bernard. Choix et représentations. L'entourage des comtes de Savoie. // À l'ombre du pouvoir : les entourages princiers au Moyen Age par Alain Marchandisse, Jean-Louis Kuppe. Librairie Droz, 2003. ISBN 978-2-87019-283-2. с. 269.
  21. Galland, Bruno. Les papes d'Avignon et la Maison de Savoie : 1309 – 1409. // Collection de l'École française de Rome. ISBN 978-2-72830-539-1. с. 28.
  22. Demotz, Bernard. La Savoie et l'Orient du xie au xve siècle. // Collectif, Frontières contacts et échanges en Savoie, t. 104. с. 85.
  23. Ménabréa, Henri. Histoire de la Savoie, Bernard Grasset.. (réimpr. 2009) (1re éd. 1933). с. 91.
  24. Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge. Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05101-676-3. p. 173. (на френски)
  25. дн. район Avant-Pays savoyard в деп. Савоа, Франция
  26. Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge,. Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05101-676-3. p. 26. (на френски)
  27. Previté-Orton, Charles. The Early History of the House of Savoy. 1912. p. 357. (на английски)
  28. Previté–Orton, Charles. The Early History of the House of Savoy. 1912. p. 358 и 416. (на английски)
  29. Genealogia comitum Sabaudiæ („Генеалогия на графовете на Савоя“) разказва, че на едно празненство младият граф среща дъщерята на графа от Женева: „Граф Томас бе млад и красив, и танцуваше и пееше по-добре от всеки друг. Той хвана ръката на дъщерята на графа на Женева и, пеейки дълго време заедно, двамата бяха толкова влюбени един в друг... и той започна да говори за любовта, казвайки: „Млада госпожице, аз съм толкова влюбен в любовта ви, че ако нямате милост към мен, по-добре да умра […]
  30. а б Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 253. (на френски)
  31. Wustemberger, L.. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Laende, doc. 64. 1858. S. 29. (на немски)
  32. Galland, Bruno. Les papes d'Avignon et la Maison de Savoie : 1309 – 1409. Collection de l'École française de Rome, 1998. ISBN 978-2-72830-539-1. с. 172.
  33. Cahiers d'histoire. Т. Volume 19. Comité historique du centre-est, 1974. с. 49.
  34. Thérèse Leguay et Jean-Pierre Leguay, Paris, Éditions Jean-paul Gisserot, 2005, 128 p. (ISBN 978-2-87747-804-5), с. 27. Книгата обаче съдържа грешка при споменаването на император Карл IV, когато е в този период царува Фридрих II.
  35. Saint-Genis, Victor. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux. p. 224. (на френски)
  36. Previté-Orton, Charles William. The early history of the house of Savoy (1000 – 1233). 1912. p. 367. (на английски)
  37. Previté-Orton, Charles William. The early history of the house of Savoy (1000 – 1233). 1912. (на английски)
  38. Wurstemberger, L.. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 43. 1858. S. 18 – 19. (на немски)
  39. а б Замъкът на Мудон (château de Moudon) се намира в град Мудон, дн. кантон Во, Швейцария.
  40. а б в г д Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343. Librairie Droz – Académie florimontane 1973. ISBN 978-2-60004-503-2. p. 147 – 148. (на френски)
  41. de la Corbière, Matthieu. L'invention et la défense des frontières dans le diocèse de Genève : Étude des principautés et de l'habitat fortifié (xiie – xive siècle). Annecy, Académie salésienne, 2002. ISBN 978-2-90110-218-2. с. 293.
  42. а б Menabrea, Léon. Des origines féodales dans les Alpes occidentales, Imprimerie royale. 1865. p. 255. (на френски)
  43. Jean-Jacques. Moudon (bailliage, district). // Dictionnaire historique de la Suisse en ligne. 16.9.2010. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  44. Шато дьо Люсон (Château de Lucens) е средновековно укрепено имение на върха на скален хълм в градчето Люсон, кантон Во, Швейцария.
  45. Pahud, Alexandre. Lucens [archive]. // Dictionnaire historique de la Suisse en ligne. 26.112009. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  46. Бенедиктински приорат в Монтрьо, дн. Швейцария
  47. а б Fontannaz, Monique. Moudon (commune). // Dictionnaire historique de la Suisse en ligne. 28.2.2010. (на френски)
  48. REG 0/0/1/573. // Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  49. Martin Leonhard. « Kibourg [Kyburg [archive, de] « 1 – La famille de Kibourg »]. // Dictionnaire historique de la Suisse en ligne,. 24 février 2009. Посетен на 4.5.2020.
