Отваря главното меню

Бистрешкият манастир „Свети Иван Касинец“, известен и като „Свети Иван Рилски–Пусти“, „Свети Йоан Богослов“[1][2], както и като Бистрецки манастир, е средновековен български манастир, намиращ на около 12 км северозападно от град Враца, със статут на паметник на културата. Названието „Касинец“ произлиза от името на намиращите се в близост местност и връх Касината. Манастирът е разположен на малка поляна в горния край на един от стръмните долове, спускащи се от Балкана към Врачанското поле.

Бистрешки манастир
„Свети Иван Рилски Пустиножител“
Църквата на Бистрешкия манастир
Църквата на Бистрешкия манастир
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.2° с. ш. 23.55° и. д.
Местоположение в България
Вид православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg кв. Бистрец, Враца, България
Съвременен статут паметник на културата

Съдържание

Голямата пещераРедактиране

 
Стенопис в Голямата пещера

От юг и от запад поляната е оградена от отвесни, високи около 50 м. варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера, наричана Голямата пещера, от която извира карстов извор

Фреските в пещерата и някои от стенописите в църквата показват, че тя е възстановена през 16 век, но създаването на манастира се отнася в епохата на Второто българско царство и се свързва с крепостта, намираща се на рида югоизточно от него. Откритата в и около пещерата тракийска керамика свидетелства, че тук вероятно е имало светилище в предримската епоха (IV-I в. пр. Хр.), а може би и по-рано. Предполага се, че манастирът е основан като скален и монасите първоначално обитавали тази и околните пещери.

Стенописите в Голямата пещера са обявени за паметник на културата с национално значение през 1973 година.[3]

Северната стена

На северната стена на Голямата пещера неизвестен зограф изписал пет сцени от житието на свети Димитър и свети Нестор: „Свети Димитър с кон тъпче в краката си повален войник“, „Джелата Лий, хвърлен с главата надолу от Нестор върху набити в земята копия“, „Войници пробождат свети Димитър“, „Мъжка фигура на трон“ и „Посичането на свети Нестор“.[3] Стенописът се намира на 12 м. височина и обхваща площ от 15 кв. м.

Композициите са изографисани върху тънък слой гипсова мазилка, с която скалата е заравнена, а по чистотата на тоновете и моделировката на човешките тела се съди, че стенописите в манастира са продължение на най-добрите традиции в средновековната българска живопис от 14 век.[1] Запазеното от тези образци от ранния период на османското владичество свидетелства за богата фантазия и забележително художествено майсторство – почерка на Търновската средновековна художествена школа.[4]

Реставраторите, които извършват консервационно-реставрационните дейности върху стенописната украса на пещерата с извора под ръководството на Стефко Аенски, са разкрили и заснели надпис над самия стенопис – вероятно подпис на автора. Към 2015 година надписите по самите сцени все още не са разчетени, а този под сцените търпи доста корекции и е богат материал за проучване. В отделни детайли от стенописите и в централните персонажи, оформили сцените, се наблюдават отклонения от иконографската норма: свети Димитър е на бял кон в първата сцена, а в предпоследната светецът е на трон с копие, в краката му са разкрити зооморфни образи, които включват елементи от змии и лъвове.[4]

Под сцените, по цялата им дължина, има надпис върху черен фон с бели букви, в четири реда. Той вероятно е с църковно съдържание.[1] До него има друг, по-кратък надпис; той сочи годината, разчетена от специалисти като 1540 и името „Димитър син Дубов“, вероятно ктитор на стенописите.[1]

Западната стена

Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални икони с образите на двама светци, свети Иван Рилски и свети Йоан Богослов, оформени в правоъгълни рамки.[1] Двамата светци са изписани един до друг, така както са изписани и върху запазени икони от църквата и върху т.нар. „Краводерска щампа“ (вж. раздел „Медни щампи“ по-долу). Според друго предположение едната от иконите е посветена на Божията Майка.

Под тях е свещеният извор с езерото – за водата му се вярва, че е лековита. Тя минава покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад. В близост до него има скална ниша, където с традиционни водолечебни и климатолечебни способи в миналото се лекували душевноболни.

Пещера ПостницатаРедактиране

Над манастира, разположена върху отвесна скала, се намира пещерата Постницата, и до нея се стига изключително трудно без помощта на стълба. В пещерата на височина 5 – 6 метра в малка скална ниша е изградена (вероятно по-късно) миниатюрна църквичка със свод от преплетени лозови пръчки, измазан с вар, на който все още може да се разпознае фигурата на Христос Вседържател. Според легендите това е най-старата част на манастира – тук живял четирийсет дни в пост и молитви най-почитаният български светец свети Иван Рилски и скалата сама се отворила, когато той тръгнал към Рила планина. Постницата е уникална за българските земи.[3]

История и архитектураРедактиране

Манастирът „Св. Иван Рилски-Пусти“ е основан в края на 11 век и началото на 12 век. Първите писмени сведения за него са от 1540 г. в надпис под стенописите в Голямата пещера, посветен на „Димитър син Дубов“, който вероятно е възстановил обителта. По време на турското робство манастирът е опустошаван многократно и многократно е възстановяван.

