Беларуската готика (на беларуски: беларуская готыка) е архитектурният стил на църковните сгради, построени през 15 и 16 век в части на Беларус, Литва и източна Полша. Терминът се счита за продукт на беларуския национализъм и по тази причина се използва само от беларуски историци.

Large brick church, seen from street level
Църквата на Свети Михаил от 16 век, Синкавичи.

Въпреки че тези сгради имат характеристики, характерни за готическата архитектура, като възвишени кули, летящи копчета, заострени арки и сводести тавани, те също съдържат елементи, които обикновено не се считат за готически по централни и западноевропейски стандарти.

История редактиране

 
Велико княжество Литования и Полското кралство през 1386 – 1434 г.

С кръщението на великия княз Владимир Велики и „християнизацията“ на Киевска Рус, архитектурата на региона бива силно повлияна от византийската архитектура.

През 13-и и първите десетилетия на 14 век княжествата в днешен Беларус в крайна сметка са подчинени на Великото литовско херцогство. През XIV век херцогството става доминираща власт, а Литовските владетели започват да строят тухлени замъци и да създават църкви, също построени в готически стил. Контакти с тевтонския орден и Европа позволяват да се наемат опитни архитекти.

След Кревската уния през 1386 г., страните Полша и Литва се обединяват с лична уния, което предизвиква християнизация на Литва и увеличаване на комуникацията в Западна и Южна Европа.

През този период готическият стил достига до славянските райони, въпреки че в централна и южна Европа той вече е изместен от ренесансовата архитектура.

През 1346 г. е построена православната катедрала на Богородица, Вилнюс[1] във Вилнюс, преди литовската държава да стане католическа.

Архитектура редактиране

Беларуската готика съчетава византийска, готическа и ренесансова архитектура. Въпреки че някои сгради имат северно-немски тухлен готически дизайн, други са измазани. Арките на прозореца са главно заострени. Повечето църкви имат оребрени сводове, но има и прости масивни стволове като тези в романската и византийската архитектура. Повечето са укрепени, с неф и малка кула на всеки ъгъл; други имат обикновена, висока западна камбанария.[5]

Източници редактиране