  50. Martin Leonhard. « Kibourg [Kyburg [archive, de] » « 1 – La famille de Kibourg ».]. // Dictionnaire historique de la Suisse en ligne. Посетен на 4.5.2020.
  51. Erwin Eugster. « Zähringen, de [archive »]. // Dictionnaire historique de la Suisse en ligne. 25.1.2015. Посетен на 4.5.2020.
  52. Regesta comitum Sabaudiae, n ° CDLIX. с. 170. (на латински)
  53. Wurstemberger, L.. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien,. 1858. S. 20 – 36. (на немски)
  54. Пак там, doc. 83, с. 36
  55. а б REG 0/0/1/607. // Посетен на 4.5.2020.
  56. L. Wurstemberer, Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 58, с. 25
  57. Шато дьо Морж (Château de Morges) е замък на територията на град Морж, кантон Во, Швейцария.
  58. Létanche, Jean. Les vieux châteaux, maisons fortes et ruines féodales du canton d'Yenne en Savoie, Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne d'histoire et d'archéologie. 1907. p. 26. (на френски)
  59. а б в Flour de Saint-Genis, Victor. Histoire de Savoie, d'après les documents originaux.... 1868 – 1869. p. 226. (на френски)
  60. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 246 – 246. (на френски)
  61. Frézet, Jean. Histoire de la Maison de Savoie. p. 162 и 165. (на френски)
  62. Дн. Сан Пиер дьо Кюртий (Saint-Pierre-de-Curtille), деп. Ен, Франция.
  63. Regesta comitum Sabaudiae, doc. № CDIX. с. 151 – 152. (на латински)
  64. Frézet, Jean. Histoire de la Maison de Savoie,. p. 174 – 175. (на френски)
  65. Demotz, Bernard. « Être ou ne pas être Gibelin ». // Papauté, monachisme et théories politiques : Le pouvoir et l'institution ecclésiale (Marcel Pacaut, Pierre Guichard) vol. 1. 1994. ISBN 978-2-72970-492-6. с. 51.
  66. Zuchetto, Gérard. Terre des troubadours, Les Editions de Paris-Max Chaleil. 1996. ISBN 978-2-90529-156-1. с. 255.
  67. В дн. град Сан Жан дьо Мориен (Saint-Jean-de-Maurienne), деп. Савоа, Франция
  68. Carutti, Domenico. Il Conte Umberto I (Biancamano) E Il Re Ardoino: Ricerche E Documenti (doc. n° XXXVI). 1884, 2010. с. 204. (на италиански)
  69. Cibrario, Luigi. Documenti, sigilli e monete. с. 101 – 102. (на латински)
  70. Пак там, с. 18
  71. а б в г д е Cox, Eugene L.. The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-40086-791-2. p. 417. (на английски)
  72. а б в Lovie, Jacques. Histoire des Diocèse de France: Chambéry, Tarentaise, Maurienne, vol. 11. Beauchesne, 1979. ISBN 0336 – 0539. с. 37.
  73. а б Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge.... Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05101-676-3. p. 468. (на френски)
  74. Дн. село/градче Мери (Méry) в деп. Савоа, село Кларафон (Clarafond) в деп. От Савоа и градчето Друмета Кларафон (Drumettaz-Clarafond) в деп. Савоа, Франция.
  75. REG 0/0/1/484. // Régeste genevois. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  76. Абатство Бетон (Abbaye du Betton) е разположено в село Бетон Бетоне, деп. Савоа, Франция. То е манастир на цистерцианските монахини, основан през 1133 г.
  77. Долината Желон (Val Gelon) е планинска зона, напояванана от река Желон, разположена в Combe de Savoie в деп. Савоа, Франция.
  78. а б Манастирът на Мон Сант Мари, накратко Манастир на Айон (на лат. Monte Sancte-Marie de Allione, на фр. Chartreuse de Mont-Sainte-Marie или chartreuse de Notre-Dame d'Aillon, накратко chartreuse d'Aillon) е древен манастир на Картазийския орден, намиращ се в село Айон льо Жон (Aillon-le-Jeune), деп. Савоа, Франция.
  79. Манастирът Арвиер (chartreuse d'Arvière) е древен манастир, чиито останки се намират в село Лошийо (Lochieu) в деп. Ен, Франция. Валроме (Valromey) е едновременно исторически регион и долина на Франция, която в рамките на историческия и географски регион Бюже (Bugey) служи за преход между От Бюже (Haut-Bugey) и Ба Бюже (Bas-Bugey).
  80. REG 0/0/1/450. // Régeste genevois. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  81. REG 0/0/1/451. // Régeste genevois. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  82. Абатство Олп (Abbaye d'Aulps) се намира в дн. село Сан Жан д'Олп (Saint-Jean-d'Aulps) в деп. От Савоа, Франция.