По време на Османското робство манастирът е развивал и революционна дейност, бил е убежище за хайдути.

Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, като част от нея е вградена в новата сграда. Тази по-стара църква може би е принадлежала на селище към крепостта. Върху варовата мазилка на църковния храм личат следи от три стенописни слоя – от ХІІ в., от ХVІ в. и 1867 г. През 17 век в манастира процъфтява занаятчийството – известната златарска работилница, която е във връзка с прочутата Чипровска школа. Най-популярното произведение на майсторите от школата, изработено в Бистрешкия манастир, е сребърен кръст с позлата и цветни камъни от 1611 г. Запазени са също и художествено украсен сребърен жезъл и сребърно-позлатената обковка на Черепишкото четвероевангелие – истински шедьовър на българското средновековно калиграфско и приложно изкуство. В манастира „Св. Иван Касинец“ се е намирала и една от първите по българските земи меднощампарски работилници. Образци от изработена в светата обител църковна утвар, щампи и икони се съхраняват в Историческия музей във Враца.

Въпреки че е един от най-малките манастири във Врачанската епархия, зиме и лете той е обект за посещение от стотици поклонници. Значителен принос за все по-голямата му популярност в началото на 20 век имат врачанските туристи. След учредяване на туристическото дружество през 1900 г., пътят до Касината става един от любимите маршрути за членовете му и за техните гости. При възобновяването на манастирския комплекс на 16 септември 1928 г. той е осветен с името „Св. Иван Рилски“.

Сега Бистрецкият манастир е обновен, предлага възможност за настаняване и е изключително място за запознаване с Врачанския Балкан.[5]

През Възраждането там се развива книжовно-просветна дейност, в манастира творят Йосиф Брадати и неговият ученик поп Тодор Врачански, открито е и килийно училище. От 17 век към манастирския комплекс работи златарска работилница, а от 1822 г. – и първата по българските земи медно-щампарска работилница, в която монасите са изработвали гравюри.

Манастирът е обновен през 1867 г., възстановителни работи са извършени и през лятото на 2008 г. [6].

Обявен е за архитектурен и художествен паметник през 1973 г.[3]

Развитие на занаятите в манастираРедактиране

Златари, работили в манастираРедактиране

В края на 16 век и началото на 17 век век майсторите златари Никола, Костадин и Пала (Павла), по неизвестни причини, напускат родния си град Чипровци и идват в Бистрешкия манастир, където основават своята златарска работилница.

Майстор Никола (началото на ХVІІ в.)

Майстор Никола е един от най-ранните майстори, чието име е засвидетелствано върху златарски произведения. Той е родом от Чипровци. От него са запазени един архиерейски жезъл, една обковка на евангелие и един кръст с поставка. И върху трите произведения са гравирани красиви надписи с двойно очертание на буквите. Жезълът е бил изкован в 1612 г. заедно с майстор Костадин в град Враца по поръка на търновския митрополит Гаврил за храма „Св. Апостоли Петър и Павел“ в Търново. Обковката на евангелието е била изработена съвместно с друг майстор на име Пала, в същата 1612 г. в Черепишкия манастир. Кръстът е бил изкован в 1611 г. заедно със същия майстор Пала в манастира „Св. Иван Касинец“ до Враца. В Регионален исторически музей – Враца се пази бронзова каса за отливане с леярска пръст с надпис: „Никола куюмджи“. Възможно е тя да е принадлежала на майстор Никола. Най-вероятно постоянното местожителство на майстора да е било град Враца, където е работил дадените му отдалеч поръчки, какъвто е случаят с жезъла, а като прочут майстор да е бил викан да работи и в съседните манастири, където е имало златарски работилници.

Майстор Костадин (началото на ХVІІ в.)

Името на майстор Костадин стои наред с името на майстор Никола върху работения във Враца през 1612 г. митрополитски жезъл. Той също е бил родом от Чипровци и е работил във Враца. Възможно е негово дело да е обковката на т.нар. Щипско евангелие, което се намира в Археологическия музей. На надписа върху нея се чете годината 1596 и името „майстор Костадин“.

Майстор Пала (началото на ХVІІ в.)

Майстор Пала, родом от Чипровци, е бил също съдружник или помощник на майстор Никола, тъй като и на двете произведения, където се среща името му (на обковката на Черепишкото четвероевангелие и върху поставката на кръста, работен в манастира „Касинец“) то стои заедно с това на майстор Никола. Вероятно майстор Пала е работил постоянно в град Враца, както и майстор Никола, и е бил викан заедно с него в съседните манастири.[7]

Златарски произведенияРедактиране

От майсторите, работещи в манастира, са запазени няколко красиви произведения на златарското изкуство от началото на 17 век.

