52 г. пр.н.е.

година
(пренасочване от 52 пр.н.е.)
<< 1 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 9 8 7 6 5 4 3 2 1

52 (петдесет и втора) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития редактиране

В Римската република редактиране

  • Консули на Римската република са Гней Помпей (за III път) и Квинт Цецилий Метел.
  • ЯнуариПублий Клодий Пулхер е убит след сблъсък със своя съперник и враг Тит Аний Мило и негови привърженици. Убийството предизвиква вълнения в Рим, при които тълпа от поддръжници на убития занася тялото в курията на сената, където използва дървените части от обзавеждането, за да направи погребална клада.[1] При подпалването на кладата изгаря цялата сграда.[1] В отговор на безредиците е прието „Последно решение на Сената“ (Senatus consultum ultimum), с което сигурността на Рим се поверява на интеррекса (тъй като не са се провели избори редовни консулски избори), народните трибуни и на Гней Помпей (промагистрат по силата на предоставената му през 55 г. пр.н.е. проконсулска власт).[1][2]
  • Милон е изправен пред съд за убийството на Клодий и осъден на заточение, което той избира да прекара в Масалия.
  • Помпей е назначен за „консул без колега“.[3]
  • Помпей се жени за Корнелия Метела и помага на новия си тъст да стане втори консул през юли.[3]
  • Последна година на Галските войни:
  • Колегията на трибуните прокарва (с подкрепата на Помпей) специален закон, с който на Цезар е дадено право да се кандидатира за консул в отсъствие (in absentia).[4]
  • Приет е закон относно магистратите изискващ те да направят изявлението, с което се кандидатират за длъжността (professio) лично. Помпей добавя клауза правеща изключение за Цезар.[4]
  • С цел да предотврати повтаряне на скорошните изборни скандали, Помпей подпомага приемането на закон изискващ всеки консул или претор да могат да получава власт над провинция единствено след изтичане на пет години от края на мандата му. Самият Помпей, обаче е изключен от действието на закона и получава незабавна власт над Испания за пет години.[4]

Родени редактиране

Починали редактиране

Източници редактиране

  1. а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 263
  2. „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 409
  3. а б „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 410
  4. а б в „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 412 – 413