  83. REG 0/0/1/502. // Régeste genevois. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  84. Шартьоз дьо Валон или Приорат Сант Мари дьо Валон (на фр. chartreuse de Vallon или prieuré Sainte Marie de Vallon, на лат. Vallonis, Valo, Prior de Bella valle) е древен манастир на Ордена на чертозинките от нач. на XII век в село Белво (Bellevaux) в Шабле (Chablais), деп. От Савоа, Франция.
  85. REG 0/0/1/486. // Régeste genevois. Посетен на 4.5.2020. (на френски)
  86. а б в Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie: Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343. Académie florimontane Librairie Droz, 1973. p. 13 – 14. (на френски)
  87. Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge,. Genève, Slatkine, 2000. ISBN 2-05101-676-3. с. 134.
  88. Вид договор от феодалното право, сключван между двама или повече господари, който им гарантира равни права и притежание при съвместно владение на една и съща земя. Това сдружение е преди всичко икономическо или търговско и се осъществява между двама равнопоставени роднини или непознати с цел администриране и експлоатация на имоти. От политическа гледна точка паражът може да свързва двама господари, много често мирянин и духовник, за да се управлява господство или провинция.
  89. Абатство Сан Рамбер ан Бюже (на фр. Abbaye de Saint-Rambert-en-Bugey, на лат. monasterium Sancti Ragneberti) е древно абатство от XI век, което се намира в градчето Saint-Rambert-en-Bugey в деп. Ен, Франция.
  90. а б Létanche, Jean. Les vieux châteaux, maisons fortes et ruines féodales du canton d'Yenne en Savoie, Mémoires et documents publiés par la Société savoisienne d'histoire et d'archéologie. 1907. p. 74. (на френски)
  91. Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie: Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343, « Saint-Rambert-en-Bugey ».. Librairie Droz – Académie florimontane, 1973. p. 175. (на френски)
  92. а б в Kersuzan, Alain. Défendre la Bresse et le Bugey: les châteaux savoyards dans la guerre contre le Dauphiné, 1282 – 1355. // Collection d'histoire et d'archéologie médiévales vol. 14. Presses universitaires de Lyon, 2005. ISBN 978-2-72970-762-0. с. 25.
  93. Шато дьо Корнийон (Château de Cornillon) е укрепен замък от XXII век, чиито руини се намират на територията на дн. градче Сан Рамбер он Бюже (Saint-Rambert-en-Bugey) в деп. Ен, Франция.
  94. Дн. градче Сан Ранбер ан Бюже (Saint-Rambert-en-Bugey) в деп. Ен Франция.
  95. Wurstemberger, L.. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, sein Haus und seine Laende, viertel Teil. doc. 41. 1858. S. 17. (на немски)
  96. Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343,. Librairie Droz – Académie florimontane, 1973. ISBN 978-2-60004-503-2. p. 193 – 194. (на френски)
  97. Дн. градче Saint-Genix-sur-Guiers в деп. Савоа, Франция
  98. Дн. Вилньов (Villeneuve) в деп. Во, Швейцария.
  99. а б в Baud, Henri. Jean-Yves Mariotte, Histoire des communes savoyardes : Le Chablais, Roanne. Éditions Horvath, 1980. ISBN 978-2-7171-0099-0. p. 50. (на френски)
  100. Ruth Mariotte Löber, Librairie Droz – Académie florimontane, 1973 (ISBN 978-2-600-04503-2), с. 191 – 192, « Villeneuve-de-Chillon ».
  101. а б Ruth Mariotte Löber, Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343, Librairie Droz – Académie florimontane, 1973, 266 p. ISBN 978-2-600-04503-2, p. 122 – 123, « Chambéry »
  102. Leguay, Thérèse, Leguay, Jean-Pierre. Histoire de la Savoie. Paris, Éditions Jean-paul Gissero, 2005. ISBN 978-2-877-47804-5. с. 26.
  103. а б Brocard, Michèle. Les châteaux de Savoie, Yens-sur-Morges,. Éditions Cabédita, 1995. ISBN 978-2-88295-142-7. с. 83 – 91.
  104. а б в г Cabaret d'Orville, Jean. La Chronique de Savoye. La Fontaine de Siloé, 1995. ISBN 978-2-90869-795-7. p. 84 – 85. (на френски)
  105. а б Cox, Eugene L.. The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-40086-791-2. p. 31. (на английски)
  106. Bertolotti, Davide. Istoria della R. Casa di Savoia. 1830. с. 30. (на италиански)
  107. ТРисунката на Гишенон изобразява паметник в Аоста, а не гроба на Томас I.