Сребърен жезъл от 1612 година

Първото от тези произведения е художествено украсен сребърен жезъл от 1612 г., които се съхранява в Регионален исторически музей – Враца. В надписа върху него се отбелязва, че жезълът е изкован във Враца от майсторите Никола и Костадин от „место Кипровци“ за търновския митрополит Гаврил.

Точният текст на надписа гласи: „С изволението (позволението) на Отца и поспешенията (помощта, силите) на Сина и съвершенията (силите, благодатта) на Светия Дух искова се тази патерица в град Враца. Искова я майстор Никола и Костадин от место Кипровци в лето седем хиляди и сто и двадесет (1612 г.) месец декември при царя султан Ахмед за търновския митрополит кир Гаврил много му лета и приложи се в Светата Търновска митрополия в храма на светите и върховни апостоли Петър и Павел настойник бе смирения кир Павел“.

Сребърен кръст от 1611 година

Най-популярното произведение на майсторите от школата, изработено в Бистрешкия манастир, е сребърен кръст с позлата и цветни камъни от 1611 г. Красива по своята форма и направа е неговата обковка. Под двете странични рамене са прикрепени два лъва. В надпис, изкован спираловидно върху дръжката на кръста, е посочено, че този кръст е изкован през времето на архиепископ Гаврил от майсторите Никола и Пала от „место Кипровци“ в манастира „Св. Иван Касинец“.

Традицията за производството на кръстове-енколпиони или палестински кръстове (в средата на които се е поставяло късче дърво от „светия кръст“ или от „мощи“ на светец), основана от златарите в Бистрешкия манастира, е продължила във Враца дълго време. За това свидетелстват и два оловни модела за отливане на такива кръстове в леярска пръст, които са принадлежали на врачански златари от преди Освобождението. За това свидетелстват и намерените в манастира „Св. Иван Рилски-Пусти“ няколко железни калъпа за отливане на двойни кръстове. Те са имали формата на клещи с две дълги дръжки, с помощта на които са се отваряли и затваряли.

Сребърна обковка от 1612 година

Третото произведение е сребърна обковка на Черепишкото евангелие, с надпис, от които се вижда, че обковката е изработена от майсторите Никола и Пала на следващата 1612 г. в Черепишкия манастир.

Най-вероятно под влияние на съществуващата златарска школа в манастира или като част от нея, е създаден един интересен потир, изработен през 1628 г. Върху него са гравирани изображенията на Иван Рилски, Йоан Богослов и Христос с надпис, където освен годината, са дадени и имената на ктиторите. Според Димитър Бучински, обаче, по начертанието на буквите и времето на създаването му, може да се приеме, че той е дело на врачанския майстор Мавроди, който е работил във Враца по същото време.[7]

Икони

В манастира „Св. Иван Рилски-Пусти“ са били изработвани малки икони, някои от които са били носени с верижка на шията. Този факт се основава на намерено калъпче за отливане на иконки с образа на свети Георги с фес на главата.

Медни щампиРедактиране

В началото на ХІХ век манастирът приютява една от първите по българските земи медно-щампарска работилница, когато неизвестен монах от манастира се сдобил с донесени от чужбина пособия за гравиране. Със сигурност се знае, че тази работилница е съществувала през 1822 г. От това време са достигналите до нас две щампи.

Едната от тях, неголяма по размери, изобразява двамата светии – покровители на обителта – свети Иван Рилски и свети Йоан Богослов. Снабдена е с дълъг ивичен надпис с църковнославянски букви, в които се упоменава и името на нейния ктитор – Иван Велкин от с. Краводер, Врачанско. Тя е гравирана на медна плоча доста несръчно и наивно и по всяка вероятност е работа на неизвестен майстор-златар. Наричана е „Краводерската щампа“.

Втората щампа, създадена също през 1822 г. в работилницата, представлява панорамен изглед на манастира. Тя е създадена по поръка на ктиторите Димитраки хаджи Тошев (Тодорович), жител и старейшина на Враца, и Йоан Томович – Бакалбаши. Макар и да превъзхожда първата със своите художествени качества, тя има подобен начин и стил на изработка и може да се предположи, че е дело на същия неизвестен гравьор.[8]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 265 – 266.
  2. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 година.
  3. а б в г Иванов, П., Пелова, В., Тодорова, К. Бистрешки манастир „Св. Иван Рилски Пусти – Касинец“, Регионално краеведско дружество – Враца, 2011
  4. а б Уникален средновековен стенопис край Бистрешкия манастир, Zovnews.com, 17 февруари 2015
  5. Йорданова, М. и Ботева, И. Планините в България, АИ „Проф.Марин Дринов“. София, 2013, с. 46
  6. – За възстановяването на манастира през 2008 г.
  7. а б Георгиева, Соня, Бучински, Димитър. Старото златарство във Враца. София, 1959, с. 47.
  8. Томов, Евтим. Български възрожденски щампи. София, 1978, с. 33.

Външни препраткиРедактиране