Белгите са група гало-германски народи, живели между Ла Манш и река Рейн поне от III век пр.н.е. Първото записано сведение тях е от 58 г. пр.н.е., когато Юлий Цезар разполага легионите си в римската провинция Нарбонска Галия и започва завладяването на останалата част от Галия. През 56 г. пр.н.е. той се сблъсква с група племена в северната част на областта, които са петнадесет на брой и живеят покрай крайбрежието на морето – между реките Рейн и Лигер (днешна Лоара).[1]

Историците от XIX и началото на XX век дълго време се занимават с проблема дали белгите са келтски или германски племена. В „Записки за Галската война“ Цезар пише, че Галия е разделена на три части, обитавани от аквитани, белги и гали.[2] От това би следвало, че белгите са различни от галите. От друга страна, той казва: horum omnium fortissimi sunt Belgae („от всички гали белгите са най-храбри“).

Племена от групата на белгите

редактиране

В книгата си Цезар включва към белгите следните племена:[3]

Споменатото по-късно племе на тунгрите вероятно е друго име на ебуроните, доколкото Цезар изтребва напълно това племе. Други племена, причислявани към белгите, са левките, треверите и медиоматриките. Посидоний включва също и армориканите в Бретан. След римското завладяване страната на белгите е наричана от римските автори Галия Белгика. Тя се простира от Лутеция (Париж) на юг до река Рейн на север и изток.

По времето на Цезар белгите преминават Ламанша и се настаняват в Южна Англия, където техни градове стават Магнус Портус (днес Портсмът) и Вента Белгарум (Уинчестър).

Белгите участват във въстанието на Версенжеторикс през 52 г. пр.н.е. След окончателното им покоряване Цезар обединява трите части на Галия (териториите на белги, гали и аквитани) в една огромна провинция (Gallia Comata), която по-късно е реорганизирана от Октавиан Август според традиционното ѝ културно разделение. Северната част, римска Белгика, се простира на изток до Рейн и от Северно море до езерото Lacus Brigantinus (дн. ез. Констанс), включвайки части от днешна Западна Швейцария. Столица на Белгика е град Реми (дн. Реймс).

При Диоклециан провинцията е разделена на две части: Белгика Прима със столица Аугуста Тревирорум (Трир) и Белгика Секунда със столица Реймс. Двете стават част от диоцеза Галия.

През V век напълно романизираните белги са покорени от франките.

  1. ((en)) Страбон. География. кн.4, гл.4.3, стр.241
  2. ((la)) C. IVLI CAESARIS. COMMENTARIORVM DE BELLO GALLICO. L.1.1
  3. ((la)) C. IVLI CAESARIS. COMMENTARIORVM DE BELLO GALLICO. L.2.3 и L.2.4
  4. а б в г Според Цезар тези четири племена наричат себе си с общото име германи.