  108. Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus XXIII, Chronica Albrici Monachi Trium Fontium, anno 1232. 1925. с. 930. (на латински)
  109. Cerutti, Domenico. Regesta comitum Sabaudiae, marchionum in Italia ab ultima stirpis origine ad an. MDCCLIII, doc. CDLIX. с. 170. (на латински)
  110. Paoli, Franesco. La Sacra di S.Michele e i suoi sepolcri di principi di Savoia. Tip.e Lib.S.Giuseppe nel Collegio degli Artigianelli, 1868. с. 59.
  111. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 254
  112. Demotz, Bernard. Le comté de Savoie du xie au xve siècle : Pouvoir, château et État au Moyen Âge. Genève, 2000. с. p. 157 et suivantes Partie 2, Chap. 1 « La solidité de la maison princière »..
  113. а б Löber, Ruth Mariotte. Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin XIIe siècle-1343,. Librairie Droz – Académie florimontane, 1973,. ISBN 978-2-60004-503-2. p. 180. (на френски)
  114. Wurstemberger, L.. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien. S. 68. (на немски)
  115. Dufour, Auguste и др. Notes pour servir à l'histoire des Savoyards de divers états. // Mémoires et documents de Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, vol. 11. 1867. с. 218.
  116. Dufour, Auguste и др. Notes pour servir à l'histoire des Savoyards de divers états‎. // Mémoires et documents de Société savoisienne d'histoire et d'archéologie vol. 11. ISBN 978-2-86253-221-9. с. 218.
  117. Докато Самюел Гишенон (Samuel Cuichenon) твърди, че Томас се жени два пъти, първо за Беатриса Женевска, която не му ражда деца, а след това за Маргарет от Фосини, Виктор Флур дьо Сан-Жони (Victor Flour de Saint-Genis) и Чарлз Превите-Ортън (Charles Previté-Orton) твърдят, че той се жени само веднъж за Маргарита Женевска (наричана още Беатриса или Никола), както е потвърдено от Chronica Albrici Monachi Trium Fontium
  118. а б Leguay, Thérèse, Leguay, Jean-Pierre. Histoire de la Savoie. Paris, Éditions Jean-Paul Gisserot, 2005. ISBN 978-2-877-47804-5. с. 44.
  119. Дн. градче Монмелиан (Montmélian) в деп. Савоа, Франция
  120. Davin, Emmanuel. Béatrice de Savoie, Comtesse de Provence, mère de quatre reines (1198 – 1267). // Bulletin de l'Association Guillaume Budé vol. 1, no 2. 1963. с. 176 – 189.
  121. а б в г д е ж Savoia. // Enciclopedia genealogica del Mediterraneo. Посетен на 3.5.2020. (на италиански)
  122. а б в г д е ж The House of Savoy. // Genealogy.eu. Посетен на 3.5.2020. (на английски)
  123. Cox, Eugene. The Eagles of Savoy : The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, 2015 (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-4008-6791-2. p. 563. (на английски)
  124. Cabaret d'Orville, Jean. La Chronique de Savoye, La Fontaine de Siloé. // Les Savoisiennes. 1995. ISBN 978-2-90869-795-7. с. 94.
  125. Cox, Eugene L.. The Eagles of Savoy: The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, (réimpr. 2015) (1re éd. 1974).
  126. Cox, Eugene L.. The Eagles of Savoy: The House of Savoy in Thirteenth-Century Europe. Princeton University Press, (réimpr. 2015) (1re éd. 1974). ISBN 978-1-40086-791-2. с. 41.
  127. Дн. Сан Морис (Saint-Maurice) в кантон Вале, Швейцария.
  128. Шартьоз дьо Пиер Шател (Chartreuse de Pierre-Châtel) – укрепен манастир в регион Бюже, дн. деп. Ен, Франция.
  129. Дн. село Сант Елен дю Лак (Sainte-Hélène-du-Lac) в деп. Савоа, Франция
  130. Дн. село Сант Елен сюр Изер (Sainte-Hélène-sur-Isère) в деп. Савоа, Франция
  131. Дн. град Валанс (Valence) в деп. Дром, Франция
  132. Според Charles Cawley в B. Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Thomas I, на уеб страница Medlands – Foundation for Medieval Genealogy тя би могла също да е извънбрачна дъщеря на Томас II Савойски.
  133. Дн. село Егбел (Aiguebelle) в деп. Савоа, Франция.

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tommaso I di Savoia“ и страницата „Thomas Ier de Savoie“ в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  

Основни източнициРедактиране

Историографска литератураРедактиране

ДругоРедактиране

Вижте същоРедактиране